СЕВЕРОЗАПАД > Събития

Моите срещи с известни личности

(1/13) > >>

Черногледец Храбър:
Много отодавна ми се врътеше у главата таа тема, ама понеже некак си не се фписваше у ежедневието на форума, все не можех да се отпущим. Ще ми се не само моите случки да фкарам тука, а да провокирам и други съфорумци. Имам много спомени от преди много гОдин и ша почна с една от тех. Напоследък зеаме да се разделяме с видни личности и си рекох, че ако почекам още, нема да останат живи такива. Наскоро Стоянка Мутафова имаше рожден ден и ме подбъцна да пишем по таа тема.
 Бех на 18 гОдин и се бех утурил да кандидатствам у ВИТИЗ. По онава време (1980г) се знааше, че у тиа институти се улазаше предимно с връски. От нашта фамилия имаше такава опция, ама баща ми беше непоклатим - ако можеш, връски ти не требват. Отидох я у Софиата и почнах едни предварителни кандидатстуденски курсове. Попаднах на Гриша Островски. Около две седмици беше супер изживяване и млого запознанства, ама маки ми, нали съм и синче, намерила един ньоин познат, къде работил у сатиричниа театър като счетоводител и ме свръза с ньего. Човеко ме пое и рече, че требва да намериме, кой от артистете че е у комисията. Разтърча се оня човек, ама летото почти сички беа у отпуска и сал Димитър Манчев и Стоянка Мутафова беа у театъро. Фана ме човеко и ме заведе при баба ви Стоянка, у нейната гримьорна. Жената от кумова срама ме "преслуша" и ми каза, че имам данни, ама требва работа. И така си уговориаме нова среща след неко ден. Човека, къде ме беше довел, ме чекаше отвънка и ми даде малко указания, едно от които беше, като идем следващиа път, да купим букет цвеке и да идем с него. Дойде тоа ден, купих я един гулем букет и се изпедепсах у фоайето на сатиричния. Там портиера ме спре и ме пита къде съм пошъл. При Стоянка Мутафова - викам я, а он каа, още не а дошла. Па час, па два, па ни Стоянка, ни Клечанка. Като минаа три часа, я запофичих букета у най-близкото кошче и си отидох. Чекааме сумаа ти неизпитани младешки удоволствия - кво да чекам една дзвезда, къде не моа ме оцЕни :green:
И те така - и до днеска помним гримьорната на Стоянка И сигур е по-добре, че не дойде...
Случката има продължение, ама с друга личнос и че бъде по-нататика ;)

Aнe:
хаха, смех се с глас, Черногледец.

убаво, че ваште са те подкрепили, що за ониа времена даже си а било срамно да се учи у НАТФИЗ, за повечето северозападни орица  де.
тава се сещам по думите на Пламена Гетова, артиска от Михайловград. та баща й умрел от срам, що ина станала такава :)

Цитат на: Черногледец Храбър в Март 09, 2014, 10:19:44 >>>>купих я един гулем букет и се изпедепсах у фоайето на сатиричния. запофичих букета у най-близкото кошче и си отидох. Чекааме сумаа ти неизпитани младешки удоволствия - кво да чекам една дзвезда, къде не моа ме оцЕни :green:
<<<<
 thanks





Черногледец Храбър:
И така, дойде време да се явявам на пръвиа кръг на изпитите. Бех попретръпнал манко, след като се бе умешал у тиа кръгове на кандидатстващи от неколко гОдин колеги и онава ниското самочуствие на забуано сеянче беше поотстъпило место на по-бойно настроение. Сбрааме се една пиючка кандидате (за 20 места се бореа къде 2000 човеци, а у същата годин, кандидатсваа дечорете от "Таралежите се раждат без бодли") и си зачекааме реда, искаран на списак на входа на ВИТИЗ. Дойде и моа ред. Наперих се язе и улазам - една мининка сцена, пристъпам на около 3 крачки от края и гледам доле у залата на една маса -журито. Гриша Островски, неколко други преподаватела и на прецедателското место кой? Тодар Колев! Ем ме напуши на смех, ем се постъписа, абе поразтрепераа ми се мартинките. Пръвиа кръг беше матриал по мой избор. Требваше пръво да се представим и да кажем кво че рецитирам. Каза си я заглавието, като се стремех гласъ ми да а по-плътен, по-ясен, ма явно се не а получило, що Тошко рече: "По-смело, колега, по-смело!"
Понапъна се язе и некакво си издумах прозата, къде си а бе подготвил. И млъкнах. Неколко секунди никой -нищо. Послем професора се обърна нагде Тошко Колев и го пита: "Другарю Колев, искате ли колегата да изпълни още нещо?" А он се обърна къде мене и рече: "Колега, вие донаборник ли сте? - Да! -рекох я. -Айде идете си изпълнете дълга и заповядайте тук след две години! Довиждане! Довиждане!" и си изленах с облекчение. Послем си се прибрах у Вълчедръм и на следващиа ден естествено бех наобиколен от съученици и приятели, да ме распитват кво съм напраил. А между другото, преди да си пойдем, си купих негде от "Жданов" едни млого модерни и лъскови сандале. Абе да се види по нещо, че съм бил у София. Разказах я за Стоянка Мутафова и послем за Тодор Колев и они дЕ ли ме питат" И кво послем?"
Е, кво, викам я, Тошко ми купи те тиа сандале, изпрати ме по живо по здраво и рече пак да дойдем.
Та, те така. Малки срещи, ама паметни :)

унучка на Тинджулата:
Интересни преживявания си имал, Мите.
И темата си я бива. Не са сещам я за подобни срещи, ма требва да помисла, че имам недостатъка бръже да забоварам.

Божура:
Един път си одехме с една приятелка по една главна улица на София. И по едно време гледам един циганин, нисък, ама доста ми познат у фейса. И тоо като отмина и мойта приятелка рече - ама, тава не беше ли Жан Клод Ван Дам? И верно беше тоо, я са чудех откъде ми е познат. Вървеше с още един и са оказа, че бил дошъл у България да снима филм. И те така с тоо каратис. Я ич го не аресвам, ни филмите му, ни мутрата му. Ама не знам що беше така измургавел, дали е посещавал некви солариуми, еба ли го...

Иначе съм виждала Кръстьо Лафазанов у Бургас по Богориди. Тичаше след детето си,което тогава изглеждаше на около 3 години. Само като го видо и ми стана смешно. Така ми са прииска да го заговора и да изкажа възхищението си към таланта му, ама реко да не досаждам, па ма и беше срам. И те така.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница