Като дете минвах с влак през Румъния (още помна митничаро като минаваше къ питаше "оръжье, харпунь, ловна пушка?"). От влата сичкото град ми се виде сив и олющен. Мъж без бомбе май немаше и сички ми биеа манко на мангале.
Сега фирмата къде работим има офис у Румъния от неколко годин. Не съм одил, ма румънци идват понекога. Млади, умни, усмигнати ора и връшат и работа.