Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: РАСКАЗЕ ОТ БЕРКОФСКАТА ГОРНЯ БАНЯ ОТ БАЙ ЕВАН АСТРИЛЕЦО  (Прочетена 16197 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
 thanks Благодарим, бай Еване. Давай още, че сеги ми е паднало да чета на спокойствие.
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин

Чичо Йозо

Раскас у две части

Час пръва

За тава, къде чичо Йозо загубил вера у леригиата и пил с цар Борис


Он беше дрът на библеа, ама такоф тръкач като ньега се не беше пръквал от Черешовица до Гушанци, да го еба.
Говореше ено таквоа – мазно, по ентелигенски, а у очите – жив гявол!
Беше бил кво ли не – клесар при поп Рангель у Горнята цръква, кръчмар, лейбгвардейски подофицер, пандизчиа, бояжиа, комаржиа, шифиор, снабдител и кво ли не.

Къту сакаше дъ се запузнаа с неко се преставляваше така „Йосиф Алесандроф Егнатоф Ариматейски Монтенели“ – женен, грамотен, венчан, източноправославен, осъждан по полетически пречинье слет девети...“

Едън път на Распети Петък поп Рангель му казал да земе брашно и да га довлече дом у них, та попадиата дъ меси великденска нафора, а чичо Йозо ги затекъл бъш къ набагат на покрекло, та и нему се преяло, ама не би, што биле Велики пости.
 
Попо фанал да га шашави, че тава било претривльак, а брадата му – саде мас, а бил архерейски намесник да го заеба.
„Дай малко, бе дедо попе“, рекал му чичо Йозо, „штом ти коскоджамити намесник мааш покрекло, за тебе не е грешно, а кво остана за мене, дека сам прос клесар, дотегна ми тоа боб и кисеьото зеье.“
А дедо Рангель- сербез: „Не моа чадо, не се турай у грех, Велики Петък е, божа рабута е тава!“
„Е къ шъ дъ а божа рабутата дедо попе, яле за едни може, а за дурги- не?“
„Абе Йозо“, изрепчил му се попо, „я архерейски намесник ле сам, или на уй вълната! Кое е божа работа и кoe не, решавам я!“
И га сиктердосал.

А чичо Йозо се пребрал дом, зел бошчата и пошъл у горнята баня, што му требало неква тарабуна и публичнос и докъде се стъвинье, цела Берковица знаала, че поп Рангель блажи на Велики Петък.

На другио дън кату пошъл да отвара цръквата и – кьучо не улаза, а резето сменено. А попо признал прес черчевето и изревал къту търба йерихонская: „Анааатема Йосифе, анатема и на макя ти и на ьеьля ти у дебелите гъзере! Суспендирам те, пустиняк, орапльак, исчадие майчино, антихрис ньедън!“
И му показал средън пръс.
Он така си пцуеше дедо Рангель-ено таквоа мешано-ем со стахом Божи, ем като кък си требе...

А чичо Йозо, къту видел, че леригиата нема кък дъ га рани повече се преквалефецирал на кърчмар, мъ не у Берковица, да га не стигнът попските клетви, а у Фердинан.

Ено време тама имаше на баиро, преди язовиро, едън ловен дом, бе къв дом, но си беше направо кърчма. Я не сам одил одавна, моа и ньея да съ затръкале.
Та тама дирили кръчмар, што старио кръштавал пиьеньето и га биле начеле и чичо Йозо се фанал.

Фанал се он, ама шило у торба седи ли. Нале си бил беркофчънин, къту се видел у толко рикия, а она блага ена такваа, купечка, пъ пучнал дъ набага на пиенье. Маъни тава, ама си фанал и преателе, па ги черпавал и нйи. Па го удариле гуяйжийската – удри уйно цела нош, кой до коги дръжи, а после- по дупе надоле низ баиро.
Карале, варале и пу ено време – оп – довлекъло се ено сиво човече, със сиви дреи, сив каскет и сиви дзъркеле като на плъъ, маани тава, мъ и със сива чанта и казало: „Айде, затваряме. Ривизеа, молим!“

Еба га, дееба, ами сеги – рикията преполовена, а у касата ветар дуа!
Фанало човечето да брои – вино, рикия, конйак, мастика, мента ламоната, а у касата стотина лева, а пийеньето – дефирцит, тоис нигде никакво!
Натракал на чичо Йозо едън ривазионен акт за две иляде царски лева и се уринал оттама...

