Незнаях у коя тема да го ръгнем тава размишление, затава реших, че тук некък си бива. Глеам от зор заман разни предаваниа по тв-то и ми стаа некво тужно. Живота, който са живели наште предци, па и ниа, вече е некаква легенда като че ли. Тава, къде назе ни е бил нормалнио живот, днеска е тв състезание. Верно е, че сичко връви напреде, сичко се развива, ама толко първобитни ли смо биле, има-нема преду 20-30 гОдин, та живота ни от близкото минало, днеска да е некакъв апокриф и да бъде достоен за тв-сеир. Тава "Фермата", "Фермер дири жена си" и тем подобни, некък си ме карат да се чуствам безполезно изкопаемо, ако има кой да копа. Толко бързо ли сичко земно се затръква, толко ли безстойностен ни е бил живота, та днеска да го претупват с неколко комерсиални сеирджийски предавания и да праат герой, тоа, къде е победил. Победил кво - некому дедовиа. Ипръжил яйца, помел обора, нацепил дръва - бравооо! Незнам. Иам чуството, че млого бръже улатаме у некаква идиотска безсмислица и високоскоростно обезстойностяваме живота си, който неминуемо се състои от минало, настояще и кво дойде. Не че не моа си го обЯсним, не че не моа дедем пример с назе си, които 5 гОдин беаме събитие и име за голема час от блъгарите по светъ и у нас и на шестата гОдин показааме къ моа се сере на метено и да се самозатръкаме без причина (като изкючим женското недоклащанье и мъжкото путкопреклонство). Обяснение има. Ма причината ми не а ясна. Не а ми ясна у тоа смисъл и перспективата у общиа смисъл. Накъде смо тръгнале, за чи уй се бориме и въобще, знааме ли кво сакаме от живота. При положение, че сичко ни а поднесено, къф го дириме? По-мек, да не убива и ако моа да не влаза там, къде ни се неще. Е може, ама що смо се огъзиле тагива? И така, в тоа ред на мисли, моа стигнем до един от верните одговори: Сички смо гейове и естествено съдиата е педерас. Усещате ли, къ лека-полека ставаме непотребни, ненужни и безинтересни. А такива просто се забраат. Натам ли смо тръгнале???...
