Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[Gaspoud]

БЕЗ ПАНИКА!!!

[Дръмон]

  Вогонска поезия предвижда ли са?!?

[Дръмон]

...от което следва въпроса:Кои са вогонете на Северозапада?

[masok]

гас пояснение ако обичаш !!!!!!

[уйна]

БЕЗ ПАНИКА!!!

Хаха!  Обезателно нашенския пътеводител требва да почва така! 
Нашенци знаат зашо, а преоданците ша разберат куту поживеят манко тука 

[Gaspoud]

"Пътеводиел на галактическия стопаджия" е култова фантастична книга, която е малко по-различна от често-срещаните фантастики
...в която е нормално например космическите кораби да са във форма на маратонка, най-интелигентната раса да е един нюанс на синьото, вселената да бъде пресъздаена от парче торта, втората по интелигентност раса на земята - делфините да се изнесе малко преди планетата да бъде унищожена оставяйки бележка 'Довиждане и благодаря за рибата"....

[Aврам]

На го разбирам!Не обичам фантастиката!Аресвам си истинските реални неща кои моат да се случат на човек у ежедневието и он да ги разбере чрез васприатиата си докаде си клечи у нужника. Фантастиката винаги ми е преличала на безумие,което иде од нищото и води на никаде.

[Дръмон]

Бако,мола ти са-не са изказвай неподготвен!!! Тва че не разбираш нещо,не значи да го осъждаш толку категорично!Нали знааш кой единствен има право да съди...?!?

[Gaspoud]

....ми приеми просто че на някой автори им е по-удобно главния герой да излезе от космически кораб наместо от трета смена у Кремиковци
Шегата настрана - осбено за руските фантатсти - там си а ебало макята - че ако умешаме и руските утописти и псевдоутописти, сложиме му и една кривачка социална критика, една щипка класическа традиция и стана ептем мазало -  просто има много начини да убиеш котка 
.....е след като знаеме какво е северен елен остава да добавиме, че Пътеводителя няма нищо общо

[Дръмон]

...ша пускаме ли анкета кои са Вогонете на Северозапада-не разбрах?!?
...само че,ша има обидени...нема друг начин...!

[Gaspoud]

.......е Вогоните са малко по-специфична материя - от една стръна са инопланитяни, от друга са майстори у трошенето
Има една теория, че са и майстори на строенто, ма досега таа теория не а подкрепена от ни един факт

[Aврам]

Ей я четем фантастика,ма умерена.Каде действието си се развива на земята.Те например Беляев.Човека амфибиа е страхотна.Четох и една :На запад от рая за динозаври,и Жрицата на змията също,и Капитан Немо...Николаи Хаитов па има една-Ламята и она ми аресва.Ма там нема космически корабе,а само некои свръх естествани прояви.Не одричам тоа жанр,що не го разбирам. Васприатиата ми го одфрят как и юбовните теми.

[masok]

я мисла че нее задлъжително сите да сме чели путеводителю на галактическию стопаджията........а па и она не мисла че е ча толку добра........загледах филм по книгата и тва ми не ареса................на незнам..................до сеа познавах сал едни чоловек дека я беше чел............ма он неее от наще...............ма май имало и още фатазисти тука

[Плъхоубиец]

О-о-о, я филма нещем и да го погледнем! Холивуд сичко може да осере, ма книгата е суперска, нема такава.

[Дръмон]

Той се връщаше в пещерата си малко преди здрачаване, когато усети някакви светлини, които мигаха тайнствено през облаците. Той се обърна и се взря в тях с внезапно появила се в сърцето му надежда. Бягство. Изход. Освобождение. Несбъдваемата мечта на корабокрушенеца — кораб.

Докато гледаше и се взираше с вълнение и учудване, дълъг сребрист кораб се спусна през топлия вечерен въздух, тихо, безшумно, дългите му опори се разгънаха с леки технологично балетни движения.

Той леко допря земята, и малкото шум, породил се от това действие, замря веднага, като че ли беше приспан от вечерното спокойствие.

