Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Най-късия добър разказ.  (Прочетена 10352 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Най-късия добър разказ.
« -: Септември 05, 2014, 01:50:03 »
А да видим майсторите!
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #1 -: Септември 05, 2014, 01:54:20 »
Да преспиш с бидона и да не хванеш



На връщане от ракиджийския казан:
Бидонът е качен в комбито. Карам бавно. Стайко го е прегърнал и го крепи. В огледалото гледам, че току бърка в бидона с едно бурканче от лютеница.
- Абе, Стайко, още е топла - нема ли да поизчекаш, да поотлежи поне малко?!
- Виж к'во Тодоров! Брои се за отлежала, щом пренощува....Ама, ако караш по-бавно, значи приемаме, че е пренощувала.
По този въпрос сигурно е прав.
Има опит.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #2 -: Септември 05, 2014, 03:40:44 »
  Майстор, Авраме, моа бъде кучето, що си лиже само мъдете, а я не умеа.Тукее шъ съ фкючъ от уважение каде тебе.

             Основи нъ пазарнъ икономикъ по Белослатински
  Виси бае Пешо нъ пазаръ у понделник и прудавъ десетинъ зайци зъ кланье.Пристъпъ една възраснъ стринъ, каде куту млат и а сакал сто пъти пичкъ и се а бил одбраздвън и почвъ а съ пазари зъ един заек и опитвъ а свали ценътъ му.Бае Пешо а твръд и не отстъпъ, пъ унаа по едно време викъ:
 -Ку къндисъш и пичкъ щи дам.
Заврътъ бае Пешо каскетъ нъ една стран и кротко отгуваръ:
 -Ку ми дадеш пичкъ, треа сеги и уй а ми дириш.Куту ми не даде некуги, сеги зъ тиа пари шъ ми едеш уя, а не заек.
 




Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #3 -: Септември 05, 2014, 04:05:41 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #4 -: Септември 05, 2014, 05:39:58 »
 :punk: :smeeeh:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #5 -: Септември 05, 2014, 06:01:18 »
 :smeeeh: :smeeeh: guru
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #6 -: Септември 05, 2014, 06:26:49 »
 guru  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Дръен Философ

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 699
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #7 -: Септември 05, 2014, 09:41:12 »
Веко, голем си!!!


 guru :tazz:

Момичета, пускайте докъ е време че после само варени скремвиши ша ручате!
« Последно редактиранье: Септември 05, 2014, 09:44:08 от Дръен Философ »
Активен
"Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта."

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #8 -: Септември 06, 2014, 03:35:50 »
Те за тава ги пущам тия теми, що знам че Веко не е казал още последната дума.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #9 -: Септември 06, 2014, 03:38:45 »
Яла и едно от зората на демокрацията.


Войник на съдбата

Гергефчо беше одил в казарма...пет или шес пъти....Отдавна...Преди да я съборат и направат на паркинг.Колчем го напъваа череслата вечери след аванс, когато препиваше и преяждаше с омлет и домашна джанковица, той се промъкваше зад порутените останки от ограда. Имаше си любимо место на което сега паркираше раздрънкано ивеко. "Ейййй...убави времена беха!"-Мислеше си до като се оглеждаше за укритие."Човек можеше да се облекчи в сублимен момент подобаващо.Романтика джанъм...Добре го бяха измислили това с казармите.А сега..."-Плю,махна с ръка и клекна оттегчен на течение да бомбардира къртичините под кипариса. Дааа...беше ходил в казармата!Знаеше какво е! Щеше да разказва на младите. "Какво ли знаят те! Страхотна казарма! Язък!"     
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #10 -: Септември 08, 2014, 07:45:05 »
Чене до поискване


