Днеска, на спирката ме налази един пияндур и чистосърдечно със заваляне у говора и ръка нАсрце, ми каза, че сака да пийне едно винце, а му не достигат 40 ст. Я му дадо, а он ми бутна у ръцете един пакет неразопаковани ленти Кодак за фотоапарат. Беа къде 20 броя. Радостен, че безплатно че пощракам със Зенита се прибрах дом. Аналоговата фотография ми е голема страст, неа като да щракаш безотговорно с цифровата сапунерка. Та, прибрах се и погледа ми се прикова на датата на производство на теа филми- 1990г. И ги изфрълих у кофата, давайки възможност на друг пияндур да ги изрови и продаде за 40ст., с които да си купи винце. Кръгът се затвори, заедно с носталгията ми по стария тип фотография.
