Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: РАСКАЗЕ ОТ БЕРКОФСКАТА ГОРНЯ БАНЯ ОТ БАЙ ЕВАН АСТРИЛЕЦО  (Прочетена 16204 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
 
Цитат
Разручи се оня ми ти енджинерин, каже на преводачо кък требе, а оня почне да зеи:

-   Čuješ , čuješ , nije kopaju tako, а ovako!

И те така, от тава чуйеш – чуйеш, астрилецо вика на сички екс-югота „Чуш”, а на астрилскио немцки, къде га докарват - “чуш дайч”.
Aма с тоа сбръкан немцки фанеш, па добиеш ено самочуствие, пъ почнеш неко рабутица и караш-вараш, па се поустроиш. Што, да не тиа лешпере да не са искарале с тоа език до пенсия?
Благодарим за разказа, Бай Еване  thanks Винаги има кво ново да научи човек. Тамън са чудех кво да чета  и ми дойде идеялно в краа на тоа горещ юлски ден.
 :nazdrave:
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
Млого убаво си го описал,ма не е сал с афстрийскио немцки да е така,па и с другите езици го карат така. :smeeeh: :nazdrave:
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Много ми ареса...  :smeeeh: :punk:
Активен

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Час фтора

ГЬОТЕТО  НАЛАГА  НЕМСКИО ЕЗИК ЧРЕС ФИНАНСОВ НАПЪН...


Тамън земеш та се осефериш манко – ората почнат да те разбират, па и ти нйи, моеш да си посакаш нешто не само от гастрамонйо, ама и от неко астрилка, па даже и неко лаф моа връжеш, зачръвиш гребеньо и почнеш да се праиш не неко аврупеец, мани тава, ами фанеш и да заметаш българскио манко така, по немцки – вече не разбираш, а “капираш”, билето за софийскио рейс вече се не резервира, а се “бухва” и се праиш на тарикатче пред теа, къде са душле оняденка...

Абе да ти га набуа неко у прълицата, да се ебеш у уя сплескан - джуруяк!

И тамън мислиш, че си фанал оня за топките и къ дъ не – яле пучнал си да говориш тоа метияф език, мани тава, ама и они вече те  разбират по неко път и оп – немскио език па се надигне и те изджоластри по мундзата, па се сетиш за оня елин, Сократес, ама не оня, бързилскио доктур-футбалис, къде ено време викал: “Я знам, дека ништо не знам” ( я га тава сеги мом да ви напишем ем пу гръчки, ем пу латинцки - ἓν οἶδα ὅτι οὐδὲν οἶδα, ели scio me nihil scire, a тогива ми беше прес дедовио ).

Имала глава да пати...

Начи, те туке у Астреа, требе да се плашта секи месец по различно време за ногу рабути – за кувартира, за токо, за газо ( не тоа, къде искарваш, а къде укарваш да топли зимъска ), данъко за талавизоро, кредито, лизинго на МПС-то, гражданската, застахофката и за уште неко по дребни нешта.

Я не, че имам нешто протиф, ама нема къту у България дидеш на ено гише у МОЛо , пъ да дадеш на онаа картончето и кампутеро да ти изблюва сите сметки, бръкаш у джеп, плашташ и – айде, чайка!
Туке тава връви прес банка и за секо нешто плаштат по различен начин – за едно ти дръпнат направо от сметката, за друго ти праштат готово платежно по поштата, а они там написале свичко, само драснеш твойта сметчица, удариш парафо и го метнеш у банката, за трето се влачиш до банката, па драштиш платежни с тенко и дебело, абе – затра!
Не че нема електонно банкиранье, ама кво ми знаа мене коравецо?
Маъни тава, ама сас сички теа рабути ти праштат и некви писма, на по две - три листя, нагласени таквиа, да ти е драго да ги глеаш...ама къто не е на чуш дайч...дзурепиш се у нйи и само тава, къде са ти писале името разбираш, мани друго, ама туриле ено „Хер” отпреде, къ дъ ти не стане драго...

