Бой - умерени дози. И не пребиване, а подсещане. С терапевтична цел, като терапията е и за двете страни.
Големото дете съм го потупвала по гъзъ, кротко е, добричко, никак не е агресивно.
Малкото се бие като се ядоса. Бие ми шамари, скубе. Пробвах с добро - не връзва. И за тва вече ползваме третия принцип на механиката. Удря той, удрям и аз. По-грозно от това да биеш дете, е дете да бие родител.
Като шляпам шамари не го правя с цел да причиня болка, а като израз на тоталната ми безпомощност пред детския инат. После ме е яд, ама понякога децата са отвратителни душевадци.
Туй е. Толкоз ми стига търпението. Не съм супер майка. Щот не ползвам Тайд
