Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Юбопитка]

  смешно ми е, нищо че ни пътя знам, ни провадийки познавам
абе Мааму стара, виа с баце Веко да не сте си плюли в устата като мънинки - къ ги редите сладкодумно тиа белослатински истории

[мааму стара]

смешно ми е, нищо че ни пътя знам, ни провадийки познавам
абе Мааму стара, виа с баце Веко да не сте си плюли в устата като мънинки - къ ги редите сладкодумно тиа белослатински истории

            Даже седееме на адин чин у техникума... ма той преписваше ут мене по литература, па азе ут негу по математика...  Ама той е по-добрия, освободи и двете матури, па азе дръжах по математика...   

[кумичката]

Това ми прозвуча като онзи стар виц... "На прав път си, чадо!" Ама ти не си разбрал, мааму стара... губиш!

[мааму стара]

     
          Беше некъде непосредствено след 24'ти май, времето на екскурзиѝте по училищата... Гулема радост за сичките дечица, особено за некои от тех, дека не бее излазале ни еднъжка ут селото си... До Бел'Стина има едно село - Попица, децата завръшват 8'ми клас и решиле а'си напраат екскурзиа, па и да отпразнуват завръшването с импровизиран бал... къде-къде, на връх "Бузлуджа"... ами що там ли, що там са е случило да е най-евтино и приемливо...

     Маршрута бе Клисура, Сопот, Карлово, Калофер(долината на розите) и от Казанлък на "Бузлуджа"... Пътуваме, спирах, разглеждаа музеи, родни къши на исторически личности, възрожденци, поети-революционери...
    Омесваше са тестото с майътъ - приятното и полезното, личеше си по личицата, че им е могу интересно... питаха, разговараха, спореха... кой назнайваше повечко, са пъчеше със знание и диреше подкрепа у лицето на учителката... Беше тя, медицинската сестра и прислужничка... тъва беа придружителете на групата от пет'шеснайсе деца... Привечер са настаниеме у комплекса "Бузлуджа", управитела беше и сервитьора, и домакина и чистача... Жена му - готвача, толку.
     Децата са беа нагиздиле за бала, имаше вечера, чалга-дискотека, танци, смех, веселие... На сутрината времето студено, мъглъ съ пущила... на път за Габрово, разгледахме "Шипка", изкачихме са ча на тераската на паметника оти бееме сал ние у тоа студ... Минааме през "Етъра", накупиа си сувенирчета, питат кое какво е(не беа виждале дръвено рало, ни караджейка, ни тепавица) и слезнааме на Дряновскиа манастир, разгледаа, обедваа...
    Имаше, къто у секо стадо и черни шиленца, та тие момченца си накупиа едни пласмасови пищовчета, точно копие на истинските... потегляме за Търново, а шиленцата седнале на задната седалка и целът, играчките стреляа с едни миинки цветни, пласмасови топченца. Викам на учителката:
  - Да мине и седне некоо от трите ви назаде, та да ги контролира...
  - Нема, нема, глей си пъкя, ша ги сгълча куту стигнем.
  - Дубре!... Дубрее, ама нее!... Бее едни мутренски времена, па и по пътищата си беше и страшничко...
    Гледам си пъкя и си карам, и къту си карам ма изпреварва некъв грамаден джип, сфирка ми, засича ма, а ут десниа му прозорец са подава ръка и ми нарежда а'запирам! Брех мааму стара, поизтръпнах, ма си давам кураж:
    - А, па тоа, кво са е разсфиркал, сак'чеде сака а'ми прай сфирки!... Сфирки-свирки, ма азе си знам кво ми беше, стиснах курмилото с едната ръка, фанах с другатъ телефоня и звъна на полициа... сичкото тъва стаа у време на движение. А оня ут джипа, ни ми позволява а'гу изпревара, ма и азе не запирам... къ ша запра, теа деца съдбътъ им е у ръцете ми, знаа ли са кво шъ стане ако запра... Полицаите ма питат за номер на джипа, къде съ разиграва екшънъ и ми дават кураж, и акъл у никуй случай а'не запирам, насреща са тръгнале две патрулки...
     Търново са задава, полициа - не, ми сиги... У рейса паника и децко юбопитство, шофьора и трите му крака умекнале, с кво съм натискал педалете - не повнъ! Ма еле явиа са Ангел-спасителете със сините ламби(пиша гу ма са вълнувам, та ча гу и преживевъм нанову), от джипа излаза един - Пеевски е миничък - и ми вика от къде прозореца:
 
     - Утвори бе, утвори бе деебанеговатамамисъдеебабе, ТОЙ МЕНЕ С ПИЩОВ ША МА ПЛАШИ...............