Така де, ама они ората сакат паре, пъ са га описали до къде коя дата, пъ къ да имги пуштиш, ама кой ти разбира дедовио!
Фанеш пъ поткараш гугъло на копи и пасте, а оно преводачо ти исфръга нешто, къде те ушашави уште повече, заеби!

Забавиш се два дъна и оп – писмата доваждат повече, ама кой ти разбира от мАтемата...и накрайо – йуссс - 10 по сто за просрочее, па и наказателна лихва и плашташ лихви повече от главницата!
Ако се само за едън мумент расееш – оп - дале те на адвокатин и он ти прашта покана и сметка за седемдесе айро ( не е ни шикулат, ни коняк – туке така викат на еврото ) хонорарец, къде се а мъчил да ти пише и ти е пратил таа покана...

Кумшиата Пафката майстуро от Павлекени се беше нешто забръкал, пъ къто дойдоа ени полецаи със съдиа исплънител да му земат тава имуштество, къде моа дъ се движи – иначе нема къ да му га земат, нале така.
А ньему му беа останале само сандъко с енструментите и жна му , а она си бая поодваше навам-натам и беше се у движенее, да го еба...малии!
Е, къ да не залегаш нади немцкио, ама не тоа, а оня на Гьотето, де кажете ми виа, а?

У Астреа, начи, дубрите новини ич не идат по поштата, а напротиф – само сметките.
Ръгнеш сутрин за рабута, минеш покрай кутията и се двеумиш дале да я отвориш, та да си преебеш деньо...глеам астрилци сегат къде нйи с кючето, а он целио син-жлът и му трепере ръката като на паларезиран, връ му га.

Мене ме е учил комшиата нади мене Роджър дъ не утварам поштенска кутия бес двесте айро у джеп – моа да си просрочил бъш тоа дън нешто, та бръже у банката!

Та понаучи се я да четем тиа жни писма доброзорлем, па фана да отбирам манко по манко кво пишат у ньи – ката ден кутията плъна, фана да сгревам кой за кво ми пише и кви паре ми сака, па почна на фръям теа, къде сакат за чръвен кръс, за амнести интернешанъл, за сомалийчетата, за циганьете по Турну Магурели, за приякелете на дивите дзерове, на веенцките филармоници, на веганците, на поганците, за одрезаните дръвета по Амазонеата и за укарваньето у чръвеното книжле на едноокио смок, къде отодел на стръкванье...

Куреспунденцеата намале на полвинка, а я фана да се пробам да четем онаа жна Гьотето у оргинал и те тогива стана...къ беше...лайс баклаварин по немцки поради финансови напъне.

Тава дубре, ама кък да вденем кво ми пишат тиа жни адвокатете, ели теа лешпери от соцеалното?
И бъш тогива разбра, че само с тава баклаварство нема дъ мине рабутата и фана да карам магистратура самосиндикално задочно и по вечерно време.
Купи си я едън тефтер от 200 листя, отворим си ено шушо рикия земем ено писмо и пишем думи у тефтеро, пиам рикия, дзурепим се у таа жна речник, па пием рикия, пишем преводо насрешта, пием рикия, па фане, та ми се дОспи, легнем си и преговорим тава, къде съм га писал преду да заспим, што един ми каза, че немцкио се най бръже помни на пияна глава.

Па почна да праим разлика меджу „Verfahren eingestellt“ *и „Verfahren initiiert“** , меджу „Rechtsanwalt“*** и „Staatsanwalt „****, „abgeshrieben*****“ и “angeschrieben“******.

И къту зе химикалкята и ги почна теа – „Уважаеми Господа, драштим я, във връзка с едностранното прекратяване на Договора ( нам си кой си ), от Ваша страна, се противопоставям енергично на Вашето решение, поради обстоятелството, че с което сте суспендирали неправомерно чл. 2, ал. 4, точка 5 от раздел Задължения на договарящите се страни, а именно в частта „Права des Auftraggebers“. Damit geben Sie mir einen Grund, Ihre einseitige Enscheidung als nichtig wahrzunehmen und meine Interessen laut o.g. Abschnitt des Vertrages beim Bezirksgericht Hernals juristisch zu verteidigen.
Erweisen Sie mir die Ehre, Ihnen meine freundlichen Grüßen mitzuteilen  und verbleibe,
hochachtungsvoll...“******* малиии, къ съм га почнал и не мом дъ се сопрем!