Седнал Йозо къту Напальон на Ватерло, коги чакал мръшал Груши да пъкне от некъде, ама место мръшало имга пъкнале пурсацете на оногова... лайс да беше Блюхер, па ги пъснале фрасетата кату пилце из кальищако, па си мислил като кък дъ упраи таа бакиа.
Гле, дееба и живото лажовен, мислил си он, ду сношка гръмееме с батареата на шишеторо и бееме къту аслане, а сеги осрааме пейзажо...

Бръкне у джебо, а оно само ена петолефка. Загледал се он у ньея – а тама цар Борис истипосан с ена униформа, без фурага, а темето му лъска къту гол гъс на месечиньа. Дигне поглет накъде тезгяхо – глеа па царо на ена картинка, ама тоа път къту ловец, нале тава било ужким ловен дом и му светнало кък да искара кОлата из гюбрето!

Зел ено листо рътия, напьунчил химическио молиф и седнал да драсне ено писмо до царо.
„Ваше Величесво“ драшти Йозо, „надевам се, че те заварвам у добро здраве и благурасположение. Пише ти едън верен на Короната български патриотин. Я, Ваше Величесво уште къту миничък съм срештал татко ти Фердинан, куги доде за първ път ут Астриа и мина на вирушка с пайтоно прес каракачанската маала. Я и тебе съм те срештал, коги караше лукуматофо на берковската гара и сам викал ура.
Секи път, къту те видим истипосан на катринката къту ловец, си мислим за тебе, да си ми жиф и здаф, пъ си налеем ена рикия и ти кажем наздраве, Ваше Величесво и те така.
А сеги за таа рабута ме начетоа с две иляди лева, што я пием за твое здраве, а онеа куманисти и душманье на родната мунархеа сакат дъ ме искарат пианица.
Тъ ако речеш манко дъ ми пумогнеш дъ опраим таа бакия, шъ дъ ти палим сека недеьа пу ена свеш за здраве.
Да живей Короната!
Твой верноподънник - Йосиф Алесандроф Егнатоф Ариматейски Монтенели – женен, грамотен, източноправославен – беркофски патреот и мунархис“.

Напьунчил плико, лепнал га и писал: „Софиа, до Двурецо, за Неово Величество“, па га пуштил на поштата.

След ена седмица душла талиграма:
„Драги Йосиф Алесандроф Егнатоф Ариматейски Монтенели,
Сърдечно благодарим за Вашите верноподаннически чувства към Династията. Уверявам Ви, че се намирам в прекрасно здраве, което дължа на доброто си физическо състояние. Прилагам пощенски запис за две хиляди лева и моля Ви да се въздържате в бъдеще да пиете за мое здраве!
Борис“

Така чичо Йозо придобрил рабутата, а царо се гътнал слет три гОдин, лайс дъ не е требало дъ се утказва от таквиа наздравице прешдевремено...



Час фторъ

Чичо Йозо и царо на айдуците Пантуди полетически у Централнио слет девети, ели „За много гОдин дургарю деректор“

Къту джиросал записо от царо и придобрил рабутата с начето от Ловнио дом, чичо Йозо изпаднал у ена филисофска делема, дека у нашео Северозапат гю знааме повече къту „ни ти дъ си жиф, ни я да съм умрел“.
Он не бил чел ни ено книжле на русняшките передвижници, еле па тава на тоа, лайс Чрънишефски, за тава кво требе дъ се праи, мъ требало да праи нешто, што па му дуунали поди опашката и къ съ вика дънъска, се изтръсил на слободнята чаршия на трудо, къту съкрътен пеесегодишен минджерин от среднуспеваем филеал на аврупейски концерн у България, с въсможнос за риалезацеа, клонешта къде нулата.

Фаштал се он на млогу места, ама день дОпладне.
Коги бил суатаджия, тойс шафиор на „Жаръ Птица”- тава била ено време курортната рейсаджиска линеа Софеа – Връшец, фанал да игра комар с едън глофарец на спанчефската спиркя у кърчмата и къту свръшил парете, пучнал дъ залага гумите на рейсо, да га заеба.
Но тогива коли е имало само по Софеа и неко по-голем грат, ама от теа гуми по селиата праели едни галоши – фина файн естра качество, бетер „Бакиш”, та ги проиграл и четрите, и заебал рейсо и теа, къде ги возил у Спанчевци.