[Дръмон]

Ем а смешно-ем неа толку...!

[Гривяк]

Хмм, а съм била в тоа автобус, а си щел да видиш напикана даскалица, мааму стара.

[sanda]

Оууу, Маамаму стара, тръпката мия позната до болка
Бъш у тия години, Санда с сичсия си акъл беше закачила за един бастун с изолирбант едно от тия къде светат у червена точка, викат им "лазър" Е найграх са добре по магистралите куто пътуваме некъде, до един път къде ми беше за последно
Добре че момчетат излезнаа разбрани та след щателна проверка се посмеа...ама я тогива неучаствах у веселбата, беше ми разминало

Маалееее, къде тоа акъл сеги Немаше скука никоги
Неа убаво да се помъдрева да знаате

[мааму стара]

За да тръгнеш на път из България, е добре внимателно да обмислиш с какъв транспорт да пътуваш - влак, кола, на стоп... В никакъв, ама в никакъв случай не избирай като вариант автобус! Освен, ако не си дарен с безгранично търпение.

http://www.webcafe.bg/id_1704276245_Narachnik_za_mejdugradski_patuvaniya

А пътуването в посока Северозападна България е напълно отделна тема. Автобусните фирми за тази дестинация не са свикнали да бързат и съответно на всеки по-голям град се прави почивка от половин час.

Балканският тип

По-забавно става, когато след например закъснение с час и половина, автобусът се появи и от него слезе Шофьорът - типичен балкански субект с къдраво окосмение по гърдите, което да докаже, че с него шега не бива.

[мааму стара]

http://www.webcafe.bg/id_539268305_Osobenosti_na_patuvaneto_v_sofiyska_marshrutka

Шофьорът набива спирачки и слизащият успява да напусне маршрутката. Следващият късметлия може би ще бъдеш ти.

съвместимото в колата се превръща в хомогенна маса.

Новият се набутва някак си и така, с два задника, долепени до предното стъкло, возилото поема. Сгушен между скосения таван на колата, шофьора и останалите пътници, ти се носиш, губейки представа за място и време. Водачът няма никаква видимост за превозните средства от дясно, но не му и трябва. Ориентираш се за ситуациите на пътя, както и той, по продължителното натискане на клаксони от останалите участници в движението.

Представяш си, че се намираш на кръстовище в Азия, където само джигитите и свещените крави са с предимство.

Задникът ти хвърчи напред с висока скорост и ти се надяваш шофьорът на маршрутката да е едно от двете. „ Е, да те еее....!"

Казваш си, че не му е лесно на човека, щом хем шофира, хем непрекъснато е длъжен да дава информация на колегите си. „Ти добре ли си,беее !?" - провиква се той, когато изпреварвайки тролея, насред платното цъфва пешеходец. Пак пуска волана и показва със жестове на нещастника, че пълно куку.

„Не ми зяй!" - крещи на шофьор от ляво, който е засечен и си позволява да му зяе.(- Що ми сфиркаш бе, а'ми не прайш сфирки, а!?) Изпълнил маневрата, той спира на червения сфетовар и си запалва цигара. Ти очакваш всеки момент да му изникне трета ръка и в това няма нищо неестествено, тъй като си убеден, че снощният филм на ужасите, който не догледа, продължава под друга форма.

[мааму стара]

... Колко'а?
- А добър ден и на тебе! К'во колко?
- Колко'а бе...
- Часъ ли, не'ам чесовник!
- Тии, подиграваш ли съ!?
- Тии за кво питъш!
- За билета бе...
- Кой билет, до къде!?
- Е, къ така докъде, одеве кът ма дукара, не заповни ли мъ?
- А ти не заповни ли колко ти зех...
- Па знам ли...
- Даавай пет лева!
- Е къ пет лева бе, куту билета ду Трънък е се'емсе стинки...

[Бай Еван Астрилецо]

  

[мааму стара]

... е така е понекоги... един вагон празни приказки, за - ЕДИН БИЛЕТ ДО.., мое и без 'добър ден'... но от уважение къмто рейсаджиата, дека следващите минути живота ТИ ша е у ръцете МУ... поне едно 'здрасте' му кажи... пътнико...

[Дръмон]

 
...и пА са сетих за чичА ти Франц от Еница...