И те така научи я тоа език.

Само ви се молим - нема да казвате на други за тава, че нема да мом да си затворим вратнико от превръвица...не, че не помагам на тоа - оня приякел, ама требе да одим и отвреме - навреме и на рабута.
Пъ...моа и да се пробам неко път да се самоизучим и за адвокатин, ама дип сеги не съм ич на зор, што досеги не съм си имал рабута със съдилишта.

Прекратена процедура*
Открита процедура**
Адвокат***
Прокурор****
Отписано, прекратено*****
Препоръчано ******
...на въложителя.“ С това ми давате основание, за приема за нищожно Вашето едностранно решение и да зашитя юридически интересите си съобразно горепосочения раздел на договора в окръжния съд в Херналс.
Имам честта да ви предам моите приятелски поздрави и оставам с уважение...*******
« Последно редактиранье: Юли 27, 2016, 09:59:14 от Бай Еван Астрилецо »
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
 ;D ;D ;D

тиа астирлици са млого циливилизовани, т.е. презети а ги еба. Тука рапат с по-народни думи, що за разлика от астрилците, на почит е средностатичстическия сеянин, а не високата колтура. Нема а каат Verfahren initieit, a Verfahren eingeleitеt и тем подобни, не че простите ораче и копаче и турци и тава моа отберат. А ако напишем на некой Erweisen Sie mir die Ehre, Ihnen meine freundlichen Grüßen mitzuteilen че помисли че си праим ташак с ньего  :smeeeh:
« Последно редактиранье: Юли 28, 2016, 05:23:01 от Ристо Цоцин »
Активен

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Така а, Бай Еване, чиляк от зор кво ли не праи...  :( Евалата, че си го понаучил таа жна немцкио!
Активен

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Не са цивилезовани, а ного архаични Ристе - имат си "Amtdaitsch" и тама правилата са от времето на дедо Франц Йосиф Фторио, гимназеа бес матура по латинцки нема къ да завръшиш, отмениле са феодалните титли, ама не и сопственоста на феодалете - не моа дъ се викаш вече Конрад фрайхер фон Мистелбах, а само Конрад Мистелбах, ама си дръжиш сила декаре иколо Мистелбах и два замъка ф околовръс - третио сеги е у Чехълско, ама они имга не дават.
А са запазиле уш цивилни титли къто Дръжавен съветник, Главен Дръжавен съветник - бъш къту у Русия преду Керенски...
Абе...бутикова дръжава с ного имперски претенцеи...
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
БАЙХГУЙ , ЕЛИ БЕКОФЧЪНЬЕ ПО МОНГОЛИЯТА

Час пръва

ЗА НЕКО СПЕЦИФИКИ НА МОНГОЛСКИО ТРАНСПОРТ, КУЛИНАРИЯ И ИГИЕНА

Чувек тамън си каже, че ушким вече нема кво да го изненада, и се земе тъ му дойде нешто, да се чуди откъде му се е довлекло, пъ си каже – тава ако ми го беше казал неко, немаше да му повервам, ама те яле я ем га видим, ем и я му не вервам... Секи знаа, че свето е шашуф, ама он моа да бъде и ного по-шашуф, та и акъло да не моа да ти га побере.

Случи се така, че прес 86-тата гОдин ни пратиа ена група за три месеца у Монголеа да праиме ено РеМеЦе, демек ремонтно монтажен цех.
Наште от Булгаргеомин беа зеле ена опоскана от русняците златна мина да претъралескат кво беше останало, беа стуриле суматия техника, па она се трошеше и те така.

Настегнааме се ниа да поаждаме нанатам, фръкнааме до Москва, оттама с Аерофлото имга и ена вечер ни стуриа на летищтето на Улан Баатар, а оттама ни закараа у нашто пусолство на енструкташ.