После бил малко нешто дестребутор на капронени чарапе “Одалиска” - шик, ширман и елеганц, докъде едън касапин от Връшец не га затекъл на калъп със жна му и не шкял дъ му се връже на прикаската, че била пробала чарапете къде Йозо имгю бил донесал дом у нйи, да не да са и тесни, што она у тоа мумен била чисто гола, отдоле по ношница, a чичо Йозо, несрекя – само по каскет и ено шише конйак “Екстра” у ръка...

Накрайо гю отръвала от мизереата мобелезацеата прес четиресе и пръва. Чичо Йозо бил дубраволец през Аврупейската вуйна и тама га биле поезвеле къндидат-подофицерин за превземаньето на Букуреш и Бръила прес шестайстата гОдин. Он тама бил изпръво кавалерис, ама после германците га биле изучиле за шифиор, лайс да е бил пръвио у Берковица.

И те така, чичо Йозо от штетник станал ослободител – срештали га нашенци с бъклеци и ура, а у вуйската тогива ранели дубре, па и тутунец и рикийка имги давал артелчико.
Влачил се он с армията ни по старите български земи, тва Скопие, Драма, Охрид, Гюмюрджина, Дедеагач, па чък до сръпска Шумадия цела една гОдин, пъ му докундисало и се примолил на старио генерал Пръваноф да си га връне на служба негде по -наблизу.
Он, генерало де, е беркофчънин от сой – бащу му Миалчето Пръваноф е бил у Пръвото учредитлно народно събрание, а брат му бил авеатор и реситил ена дъвена самалетна перка-лампеон на старото четалеще у Берковица, къде после беше кино, а сеги-ебем ли га кво. Она лайс и сеги си виси тама.
Праунучка му Емануела дръжи  у старата имги къшта бъш срешту поштата едън хотел “Къштата на генерало”, кой сака, моа да спи  поди едън покрив, къде е спал и цар Борис, ако му е антиресно, дип. И я спа еднъж тама ут антирес, ама сино му Семьончо га нештем и за комшиа.
Старецо тогива бил на седемдесет и пет гОдин и пунеже бил с царо дупе и гашти, уредил чичо Йозо коняр у лейбгвардейскио полк до дворецо.

Тава дубре, ама не би, што бъш къту си мислиш таке и късмето ти, да га еба, се обръне и те изджеластри по мундзата. За таа рабута биле виновне па онеа великите силе, връ им га. Рабутата пу фронтовете се изтебельечила, русняците фанале на настъпинят, вуйската напуштила старете земи и се пребрала у България, што онеа с чизмите биле па на Дунаво, а мустакатио Джугашвили викнал Георгий Миайлавич Димитроф, ударил си фурагата у земи, скачал връз ньея и пцувал къту тамбовски мужик, што не сме си останале тама, та дъ може он да пребара и гръците.

Дошле онеа от Офето, обрънале резбата, обявиле вуйна на германците и чичо Йозо с целио лейбгвардейски кавалерийски полк се озовале на фронто у Маджарско. Комадир имги бил оня, генерал Стойчеф, с кобилата, къде къту му комадвале: “Мирно, за срешта по фронто, запууууучес!”, он им ги отговарал: “Слободно, бръкни у джебо и почеши коньо!”

Свръшила вуйната, пуштиле ги наште да си одат дома, а чичо Йозо – у софийскио Централен пандис, што бил едън вид царски подофицерин и бил служил у двурецо.

Тама полетическите ги биле туриле у ено крило с кирминалньете, та да ги тормозат, мъ не би – айдуците се утнасалье с них с оважение, што биле повече антилегенте ора - тва генерале, професоре, докторе, е – и таквиа къту чичо Йозо, къде им не било бъш ясно, за кво са тама, ама нейсе. Къ се вика – дръж га на тевно, та дъ му е ясно...