[мааму стара]

   От бая време са кана у теа студове, па и куту глеам тиа километрични опашки от TIR'ове... да сподела една случка с вазе... преду дваасетина годин за Врачанскиа ДАП...
... и тугивъ бе текъв студ, а горивото бее... те четете -

   Фанах са да карам една Шкода-Авропа с цистерна - 20 000 литра, с три клетки... на сека клетка отгоре отвор с капак за пълнене, а отдоле бозаджийски кран - за празнене...
 
  Работодателете беа зафанеле да снабдяват тугивъшните земледелски кооперации с гориво... техниката им бе непретенциозна към качествено гориво, не са изискваше сертификат...
  Одех у едно село до Стара Загора - Еленино... там, борчетата беа напрайле една дупчицъ, миинкъ, у тръбопровода за Ихтиман от Нефтохима... местото бе оградено, видеокамери имаше, въоръжена охрана... бариери, проверки... ни полициа, ни жандармериа припарваше... беа времената на югоембаргото, на мафиотете и беззаконието... точеше са нафта, бензин, промишлено гориво...

  Мойте патроне, са беа свръзале с тиа 'добри' момчета... и печелеа, па и азе покрай тех... бизнеса са разрастваше, мераклиите за лесни печалби - и те са увеличаваа...
  Намери са един паралиа, оплете у мрежите си началника на ДАП-Враца, уговориа са с мойте началници да им са закара една цистерна на ведомствената бензиностанциа...

   Речено-сторено...  пристигах се вечер у Еленино, та да не гледам кви 'чорби' са сипваа у клетките... то ма и не интересуваше, ма си патех от таа рабутъ, оти от тава гориво сипваа и у резервоарете на Шкода'та...

  Тръгам си от таа импровизирана петролна база привечер, напълнил и резервоарете и цистерната... по график требваше зарънта у 08'00h, да съм на бензиностанциата у Враца... а па беше студ, куту сеги...
... още с потеглянето усещам, че нещо не е ка требва да е... двигатела не тегли, аспуа пуши, камьона не връви... ма карам...
  Досещам са, че причината е у горивото... при тиа минусови температуре... кой е карал дизел у студ - знаа...
 ... цела нощ, яваш-яваш... на зазоряване еле ма е пред Враца, камьон плъзи куту костенурка, от аспуха излаза пушилек, куту от Мариците... запирам пред бензиностанциата...
... отговорника ѝ, още кат ма виде и излезе... слуша камьона ка работи, гледа пушилека... вторачва са у мене:
 - Какво му а, та така 'тепе' и къв е тоа пушилек?! - и ма изпива с поглед...
 - Абе, нали знааш, като сипваш от непроверени колеги - отговарам и гледам накъде паметника на Ботев...
 - Дай да земаме проби. / да поесна... проби са зимаа преду разтоварване,  от секи един отвор от цистерната, от горе от трите отвора с капаците и от доле от трите кранове за източването на клетките.../

  Шест пласмасови прозрачни шишета, напълнени... резултата - секо с различен цвет на съдържание у него...
 - Тава нещо, азе у тиа резервоаре на бензиностанциата - НЕМА ДА СИПА, ако и да ма уволнът! - отсича човека и си влезна у стайчето...
... мина са извесно време, иде лимузина, излезна /директора на ДАП'а-впоследствие разбирам/ и ми вика:
 - Прикарвай и точи!
 - Оня вътре не е съгласен...
 - Азе ша съ опраа с него!

... Прибрах са у Бел'Стина... на зарънта ма дират:
 - Пали и заминавай за Враца да си приберем нафтата...

 Пристъпам до камьона и по навик почуках на резервоара, за да установа до къде е пълен... чук-чук, кънти сачеде е пълен с песък... отварам и бръкам с една пръчица... кой е бръкал у кутиа с грес, знаа кво е усещането... сичката нафта бе са удръвила...
... четри туби от по 20 литра с бензин исипах, с дъсчица една връта през гърловината като пасатор... еле запали по едно време, излишната зе да са омешва с таа у резервоарете... позакрепна рабутата на двигатела... стигам до Враца... човека ма чака...

 - Знааш ли кво стана таа заран у градъ ни!? - ма пита...
 - Не знам, кво?
 - Вчера, кой рейс доде да сипе гориво, таа заран не е запалил... Враца нема градски транспорт неска... сал едни тролеи и тук-таме рейс, дека не сипвал от тебе...