Сабайлем на енструктажо гледааме манко къту пресисало маче макя си, што вечерта беме испиле две кила беркофска домашна рикия и три-четри полвинки Слънчеф брег за дубре дошле, што нико ни ни каза че сме дубре дошле, тъ требеше да си га кажеме самиси.
Довлече се един лис каламутяк и почна да ни дудня от заплесници – кво може и кво не може у Монголеа – да се не купува повече от четирдесе грама злато, а барсови кожи – ич. Златото имги беше бол и йефтинко, а барсо – тава е едън миничък леопард, къде беше на исчезванье.
Посленка се извлече и каза, че шъ дойде доктуро, ама не каза за кво. Гледам я-отвара се вратнико и оп-улаза мойта съученичка – къдравата Майчето Луканова, къде учи мелицина по Монголеа и тама си остана – доктур у посолството.
Поздавииме се ниа и она пучна нйинио си енструкаш – туке, вика, кой колко и да закъса, да не смее да пипне монголка – они биле ного дашни, ама ного от ньи биле болни от наследствен сифилис.

Начи ено време бонзите имги като одели с ени конье по юртите на просия, обичайо имги бил да се изредат на сите женки, та да се поомешат манко, што они се женели помежду си и генофондо пучнал да дава фира.
Сека фамилеа живее у две-три юрти, “гер”, по нйиниму ,пасе айванчетата и придава нататък, а други ора се срештат ретко, што от юрта до юрта има къде стотина киламетра – прафте сметка – тогива у Монголеа, къде е колко ена десета от Европа имаше два милеона монголци и три милеона спецеалисти от соцлагеро, ктде имги работеа.
Тъ коги другаро Сталин, дако, че бил поп по образованее, фанал да бори кокуренцеата, тойс, будизмо прес триесете години и да затвара манастирете имги, ингелизете заразявали бонзите със сифилис, едън вит бактериологическо оръжее и оно те така и заразили народо. Сифилисо имги бил наслетствен, едън вит биле бацилоносителе и те така.
Така прес 24-тата гОдин на миналио век соцриваюцеата удръжала победа нади мракобеснио Богдо-хан, ама не могла да пребори сифилисо и Монголеа станала фтората соцдръжава у свето.

Натавариа ни на ена уазка, фрълиа ни на летиштето, качиа ни у ена антонофка двойка, абе кукурузник, от тиа, къде пръскат по нашенско и фръкнааме накъде опосканата мина.
Я не знам дале сте фръкале некогиш с такваа бангия – забаква се, друса, наема се къту глис на буца и не придава с повече от 180 киламетра у час – сека таратайка моа да я надбега по аутобано, ако нема катаджии, дип.
Божууу...аутобан у Монголеа...

Пу ено време почна да се спушта нанадоле, тамън рекоме, че сме стигнале, а фторио пилот призна прес тенекиената вратничка, хили се таа жна и вика: „Доош нь авах! Хүнсний!“ ( оне пишат на кирилица, дар имги е от русняците ).
Еба га, викаме си ния, бангията се потроши, лайс да требе да скачаме, ама нема ни парашуте, ни Господи помилуй, пъ и да имаше, кой е скачал с тава...
Исртесе се онаа антонофка на ено плато къто мериканец на обратната стрън на луната, погледнааме пейзажо – и он такоф, а Киро Триперо се прекръсти, дако, че беше партиец – едън вит – отръвааме кожяко.
Из кабинката пъкна капетано и ни каза на руски да се извлачаме, че сме штели да праиме пладне.

Мене ми стана антиресно кво дават по нйините рeсторанe, aма в околовръс освен камъняк се не видеше ништо – само три юрти и ена тумба козе, коньеве и хавдгай - камили. Монголската камила е голем урод – мани, че е космата и козината имгю виси на фандъци, ама има и две гръбици – лайс у ената сбира вода, а у другата – ръна, што моа да издеяни сума ти време бес двете. Ама иначе е полезно айванче – стижът га, едът га и га млъзът...оно монголецо сичко млъзе – лайс само кучките не...

От юртите наискачаа суматия монголце, па като пучнаа да се кланят и да викат “тавтай ууу, тавтай ууу” и оште нешто...отсудем жлътункявосиф камъняк...къ дъ се не чустваш къту Ян Бибеан при лунагите да га еба...
Таа мисла ме налаташе после ного пъти...