С них бил и царо на айдуците – авреино Пантуди, къде имал джепчийско училеште у Софеа – най - извеснио апаш, он лежал уште преди девети. Бил нешто къту оня, Робин Хут –крал от богатите и давал на бедните, ама най-вече на нему си. Тоа чифутин знаал шес езика, свирил на цигулкя и знаал Тората, Библиата и Кораньо наизус.
Маъни тава, ама и от паднизо командвал сите софийски апаше.
Едън ден, баш преди Коледа, се облагал с деректоро на пандизо, че штел да черпи секи пандисчиа с по ено канче вино за празнико.
Деректоро бил едън ьут мкедонец партезанин ут рило-пиринскио отред ( имала макя ено ми чедо...сештате се ) и таке затегнал дисцеплинята, та кОмар да не моа да префръчи, па камо ле неко пиле - но пруверки, но тараш ката час пу келиете, нема свиджанье, нема колети, мани, заеби!

Иде, значи, Коледа и бъш у дванаесе часо Пантуди им рекал: „Давайте сеги канчетата!“. И им ги сипал на секи по ено карабунарско.
Сипал и у ньеговото, отоди при деректоро, чука на вратнико и му вика: “А наздраве дургарю деректор, за много гОдин”.
A оня се фтресъл, да го еба и пучнал дъ го врънкя –аман, заман къ шъ дъ а свръшил тава.
А Пантуди га води до джама и му показва онеа дебелете маркучье, с дръвеньете точила, къде ено време миеа с ньи улиците и му казал: “Е те с тава!”.
А но кво било – Пантуди строшил ено точило, та га биле закарале у градо при едън ковач за ремон, а ньеговите апаши туриле едни затискол от единио край на маркучо, нагнясали га с винце, затапиле и другио край и бъш преди Коледа га врънале у пандизо, а маркучо бил длъг къде петнайстина метра, прафте сметка...
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Еееееее,наздраве бай Еване,за книга са тиа бисере...! :krkanje: :smeeeh: guru
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
БАЙ ЦЕКО ПЕНЮГАТА,
ЗА ЕНА КАНАЦКА РАЦЕОНАЛЕЗАЦЕА И ЗА ТАВА КЪК ИМГА СЕ ПРЕЦАКАЛО ЕНО ДВЕСТА ОТ БЕЛОТО