Една рампа се разгъна отвътре.

Навън бликна светлина.

Един висок силует се появи от люка. Той слезе по рампата и застана пред Артър.

— Ти си глупак, Дент — каза той простичко.

Беше извънземен, много извънземен. Имаше особен извънземен ръст, особена извънземна сплескана глава, особено присвити малки извънземни очи, беше екстравагантно обвит със златни въжета с особен извънземен дизайн, и имаше бледа сивозелена извънземна кожа, която повечето сивозелени лица могат да придобият само с помощта на много упражнение и много скъп сапун.

Артър се извърна към него.

Той се втренчи право в него.

Първоначалното Артърово чувство на надежда и трепет мигновено беше заменено от учудване, и всичките му мисли поведоха битка за спечелване на гласните му струни, които да използуват в този момент.

— Хммм? — каза той.

— Б… б… б… ъх — прибави той.

— Р… ра… ох… кой? — смогна да каже накрая и изпадна в откровена тишина. Той чувствуваше ефекта от това да не говориш нищо с никого, откакто се помниш.

Извънземното създание се намръщи за момент и погледна в нещо, което би трябвало да бъде някакъв вид папка, което държеше в своята тънка вретеновидна извънземна ръка.

— Артър Дент? — запита то.

Артър безпомощно кимна.

— Артър Филип Дент? — продължи извънземното с ефективно джафкане.

— Хм, хм… да… хм, хм — потвърди Артър.

— Ти си глупак — повтори то, — истински задник.

— Хм…

Създанието си кимна, изписа особен извънземен знак в папката си, и бързо се запъти обратно към кораба си.

— Хм… — каза Артър отчаяно, — хм…

— Не ми го казвай — отряза го извънземното, след което се качи по рампата, мина през люка и изчезна в кораба. Корабът се затвори и започна да издава нисък пулсиращ звук.

— Хм, хей! — изкрещя Артър, и побягна безпомощно към кораба.

— Почакай само една минутка — извика той. — Какво е това? Какво? Почакай!

Корабът се вдигна и като че ли разпръсваше теглото си като було по земята, слд което леко се завъртя. След това странно се понесе нагоре във вечерното небе, мина през облаците, осветявайки ги за малко, и после изчезна, оставяйки Артър, който танцуваше мъничък танц, сам на земята.

— Какво? — изкрещя той. — Какво? Какво? Хей, какво? Върни се и го кажи отново!

Той скача и танцува, докато краката му не се разтрепераха, и крещя, докато белите му дробове не се изпилиха. Така и не получи отговор от никого. Нямаше кой да го чуе или да му говори.

Извънземният кораб вече гърмеше покрай външните граници на атмосферата по своя път към ужасяващата пустота, която разделя едно от друго малкото неща, които се намират във Вселената.

Неговият собственик, извънземното със скъпия тен, се облегна в креслото си. Името му беше Воубагър Безкрайно Продълженият. Той беше човек с цел. Не много добра цел, както той може би допускаше в началото, но най-малкото беше цел и най-малкото го караше да се движи.

Воубагър Безкрайно Продълженият беше — всъщност е — едно от малкото безсмъртни същества във Вселената.

Тези, които са се родили безсмъртни, инстинктивно знаят как да се справят с това, но Воубагър не беше от тях. Всъщност той ги мразеше всички тези спокойни копелета. Безсмъртието му се беше прикачило за него след нещастен случай с един неразумен ускорител на частици, един течен обяд и чифт гумени ленти. Точните детайли на случая не са важни, защото никой никога няма да успее да пресъздаде същите обстоятелства, при които той се е случил, и много хора са завършили, изглеждайки много глупаво, или умирайки, или и двете наведнъж, когато са се опитвали.

Воубагър затвори очи с жестоко и отпаднало изражение, пусна малко лек джаз по корабното стерео, и си помисли, че би могъл да го направи ако не беше изживявал неделните следобеди; наистина щеше да го направи.

...май че наште политици ги а срещнал тоа извънземен