Капетано ни обясни, че ни викат дубре душол и требе да им кажеме “байарлалаа”, амо кой да си прекръши езико – минаме с по ено “тралала” и кой разбрал-разбрал, па се увлекоме у най-големата юрта.
Вътре беше плъно насекъде с ени шарени плъстени черджета – по стените, по таваньо и по земята, – лайс за изолацеа – нема столета, нема синия и наседааме. У центаро имаше ено тенекиено кюмбе, а кюнците му беа искарани прес ена голема дупка у центъро на таваня – голем лукс, што повечето юрти и тава немат, кладат огин на земята меджу ени камънье и става видня – не ти е у памет.

Нашио капетан ни каза, че тава му биле приякели и он къту фръчал по теа места, винаги им доаждал на госке, што праели най-дубрио кумис, а и кобилете им били от сой, та давале дубро млеко.
Разтръчаа се монголците, заклаа едън пръч, одраа га, зашиа га у кожата имга и го ментаа у едън трап, плън с камънье, къде беа палили огин, та беа останале само въгленьете, зариа го със земя догоре и принесоа едън гюм кумис за аператиф.

Я реко да питам къде има чешма да си измием ръцете, а он се заласна от сме. Нема чешма туке, вика он. Пита га я тогива за вода, а он само рече на монголците „усс” и они се забъкнаа от сме.
“Байхгуй” - ми викат они - “байхгуй усс!”
Нема вода, начи...ама не само вода, нема и дръвета, брашно, боп и секъкъф плот е зеьенчуци. По тоа край монголецо маа само месо, лой и сиренье, а се къпе, тойс къпат го само коги се пръкне и преду да га копат, а пие чай и кумис и тава му е доста.
Шъ речете...ама не меришът ле? Смръди, та се не траа, да не ви каем на кво, да не да има неко гнусливи читателки...но лайс затава кладат огън на земята бес кюнец, тъ да се поопушът манко.

Сипаа ни у ени мининки копанки по кумис – абе кво дъ ви каам – смръди на конь, па видоа, че се стришаме и ена бабичка мина, та раздаде наште копанки на монголците да ги испиат и сипа у ньи чай. Бръкна с чръни нокти у едън кози мех, извади лой, тури по ена бучка у чайо, разбръка с пръсти и ни връна копанките – е айде сеги пий наздраве...они чайо с лой га пиат...
Киро Триперо ич и не зе копанката, а бабичката ту му я бута у ръцете, ту каканиже нешто на монголски, ту премлясква – тойс пий бре шашьо, ного е убаво.
А Киро се сеца и вика: “Бай Хуй, Бай Хуй!” – “нема”, едън вит. Он завалишкио, от зор пробъбри на монголски...и те така тава “Бай Хуй” ни провождаше насекъде прес таа кумандерофка.

Виде нашио капитан, че не моа да ни искуши с монголското гостоприемство, тиде до самалето и довлече 2 шишета монголска вотка. Таа жна немаше кусур и се пиаше, та я цунаме дорде да видиш от шушото на четри ръце, кой шъ ти пиа от теа копанки, оне се не мият никогиш, а ониа млатът кумис на екс.
Кумисо има некакъф алкоолен пруцент от ферметнацеата имга, манко по висок от тоа на бозата, ама на жлътите манко им требе, што ензимо алкоолдехидрогеназа им липсва и се нагласат от манко.
Пу ено време довлекоа пръчо от трапо, раскръшиа го връз ена бакърена зеьенясала тава и монголците напладисаа къту невиделе, а назе ни удари тежък мерис на пръчовина...и те така, па не ядоме, народо гньете и кръка кумис къту за последно!

Допика ми се пу ено време и пита капетано за неко нужник. Те тука вика – на ена ръка растоянее – зади юртата!
Извлеко се я тама –  нужник – Бай Хуй - само неко пресна монголска мина тук-тама ( сухите ги сбират и се топлат с ньи зимно време )
По ено време зе да усештам нешто зади гръбо си. Обръна се – глеам едън монголец клечи по голема нужда и ме фиксира със сбрани дзъркеле.