Тишел бай Цеко Пенюгата ушким по Куба. Тава е било баш преди куманизмо дъ се извлече накрай осеmдесте гОдини. Яле па я кво се произнесо - извлекал се бил...он се не е маштал оттуке никогиш, ама карай...
Тогива наште от Балкан фръчаа до Куба, ама негде у Канада кацале да сипат у самолето вода, нафта и ено-друго, а пасажирeте слазале да чекат да га обработат.
И баш тогива сички се насуувале у емигратското и – аман, заман, бегаме от куманизмо, полетически сме начи, земайте ни при вазе.
Бая народец се извлече тогива пу тоа начин. И така кара-вара, па спреа таа линеа и кой бегал-бегал.
Они куманистете не пуштаа бъш секиго и до Куба, та бай Цеко беше партиец, верно манко доброзорлем, што беше брeгадир у ТеПеКато, та партийнио имга бил казал – “елe поплъваш декларацеа и улазаш у партеата, ели ше си окукаш туке като прос банцикар.” И он – несрекя – кви да ги дръви, драснал ена декларацейка и станал брeгадир.
Тъ къту пошел народо да бега от самалето у Канада, тъ и он с них. Дубре, ама канацката полицеа ги питала кой къф е, да не да има неко шипионин. Питале и бай Цеко и он си имги признал, че бил партиец...ами сеги...?
Наежиле се онеа канацки полецаи, едън вид кажи-признай, като си такоф, чий уй дириш туке?
А он имги казал, дека бил десиден и га преследвале за некви си северозападни уклонье и ньего, и жена имга, па и балдъза му с дебелите гъзере и они му се връзалье.
Дале му начи ена зелена карта и га пратиле у работната сила да му дири неко рабута.
Питале га тама кво моа да праи, а он имги казал: “Епа сичко – мом да дзидам бина, мом да копам бунар, нужник и фитилии, редим цигли, лепим пьочки от Половата керамика у Миайлофграт, бичим дъски и греди свекъкви, бием циментови пьочи, бойдисвам, варосвам, копам и пръскам лозе, турам вино, варим рикия, пасем козе на зареда...”
А онеа канаци му казале : “Абе, а ти коги спиш? Де сопри се манко. Имаш ли неко дукимент за квалефекацеа?”
“Пъ къ дъ немам? Яле – банцикар седми разряд” – и им набутал ено листо с льияв печат.
И те така га пратиле ча на пичковица у Бретанска Кaлумбеа у Северните скалисти планини на Пророческата бара да сече дръва.
Ръгнал Пенюгата натама, два дена с трено, едън дън с рейс, после с мулета, абе девет дана път с камиле, кък е казал оня.
Довлекъл се он у форт Намсикойси, къде била фирмата и тама едън сръбин му теглил иструкташ – “ниа тука”, рекъл му, “сечеме дръва у балкано. Он е млогу висок и нема пътишта, тъ се оди пеш, еле с кътъре. Имаме девет брeгаде от по петнаесе души, сека си има парцел и си сече от нйега. Сички парцеле са на Пророческата бара. Сечат, начи, па къту напраат педестина дръва, пOдвръжат ги на сал, па ги пуштат надоле по барата. Доле у ниското ги срешта фабриката къде ги бичи и те така.”
“Яле оно тава шъ дъ а къту у Бръзия да го еба”, зарадвал се Пенюгата и само имга се примолил, ако може да го тури у некоа бригада, къде да имги разбира от прикаската, че он ено време бил учил вренцки, ама сеги могъл дъ каже само “воала мадам ун жур дю Спас”...
“Па ньема проблема”, рекъл оня омраз, “но теа туке са само таквиа, он канадецо да си не е померил памето да се довлече да сече дръва туке у курец красни.”
И го пратил у ена мешана, къде имало сръбе, македонци, русняци и едън влашки циганин от Гомотарци, къде им бил брегадир.
Tишел горе у балкано бай Цеко, дале му ена щилка и фанал да реже. Резал он ден-два, па решил дъ се ориентирва в ситуенцеата. Режат ония, връзват трупето на сал, па гa пуштат надоле, режат, връзват пуштат и па така. А узгоре идат трупи от онеа, къде режат понанагоре.
Питал он влашкио циганин къ познава доле нормирофчико кой сал чий е, а он му казал така: “Гле сеги, сека бригада си има нумер пу латицки. Къту наплатишеш сало, делкяш на едън труп отпрет нумеро, пушташ га, а оня доле га отмета у едън тефтер и пише кой кво е искарал и те така. Ено и я бъш не отбирам от латинцки, ама нашио е къту чапраз - V”.
Бре, карало – варало, ората се испрошвалье от рабута, накрай месецо доларете ем манко, ем канацки, студ, незгодно, влъци, мечки излазат ношно време-ньела рабута.
“Бре дееба, я што ми треба на баир лозе, лайс дъ си бе седел домa”, мислел си Пенюгата, а главата му цъкала къту правешки компутер, белким измисли неко рацеоналезацеа, та да придобри ситуанцеата.
И...га измислил. Сбрал едън дън бригадата и им вика: “Да ви ебем у каламунтяците, къ не сте се сетиле досеги? Рацеоналецеа му е макята! Ем по-манко шъ да работиме, ем повечко шъ искарваме!”
А онея глофарци: “Е къ така?”
“Дайте ми на мене две канджи и едън кози крак, я шъ ви кажем кък.”
Е па дали му.
Сбрал ги он, обул двамина с гумени ботуше, дал им по ена канджа и глеа узгоре по течението на барата като неко Нупагади.
Пу ено време – оп – иде едън сал трупе.
“Улазай у барата!”, командва бай Цеко като неко Напальон: “Извлачай трупите с канджата!” Извлекли ги. Видел къде е маркеро и – жбръц – резнал връо със щилката, турил едън чапраз V и пак: “Пуштай надоле!”
“Три часа почивка! Вади шишеторо и картите! Лежешком плъни!”
На онеа глафарци зъркелите светналe като на неко манастирски мъчък – ем ништо не свръшиле, ем искарале за по неколко каси канацко уйиски.
Верно, имало двама-трима, къде мъцнале, че не е убаво да се краде от колеги, ама они биле малцинство, та и за коалицея не ставале, па и они се прекаламисали на банкето.
И те така – режат они до обет три сала дръва, слетобет фанат четри узгоре и им турат нийнио си чапраз, па ги окласат надоле по барата и си питат дедовио.
Пийенье, картон, а накрайо на месецо и джебо плън – почнал Пенюгата да прашта и по неко долар на Берковица.
Абе убаво нешто си е куманизма, мислел си той, майто си е мое, чуждото е општо!
Тава дубре, ама таа жна лакомия оди по ората. Он и хишнико не убива, ако не е гладен...
Блага рабута излезнала таа, усладила имги се и заебале рабутата, што им била пречила на пиеньето. Изловат за час време седем-осем сала, къде колегите имги пуштали узгоре, резнат маркеро, турат по едън чапраз и си питат дедовио.
Ама Гяволо, къ са знаа си нема рабута – дошле едни испекторе и ги затекли бъш кък тримца дръпат узгоре салове накъде брего, едън ги обработва със щилката, двама ги пуштат надоле, другите млатат картонажо, сите кьоркютук, а в околовръс наспроти протоколо четрънаасе шишета уйиски Голдън уединг испразнени изкъде съдръжанието имги, половинка плъна, три мечи кожи, готови за износ и три задремале уруспетини от неизяснен пруизхот, къде при сабужданьето имги ни могле да покажат некъф дукимент, ни да кажат нешто членоразделно...
И така сичките замръкналье у участъко на Форт Намсикойси.
Я мислим туке да се сопрем.
Бай Цеко Пенюгата се пребра скоропостижно у Берковица и по тоа случай викаше: “Най ме е яд, че бъш къто се довлекоа теа глофарци, ми раздадоа три валета и две деветки от пръва взятка, идеше уздоле и четврътото, преебаа ми двестате, а бех наръка, валат ги праех, ама мисле дъ им пуштим ена ръчица, тамън да излазиме...ебем ти и канадата!“
Абе...спомени.
 