Старата дама имаше над сто лета,беше вече мноооого оглупяла.Толкова изнемощя, че ченето и увисна, а нямаше сили да го затвори.Пък имаше времена когато през това чене минаваха всичките блюда които се сервираха на масата.Що плюскане... Сега то и тежеше като воденичен камък и я теглеше към дъното.Искаше да го хвърли,да се освободи от досадната му тежест,но не можеше да го изкара по естествен път.Когато го лапна на времето,не беше мислила дали ще излезе.Е,не излезе!Трябваше да го разбиват.Тя полегна на диванчето и примиренчески изпружи крака.С вяло безразличие зачака да влязат палачите.Кой ли от тях щеше да лапне ченето на старата госпожа?Все едно! За ченето и имаше бъдеще.
« Последно редактиранье: Септември 08, 2014, 07:46:56 от Aврам »
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #11 -: Септември 20, 2014, 10:50:22 »
   Засилил съм са с буса накъде Червен брег...
У Лазарово, преду завоа за Бреница има спирка... а по джадето връви старица, усещам че е за спирката и ѝ спирам... качва са:
   - Ууу баби, жив да си, па да даде Господ да спиш таа вечер с чужда булка...
   - Нема жужди бабо, коя е влезнала у рейса се е наша...
   - Еее, 'арно, 'арно... - засмива са некак си многозначително бабката.
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #12 -: Септември 21, 2014, 02:10:07 »
Снег.
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #13 -: Септември 24, 2014, 11:29:50 »
Духа на Караджата.


Караджата се вдигнал от гроба па се огледал. Вървяла предизборна агитация.
-Тези ли са готови да стават курбан за България?
-Тези са!
-И ще ги обявите за национални герои?
-Може би.
-А я да им видя раните?
-Нямат! Ние днес не го правим с пушки.
-А онзи там с разбитата глава?
-Той...той е хулиган!
-Яснооооо...Чорбаджийска работа! Още чакате Паисий да ви напише историята!Ще ще...но първом почнете от тия без раните.   
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Дръен Философ

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 699
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #14 -: Септември 25, 2014, 12:33:51 »
Четем разни истории и реших да ви разкажа моята.. Тоа форум е за тва де.. Многу често ми се случва га четем на бай Веко расказете, или некой другиму гласъ на Капитаня да ми реецитира тескта с характерното прашолевене от фимла “Резерват Северозапад”. Само да не си помислите че ги умеем тиа приказки, просто едната ми баба говори така и до сеги, и като искам да пишем на Северозападен  я оставям да говори в главата ми, а я само натискам клавишите… И те така те, некакси по наследсво са оказва че горе-долу я го докарвам езика.
 Дедака и бабата са дошле ф Мордор бъш от центъра на нещата, Тлачене, Белслатинско и са имали бая земя, дето ся не се знае кой и е стопаня. Мене ме боли, ма не смеем да си кажем че мнгу неща са замесени, Къ да е с имотите.
За друго ми е речта. Тия ора дето са набор 1920та и са се тепали са замесени с некакво друго тесто. Дошли ма не устискали. И беха зглобили едно нещо в планината, на 6-7 километра гол паъ. Една колибка от пресован картон, с тенекиен покриф и летна кухня. Това некъде ф Балкана до Своге. Като лапе летата ги карах там и после кецовете ми миришееа на машерка до коледа, оти че не ги носех. Правех лъкове и стрелях по кокошките или се губех в балкана… Или носех вода в тубата от изворчето.
Тиа дни, вече побелел, не беа одил там 2-3 години… Синъ порасна, учене, криза и работа. Та качих се горе… Сичките къщи западнали, наща колиба най-вече. Имаше 2 бора в центъра, исънале са… Не смея да се обада на баба да и кажа, че ще и стане мъчно… Чернокраките са украднале все… Видох кво е станало и се преместих на една поляна да печем мръви със сино… Мъка ми е че всичко е на затра, но и да го оправим, орките ше го отнесат като катериците лешниците… И те така, те....
Активен
"Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта."
 

Страницата е създадена за 0.091 секунди с 21 запитвания.