Тука требе да ви раскажем къ се облачат они – уздоле на голо - нешто като ерган капетониран с ръкаве, къде им стига до колена, а на секи крак нешто къто кожен дамски чарапец, връзан с ена кожена ремичка високо горе на баджако – нешто къту панталон, ама без гашти – тоа артикул тама е непознат.
Връз ергано се насуува нешто като бански плъстен шарен халат тип солей, па га стегат прес кръсто с кожен поясок.

И сеги – преди да клекне, дъ се олаби, се врътне грацеозно на една стрън, халато се разгъне на чадър и бръзо се клека, а он се стеле у кръг около нйега и се не види ништо. После глеа у ена точка – шъ каеш, че измисля Питагоровата теорема и накрай испръа с облекченее къту конь, надигне се, рипне на едън крак, после на другио да се поотръси и – обратно у юртата да сува...
Я мислим да се сопрем до туке с описанеата.

Тъ стана време да си поаждаме, пилотите беа вече у некъво подозрително настроение, на вторио потсуунаа ено гюмче кумис, да си имат за испът, разкланяяме се пак и айде – “баяртай геж” - и кой откъде е.
Капетано набримчи антонофката ного дръзновено шус нанагоре – тава лайс да беше видвал по талавизеата, и нема и слет 10 минути врътна едо кръгче и па прикацна – бееме забувариле фторио пилот с гюмчето доле, ама на нему му беше прес уя, што кумисо – до ньега, се оня штеше па да мине насам и да си га земе неко дън...
« Последно редактиранье: Юли 31, 2016, 12:35:17 от Бай Еван Астрилецо »
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Никогиш не съм знаяла къ живеат тиа ора по ония краища тама.  ???
Ше чекам с ентерес продължението.  thanks
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Активен

Бай Еван Астрилецо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5639
  • беркофчънин
Час фтора

ЗА ЕНА ЛИБОФ НЕПОЖЕЛАНА И НЕОБЕСНИМА НА ДВЕ ИЛЯДЕ И ДВЕСТЕ МЕТРА НАДИ ПУСТНЯТА ГОБИ


Се па кацнааме пo живo пo здравo на обекто, а туке си беа налице неко от цивелизацеонните достоянеа.

Руднико беше открит на ено плато на около две иляде и двесте метра височина манко на север от пустинята Гоби и беше разделен на 2 базови лагера – единио за работниците с фургонье, а другио за помошнио монголски персонал – тама они си беа разгънале юртите – десетина номадски семейства, барабар с дрътите, децата и айванчетата имги. Имаше повече от стотина монголци и петстотин глави добитак – дрътите и децата одеха усвет да пасат айванете, а мъжете и жните имги беа општи работници на заплата.

Цеховете за обработка беа от полукръгла ламарина като неко тунел, имаше и ГеСееМ, што целио ток идеше от ени гулеми военни агрегате, а у фургоньете и клуб-столовата се греехме на нафтови кюмбета.
Немаше ни ено дръво ф околовръс, само некви жилави ниски гръмове.
Да, ама имаше вода – караа я от осемдесе киламетра с едни водоноски и на секи се полагаше дваесе литра на седмица – за пиенье, къпанье и миенье – ко за кво сака, а на монголците она ич им и не требеше.

Рънъта беше като за назе си, што я караа ониа двамата алохолисте пилотете чък от Баян Хонгор, оттама идеха и резервните чаркове и горивата с ени всъдехотки.

Камунекацеата беше две радиостанцеи манко слет Фтората Свеовна, а кино се даваше два пъти у месецо – руски филмове. Библьотеката беше подвижна – кой си донесъл неко книжле и оно одеше от фургонь на фургонь къту народна песен.
Иначе расправяа, че Монголеата била ного красива дръжава - имала си сичко – високе балканье, гулеми реки, гори, езера, ама така, по нанасевер, накъде Русия, ама я не мом да кажем, што не сам одил, а ние беме у джендемо на макя му у дивио...
Некои одеа чък на пичковица с еди уазки за риба и влачеа оттама сила парлаци – сомове, якбалък – по пеесе-шеесе кила – връжат кордата на стъпенката одзаде на уазката и ги издръпат. Ама монголецо неште дъ еде риба, што она била воден чръв...абе, мани.