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Гулееееееммммм!!! guru guru :smeeeh:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Цитат
- Беше ни свръшил курса-командировка и сме на летището. Чакахме си часа за самолета. Появиа са българи, завръщащи се от Канада, дървосекачи. Разбра са, че ша пътуваме заедно. Сдушихме са, доде време за самолета, настанихме са... И ни гложди обикновенното, човешко любопитство: - ЗАЩО теа ора са връщат? А работата била следната...
   Заминават двайсетина душ мъже, да сечът дръвета у Канада. Разделят ги на две групи: - горна и долна. Сечът, кастрат, биат печат на групата на отрезаното место и фръгат дръвоту у рекътъ... Договори, застраховки, заплати, облекло... сичко ка си му е реда, сал да са работи... ден, два... седмица. Ма на един от долната група му дошла гениалната идея... Кука тройка-гулема, завръзана за въже, замета са у рекътъ, изважда са на брега закаченото дръво, което е било отрезано от горната група. Реже са печата им и са бие печата на долната група... Пръвия месец така, ма на втория ги фанат. От фирмата, преду да ги натират, директора рекъл на изпроводяк, да са срешне с тех, очи в очи...
   - Момчета, вие требва да сте мого горди, че сте българи. Наште са зачудиле - Що? А шефа продлъжил: - Ние сечем вече 150 годин. На никой му не текна да са прай нещо подобно. Вие, щом измислихте тъва нещо, значи ша требва да сте велика нация, бре мааму стара!


http://www.severozapad.org/forum/index.php?topic=651.msg411812#msg411812
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Я тоа матреалец не бех га чел, лайс тава моа дъ излази верно, пъ и годината съфпада, начи не е неко уйдурма, къ си мисле...а за оня пустиняк къде претаквал бабички на кръстовиште срешту знак нумер ено, кимне и да мине учтиво, па после се излети и я измлати, та да и пребере застрахофката, расправаа ле ти онеа пичове на летиштето?
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
   ... бай Еване,
... теа две случки, макар случиле са не по е'но и също време... показват коолко сме уникални...
... у секо крайче на светъ, има по един бългърин, дека ша измисли нещо да шашне другите, било с неко шъшкъниа, било с нещо гениално!
... не случайно некои открития в наука, техника, медицина, авиация... са напраени от българе!

