Като каза за японците...
Преди две седмици бях на белоградчишките скали. Нямаше много хора, но все пак 2-3 групички се виждаха да ходят нагоре-надолу по скалите.
И заедно с мен нагоре тръгнаха някакви с дръпнати очи - мъж, жена и дете на около 4-5 години.
Катерихме се, гледахме, те снимаха, аз не, щото нямам апаратче, пак се катерихме. И най-накрая има метална стълбичка, отвесна почти и по нея се качваш най-горе. Тъкмо всички сме пред стълбичката и се чудим кой пръв ще тръгне по нея и хоп, отгоре се показват да слизат едни хора с камера, ама голяма, като за кино. Оставихме ги да слязат и стоим един до друг на площадката, която е колкото носна кърпичка и изведнъж едно момче вади микрофон, на който пише bTV. И ме пита: извинете, тези хора с вас ли са? И ми сочи тия с дръпнатите очички. Викам: не, не са с мен. Обаче той вика: абе дай да пробвам все пак... навря микрофона пред устата на жената и вика:
- Ду ю спийк инглиш?
И аз таман да се подсмихна и да реша, че жената ще го гледа като 3 лева нацяло и тя вика:
- Йес, ай ду!
И момчето я попита после дали им харесва на скалите, тя каза че е амейзинг ли беше бютифъл ли, не помня, а той я пита откъде е и те рече, че е от Пекин.
Та те така те.
Аме не серяха де, само снимаха
И се радваха, харесваше им.