Општите имги работници, къде ни ги беа дале за пумошници не пузнаваа ного - ного енструментите, тъ требеше дъ му висиш нади главата и да му казваш кво да работи, па накрай ти писне на дедовио, фанеш и си свръшиш рабутата сам си. Я се бе обрънал на суфьорка от Народнио театър да го еба...за кво и да ги питаш – се Байх Гуй им у устата, та кръстиме бригадиро имги Бай Хуй, а он беше ного доволен таа жна, што едън от наште му бил казал, че къту кажеш на неко Бай, тава ударало на гулемо оваженее, па къту му викнеш „Бай Хуй, я гацуур, бе!”, тойс яла вам и он иде и се налендзил един таков, се ено му белиш еце.
А най обичаа ти къту работиш они да наклекът къту циганье на дувар коги пиат бира , да глеат и да цъкът – тава им откриваше чудни оризонти за Свето, къде не беа виждале – най обичаа дъ се накачулат, коги дигнеш на КРАЗо преднио капак да ровичкаш нешто по маторо – гледаа с таквиа дзръкеле, се ено че таквоа животно нема, а оно – преу дзръкелете имги...

У лагеро имаше и едън сандък с калашници и патронье – да не къто ръгнеш нанекъде да те нападне неко дзвер, тъ да га гръмнеш, а секи монголец си имаше по неко я по ижовка, я винтофка, я карабина, та да си чува айваньете и тава си беше нормално тама на тава плато.

Жните имги беа грозноватички – место нос имаа две дупки поди очите, се ено че си я изджоластил с неко тараба по мундзата – къ да се угледаш у ньи...ама имаше едън Пешо от Пловдиф, къде викаше – ей и виа да сте къту мене две гОдин туке, ше ви се видат на Софи Марсо, дъ знаате!

И... ена лайс дъ му се беше видела къту онаа...била ниска трътлеста мома, името и - нешто като хорхомбъл с муозол –- Хонгордзол и толко яка, че лайс с гъзо си пиронь от церова дЪска могла дъ извади.
Била келнерка и чистачка у столо, работила с братята имгю, а башту и пасел айваните и се не фаштал на друга рабута. Имала гулема фамилеа и живееле у три ютри на крайчецо на монголскио лагер.

Тъ Пешо се бил прежалил, ама биле нагласиле рабутата десет месеца преду ниа да се дувлечеме тама, што момата зела да се нешто подува изотпред, а немало кък да е от бобо, къде едехме ниа, што тава за монголецо е еденье несвойствено и кату таквоа, он го у уста не тура.
Разбрало се, че момата била прифанала, ама коги исчезнала едън ден със се бракята си, казаа, че башту и растурил катуньо и ги завлекал на некъде, барабар с айванчетата, едън вит – самоотлъчка.
Е кво пъ сеги – на секи моа да му дойде до главата...

Дубре, ама  едън дън иде ено турло одалече от север, а къту спадна пушилкята се видоа свет монголци съ се айваньете – поспреа така на има – нема два киламетра и се нешто наговарат. Пу ено време дестина из нйи ритнаа коньете и се юрнаа накъде лагеро, а на гръбо им се преметат пушкалата...бре, дееба!
Сопреа бъш преду портало – и оп – на Хонгордзолкята башту и уште дестина омразе, наточиле се ени таквиа и сакат да бъбрат с началнико.
Он беше по Улан Баатар за сачмени лагере, та излее партийнио с преводачо.

„Кам Пешо багеристо, сакам да бъбрим с ньега!” – вика оня и си разиграва коньо бъш къту Чингис хан по неко фюм – туке ено наше момиче  роди от ньега, та требе дъ се разбереме.”
Ами сеги...партийнио беше човек паметен и му вика – “Нема го Багеристо - пойде с началнико къде столецата.”
“Дако,  ниа шъ га чекаме туке!” – ручо омразо.
“Ама он кой зна коги шъ се дувлече...”-  фъфли партийнио и портъква коленца -  “виа по-дубре си одете.”
“А-а-а, не моа така – я друга рабута немам – немам миничък дечор да ми ореве главата – шъ чекаме!” - па бутнаа коньете и обратно къде тумбата, а они дигнаа турло и фрълиа сугреб.
Слет час време пучнаа да распрегат и да дигат юрти...начи верно шъ га чекът...