  ... сал са чуда, що не дръпаме, а драпаме вече четвърт век... мо'е би щот амбициозните, авантюристите... фана'а светъ... а па тука'енкънъ си остана'аме . . .   тиквите!
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Праф си, Маама му стара...ама яле и при нас преди петнаасе години се случи нешто уникално, къде не е било по свето - бифш детрониран цар дъ стане републикански министар перседател, голема шъшканиа...
Я си мислим че за тава пуложение сами сме си виновни - секи дръпа накъде ньего си, а другите да си съ опраат сами си.
Величието на ена нацеа е в тава, сички да имат неко општа цел, да знаат от къде доваждат и накъде отваждат и сите да орат заедно у браздата.Тогива дръпа и народо, и ендивидо и полза има велика и за дръжавата,и за свето.
Тава га е имало некугиш и по нашенско докъм Аврупейската война, мъ за таа рабута требе ора водаче, а не таква, къде мислат сал с джебо си...
Така, че кък са писале онеа двамцата русняци Илф и Петроф: " проблемо на давештите се е дело на самите давешти"...
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
ОТВЪДНОТО

Куги бе миничък, требе дъ е било у десети клас ни беа пратиле на ена брегада прес септенври у Боровци да береме домате ут теа, шиьавите, къде са се турат у консервите.
Времето беше некво несгодно – сутрин студ, па къде десет напече жега, тъ се не трае.
Я се бе фанал таварач на трактуро и къту нагньетем ремаркето с онеа касетки, се одеше на гарата, къде едни циганье ги тавареа на едън ладилен вагон, ебем ли га за къде, ама тава беше дубре, што трактаристо си одеше дом да праи обет, а я оставах с тракторо и пиах по две бири у буфето на гарата. Тракторо се не гасеше никогиш и таа жна дизело цел дън вареше боб – крр,крр,крр, мъ но тогива имаше нафта - бели свет, кой да ебе да гю пести.

Тама се си седеше едън старец на мининка рикия и ни неко му седаше на масата, ни говореше с нйега, а коги рече да плашта, секи път кърчмаро му викаше: “Платено е, чиче Кола!”. И те така секи път.

Един ден старецо ми вика: “Яла вам, бе мунче, ти отдека си, не съм те видвал я тебе по Боровци.”
Седна я до нйега, па му расправи, че съм брегадир и амалин на трактуро.
И он пучна дъ распраа нйеговата си есториа:

Дъ знааш мунче, я къту бе здраф и праф, имах едън въгарец у гъзо, къде ми не даваше мира. Окото се накъде хоризонто ме теглеше – гледам накъде Ком, високо да га еба, аме се ме ръчка да видим кво е отвъде. Орам, копам, седнем вечер на скалите да палнем цигарка, а очите ми – све натама, кво шъ а, кви ора живеат, кви ги дръват, па ме тегли ено таквоа, тегли...Коги беше големио глад след Аврупейската вуйна, сума ти народ фана шуштавата накъде Америка.
Я предума жената, та продадоме двете миники ниви, сбра неко леф и от родата, пъ ръгна и я на гурбет. Ръгна, ама па очите ми се у тава отвъдното – набага трено, а я глеам напреде – но като на киноматографо, къде доваждаше у село ено време – баир, па бара, па неко село, па нивици, неко град и те така, на връталешка. У Францеа, къту ни натавариа на параходо виде и океано, a мене си ме тегли пак да видим кво има отвъде!

За Америка кво а ти распраам – виа тва младете, книжлета четете, пъ и талавизеа глеате – голем свет, шарен свет, чудесии, тава да распраиш не неко от Боровци, шъ кае – яле Кола Гоцин си померил памето, таково нешто нема, не е имало и никогиш не моа да има. Е къ да нема, я съм га видвал с очите си, ама се таем...

Не ми провръве мене тама, труди и къту амалин, и къту ископчия, и къту кво ли не, ората спестиа неко долар, а мене – некому дедовио. Види се таа жна, къде  и вика дънъска  мечта мериканска не е за секой...
Тава, Отвъдното па пучна да ме ръмка, ама некък си на обратно – ем си е Отвъдно, ем си е нашето си, па ме тегли, тегли....Викам си, айде оште малко, пъ назад, но съ а видело, че и туке нема прокопсиа, барем да си теглим теглото домъка...

Трийсе и седмата гОдин ме завари у Айовата –земя богата, шъ знааш, по - убава от Златията, а онеа садат само кукутуз и гледат свинье, да го еба.
Беме се фанале на Трансамерикено, трено, по нийному, турахме нове релсе. Тама да знааш е млогу важно да имаш неко окумуш бас. Не бе, чичин, басове си имааме и туке – и у лопушанските тупанье, и у гушанскио джас, имаше и тогива кой да свири на нйи – тава бас ше рече едън вит брегадир, началник. А нашио бас – жив гявол, сбрал не беше се аврупейчета и се ни гласеше на такваа рабута, къде се искарваше повечко.
Я си фана тама едън преател – Цоло Петроф от Киряево, тава е слет раковишкио монастир, по пъто за сръпската граница – и он гол и бос къту мене, па с нега си глъчехме за нашио си край.

