Беше некъде непосредствено след 24'ти май, времето на екскурзиѝте по училищата... Гулема радост за сичките дечица, особено за некои от тех, дека не бее излазале ни еднъжка ут селото си... До Бел'Стина има едно село - Попица, децата завръшват 8'ми клас и решиле а'си напраат екскурзиа, па и да отпразнуват завръшването с импровизиран бал... къде-къде, на връх "Бузлуджа"... ами що там ли, що там са е случило да е най-евтино и приемливо...
Маршрута бе Клисура, Сопот, Карлово, Калофер(долината на розите) и от Казанлък на "Бузлуджа"... Пътуваме, спирах, разглеждаа музеи, родни къши на исторически личности, възрожденци, поети-революционери...
Омесваше са тестото с майътъ - приятното и полезното, личеше си по личицата, че им е могу интересно... питаха, разговараха, спореха... кой назнайваше повечко, са пъчеше със знание и диреше подкрепа у лицето на учителката... Беше тя, медицинската сестра и прислужничка... тъва беа придружителете на групата от пет'шеснайсе деца... Привечер са настаниеме у комплекса "Бузлуджа", управитела беше и сервитьора, и домакина и чистача... Жена му - готвача, толку.
Децата са беа нагиздиле за бала, имаше вечера, чалга-дискотека, танци, смех, веселие... На сутрината времето студено, мъглъ съ пущила... на път за Габрово, разгледахме "Шипка", изкачихме са ча на тераската на паметника оти бееме сал ние у тоа студ... Минааме през "Етъра", накупиа си сувенирчета, питат кое какво е(не беа виждале дръвено рало, ни караджейка, ни тепавица) и слезнааме на Дряновскиа манастир, разгледаа, обедваа...
Имаше, къто у секо стадо и черни шиленца, та тие момченца си накупиа едни пласмасови пищовчета, точно копие на истинските... потегляме за Търново, а шиленцата седнале на задната седалка и целът, играчките стреляа с едни миинки цветни, пласмасови топченца. Викам на учителката:
- Да мине и седне некоо от трите ви назаде, та да ги контролира...
- Нема, нема, глей си пъкя, ша ги сгълча куту стигнем.
- Дубре!... Дубрее, ама нее!... Бее едни мутренски времена, па и по пътищата си беше и страшничко...
Гледам си пъкя и си карам, и къту си карам ма изпреварва некъв грамаден джип, сфирка ми, засича ма, а ут десниа му прозорец са подава ръка и ми нарежда а'запирам! Брех мааму стара, поизтръпнах, ма си давам кураж:
- А, па тоа, кво са е разсфиркал, сак'чеде сака а'ми прай сфирки!... Сфирки-свирки, ма азе си знам кво ми беше, стиснах курмилото с едната ръка, фанах с другатъ телефоня и звъна на полициа... сичкото тъва стаа у време на движение. А оня ут джипа, ни ми позволява а'гу изпревара, ма и азе не запирам... къ ша запра, теа деца съдбътъ им е у ръцете ми, знаа ли са кво шъ стане ако запра... Полицаите ма питат за номер на джипа, къде съ разиграва екшънъ и ми дават кураж, и акъл у никуй случай а'не запирам, насреща са тръгнале две патрулки...
Търново са задава, полициа - не, ми сиги... У рейса паника и децко юбопитство, шофьора и трите му крака умекнале, с кво съм натискал педалете - не повнъ! Ма еле явиа са Ангел-спасителете със сините ламби(пиша гу ма са вълнувам, та ча гу и преживевъм нанову), от джипа излаза един - Пеевски е миничък - и ми вика от къде прозореца:
- Утвори бе, утвори бе деебанеговатамамисъдеебабе, ТОЙ МЕНЕ С ПИЩОВ ША МА ПЛАШИ...............