А Пешо го беме скутале у агрегатното, къту се разбра каква е рабутата.
Партийнио отвори съндъко с калашниците, раздаде ги на партийците и назначи деноношен караул, докъто се пребере началнико, што изведнъшки се беме оказале ф опсадно пулажение.

Връна се он слет два дъна с онеа двамата алкохолисте с кукурузнико и седнаа с партийнио и Пешо да бистрат ситуенцеата.
Партийнио вика да се дрънне по радиостанцеата на Кумитето у Баян Хонгор, тъ да прати войска да натират ония, началнико - протиф, што онеа докъто се дувлекът ше мине цела седмица, а он има план да гони.
И зе решение – да се престави Пешо преду монголцете, да си каже сичко и да я посака онаа за жена, пъ после да я влачи по България и да праи кво ште, а он се дръпа и ич му се не сака.
Тогива началнико му вика – „Я те тугива уволнeвам дисцепленарно и те окласвам да си одиш одма, ама с кво намериш – гле ги само тия отсрешта!”. И  он, завалиата,  кара-вара, па се предума.

Пратия абер на оня с момата, че Пешо се е пребрал, да пъкнат туке да се разберат и отидоа на портало да ги срештат – началнико, начи, Пешо, партийнио и членовете с калашниците, а по нйи – сички ние – сеирджии – кой с неко як чук десет кила, кой със неко штанга, манивела, кой с вренцки кюч...абе къто Септенврийското въстанее...

Препуснаа онеа на тъгадък, а по нйи карат ено ергеле айванчета, спреа преду назе, излази началнико и вика: “ Te ви га Пешо, айде, разбирайте се, кво има дъ се разбирате....“
А бъдештио му деда, къту га виде, дръпна ена реч по монголски от коньо бъш кату Тамерлан – хан преду Бухара, разседна и докъто преводачо ни каже кво е дуднял, се метна на Пешо на врато!

Пешо бил ного дубър човечец, што момичето имга родило от ньега бело момченце. Тава било ного убаво, зашто сеги шъ а оженат ного на сметка – най връвежни биле момите, къде са раждале преду да се оженат – така де, кой зема мачка у чувал и жена, къде се не знаа дале моа дъ ражда, а она ем родила, ем бело детенце – те на тава се вика късмет!
Тъ он душел с родата да му благодари и му аризват те тиа триесе козе и два пърча, къде одат по нйи.

Каза си араламбито, качи коньо, срита га, обрънаа нанадзаде и цела нош ядоа, пиа, правиа кушии, а заранта бутнаа катуньо, натавареа колците и черджетата и се уринаа усвет.

А Пешо седи позинал, бес да моа дъ каже кво и да е, а ониа козе брецат насреша му...

Ние свръшиме рабута и си пойдоме, а Пешо си остана тама.

После чък по демокрацеата се намериме и се видоме на Плодвифскио панаир два пъти, напиваме се с ПеГеРе и се затрииме – секи по пъто си.
Активен
Като лежим - лежим, па като станем, та седим

Пачо

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9230
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: Еба тиа традиций
Активен
Ебагуу свинята са испрай на дувару и изеде мотичето!

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
 guru guru guru

тава мунголците стабилни че искочат - нема фашлив мурал у нь, най добре да а раждала демек сичко да  а тествано
Активен

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Ндааа... поучително и замислително, некъкси стопля сърцето коту си помислиш, че некъде тама из дивотията на Монголята живее плода на българо-монголската дружба и сътрудничество!.  :)

Ма ми остана на грижа - кво са а случило с тиа 30-се кози, па и 2 пръча отзгоре?!  ??? ???
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Я па се чудим дали некои ор бригадаа на бай Еван (а моа и он самиа да а) да а донел лафа "а сакаш ли да видиш Гуто монголецо?" и кой лаас е Гуто  ???
Активен
 

Страницата е създадена за 0.088 секунди с 24 запитвания.