Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Най-късия добър разказ.  (Прочетена 10305 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #105 -: Февруари 25, 2015, 11:12:19 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #106 -: Февруари 26, 2015, 12:14:06 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #107 -: Февруари 26, 2015, 06:51:18 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #108 -: Февруари 26, 2015, 08:00:09 »
 :smeeeh:  те тава я
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #109 -: Февруари 26, 2015, 08:36:31 »
Свински пластик експлозиви....па добре  :green: ма тава с автоматите си е било страшно.

... уфф, па дубре, че не оцапах гащите, мааму стара  :green:
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #110 -: Февруари 26, 2015, 09:36:12 »
Абе нашия,ма ти с кой акъл си навирАл тама...?!? Същата година вуйчА ми оди уж да рАботи у Израел-връна са исъънал на пъдарска дреа и с кръстосани Очи...! :green:
По тиа географски ширини неа за СЗ ора...  :no:

... преду да тръгна за Сирия, щеа да ни пращат у Ирак, ма Садам'чо нападна Кувейт... та ми прееба четри годинки... ни у чужбина, ни при жена и деца... седееме у Трудовец, имаше стари гурбетчии и ни разправаа, че куту мине година време и влезеш у банята, сал шумъ от падащата вода на душа та възбуждъ иии...
 - верно, на мене се ми текваше кръв от нусъ...
... три годин и полвинъ, плюс три месеца без договор... куги да съ обадъ по телефоня, че са прибирам... у слушалката - МЪЖКИ ГЛАС, - кой е на слушалката бе, кой е тоа номер!? ...а синъ изрева - ТАТИ, НЕ ПОЗНА ЛИ МА БЕ...
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Цони

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4519
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #111 -: Март 18, 2015, 02:49:58 »
Има у Фейсеклука ена Иванка Курвоазие. Манко е шашува у главата, даже не манко, ма ми арексва некак си. Та те тава ньойно ма фана за гръцмуля.


искам да ти напиша песен. песен за теп. някой да излезе една нощ, след сто години, да пее песента за тебе в мрака.
мъртво пиян.и да подпали къщата.
искам да ти напиша песен. която хората няма да оставят да умре. песен, която ще кара кръвта да кипва, когато вече нищо не е останало от нас, и никой не помни смеха ни. песен, с която мъжете да се хвърлят в боя, да погребват мъртъвците си, и да посрещат младенците. песен, която хората да запяват,когато слънцето се скрие. и вече няма надежда. песен написана от една древна жена за нейния древен мъж
и нейната любов, която подпалила пожар във вековете,
когато той си отишъл.
Активен
Животът с назе се ебава.

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #112 -: Март 18, 2015, 04:26:44 »
Цони,тава а дет-метъл отсекъде...Таа требва да я прибЕрат веднага...
Death-Pull the Plug (HD)
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #113 -: Март 14, 2016, 05:27:40 »


Цитат
     ТУКА Е „ПРЪВА КЛАСА…“

    Когато бях на десетина години, чичо Николай беше вече директор на Земеделската Банка в град Стара Загора. Той обичаше баба, много обичаше и мен. Почти всяка година през лятната ваканция ни канеше на гости. Една година, може да е било 1941-ва или 1942-ра, както всеки път поседяхме двадесетина дена, от които половината в курорта „Старозагорски бани”. Като дойде време да се връщаме в Бяла Слатина, чичо ни заведе на гарата, купи ни билети първа класа, настани ни във влака и докато изслушахме напътствията му по пътуването и се разцелувахме, влакът тръгна.
       Пътувахме на север по линията Стара Загора – Плачковци – Велико Търново – Горна Оряховица. Пресичахме Средна гора, Розовата долина и Стара планина. Свечеряваше се. Аз стоях пред прозореца на купето и с огромно детско любопитство се наслаждавах на бързо сменящите се омайни природни картини. А какви трепети да видя чудноватата „осморка”. Такава фигура чертаеше железният път и виещият се по него влак, когато пресича Балкана. После неусетно се спуснахме към Велико Търново и ето ни към полунощ в Горна Оряховица. Влакът ни ще продължи за Русе, а ние слизаме, за да се качим на друг за София.
   Сега, като пиша тези редове си мисля: Боже, Боже колко е непредвидим живота, колко си не знаем за съдбата ...! Кой ти е „сънувал”, че само след десетина години баба и цялото ни семейство, че по-късно и аз, няма да „сменяме” влака, а ще напуснем родното си място и ще заживеем в град Русе ...
       И така, вече пътуваме по линията за София. Сега ще гоним гара Червен бряг, където отново ще направим смяна и ще се качим на влак за Бяла Слатина. Този влак и особено пътуването с нето възбуждаха голяма емоция. Вагоните и локомотива му бяха по-малки, движеше се върху по-тясна линия от нормалните, по-бавничко, но някак си по своему наперено и грациозно. По тези причини го наричаха „теснолинейката”, а други, обикновено зевзеците, къде със снизхождение, къде подигравателно, не зная защо го наричаха „чайника”или „Дундаки“.
       В Червен бряг пристигнахме преди зазоряване. Малко след това съобщиха, че влакът ни е композиран и можем да се качваме. Заедно с втурналата се тумба, нарамила кошници, торби и тук-таме някой поожулен куфар, тръгнахме и ние с баба. Беше все още тъмничко. Минаваше се през няколко коловоза тъй ,че не бързахме. Пък и нали си имахме билети за първа класа, за която по тези години в този влак и по тази линия нямаше много мераклии.
       Пред вратите на вагоните суетня и нормално боричкане, както при качването във всеки влак по онова време. Пред вратата на нашия вагон „първа класа” имаше по-малко хора. Когато дойде реда ни и стъпихме на първото стъпало, отгоре от платформата, по градски богато облечена жена, с широкопола шапка и кожена дамска чанта в ръка, се обърна към нас и назидателно, със строг тон ни предупреди:  „Тука не е за вазе бе, стринооо, тука е пръва класа”.
  Изтръпнах! Не от високомерното предупреждение, а от познаването на бабиния характер и нетърпимостта й към капелати госпожи и грандоманщината на богаташи и първенюта. И както си знаех, реакцията последва мигновено – баба настръхна, взема думата и сърдито занарежда:
-     Брейии, я гя виж ти бе! Тя госпожата, щото е с капела е пръва класа, а язе, че съм със забратка, не съм класа!Моя мъж - госпожо ли си, каква ли си, град е командвал, по светъ мъ е водил, синъ ми е банков директор, та ти ше ми определяш класата и в кой вагон да съ возъ?
  Неприятна работа, конфузна работа, ама няма на къде, качихме се, настанихме се, а то сме в едно купе,баба продължаваше…, идеше ми да се скрия под седалката…Като се поразвидели, оказа се, че капелатата госпожа е собственичката на содолимонадената работилница в Бяла Слатина Лушка Софиянска, която никога не изпускаше възможността да се покаже, че е богата и нещо като буржоа ...За лош късмет, този път фасоните й не минаха, защото си намери майстора…Баба никак не и остана длъжна, а Лушка като разбра с кого си има работа омекна, свали капелата и си сви опашката.
   От тогава, та и до ден днешен, когато в семейството си говорим общо за живота и особено за човешките отношения, често се откриват подходящи случай, та все някой от нас ще се обади и ще рече:“Стрнооо тука е пръва класа!“                                                                                           




http://baytchev.blogspot.bg/
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Най-късия добър разказ.
« Reply #114 -: Март 14, 2016, 06:32:38 »
 :green: :green: :green:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)
 

Страницата е създадена за 0.306 секунди с 21 запитвания.