Едън ден иде трено и сoпрe да точи вода за лукуматифо, имаше при назе ена помпа, къде искарваше вода от пеесе метра да го еба, седиме си ниа с Цоло и си чуриме цигарки и пу едно време – оп, отвара се вратнико на вагоно с поштата и оттама скача Гоги Арменчето, от наште, а у ръката му – ена брезентова торбица от онеа, къде караа парете у них.
Претекал таа жна емплойеро коги отишел да пика, зел ена торбица и айде, усвет! Усвет, ама не би – рипна бъш преди назе. Виде, че нема накъде и ни смига – ше делиме...
Кво правииме-струвааме, не е антиресно, ама преди Великден я слезна на Фердинан от Софийскио трен. Паднаа се по десет иляде на каскет, млогу пара ти казвам, ено говедо връвеше тогива пу едън долар, да го еба.

Но не че трено не спираше на Боровци, мъ я пазари едън пайтон, така, за по фасон и он ме ставари дом пред вратата. Глеам къштата – штo не е паднала, дворо буренясал, а булката къту ме виде и лъчна – Божке, иде си Кола от Америка с бонбе, па и пайтон га вози!
Расплатииме се с родата, потегнааме къштата надве – натри и се пучна!
Дойдат сутрин лавутарете да ми свират пред джамо, я станем, избричим се, нагласим се, земем булката и – право накъде кърчмата! Лавутарете напредe, ниа по нйи, къту манефестациа! Улазаме тама и - кой кво обича, я плаштам, дъ видите виа сирома Кола Гоцин, да ви ебем я у глофарцете!

Дънъска така, йутре така, дупка, дапка и парете свръшиа. Нема кък, фанах пак ралото. Мина и фтората вуйна, дуйдоа куманистите, колективезацеата – но я немах кой знаа кво, та им ресити свичко, те преди десет годин се помина и булката... никой не сака да си глъчи с мене, што съм бил штетник, влезем у кърчмата – не ми дават на плаштам – помнат оште онава време, куги се връна от Америката, та сеги глеам ена крава и си глъчим с нйеа.

Седнем вечер на скалите, палнем цигарка, а онава, Отвъдното накъде Ком па ми репчи насреща. Репчи се оно, ама га нема оня Кола, перчемлиата, курназлиата...Разбра га я като кво шъ дъ а – камико да си тежи на местото, ама да не стои на ено место, къту теа на гробиштата...
За Цоло Петроф от Киряево ли ме питаш? Накупи он земица, кулак стана, чорбажия – половината кър ньегоф беше. Затриа га куманистите прес четиресе и шеста. Повече е имал, чичин, повече е патил...

“Айде бе, заплес, кво се уфлянкваш туке у буфето, доматете шъ станат на ьутеница!”, стресна ме гласо на тактуристо. Он съ беше наял с пръжено, таа жна, по мустаките му имаше перя, а на носо му капка пот и я изведнъжка усети жегата.
Метна се я у ремаркето, а трактуро тръгна с мръсна гас, фръли сугреб и пепеяк и фана надоле накъм оранжереата.

А я се загледа накъде Ком, усети, че и мене мъ ръмка неко въгарец и...видох Отвъдното!
Оно ме е карало да обиколим суматия свет, оно лайс да ме е довело туке у Виената...а да знаате къ ми се види от туке Родината – къту вуйнишки смомень – не се видат ни дупките, ни кальиштако, ни дръти ора, къде роват по кофете, ни ониа пукале у праламенто, а Тодорините кукле, Ашиклар напрольет, коги цъфнат дръветата, калдаръмо до Вазовата къшта зади пазаро, милите старе беркофчънье – ем проклети, ем зевзеци, ем пияници със сръца по-големи от Ком.
Я гле – лайс дъ капна ена слъза  и размаза мастилото, да го еба...
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Изключително внимателно го прочето и нещо ма стисна за гръцмуя,връъ му гу....!!! guru :'( thanks
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
... ей, мааму стара... ей бай Еване  thanks
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Добър е млого тоа разказ-четох го още у предишната рубрика и бех впечатлен !!!
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)
 

Страницата е създадена за 0.14 секунди с 20 запитвания.