СЕВЕРОЗАПАД > Думи, изрази и изречения от родния северозападен край

Местото на диалектите у съвременната ситуация на глобализация

(1/31) > >>

Койо:
Таа тема може и да си намери читателите и писателите, ша видим у карането.

У другата тема за правописа засегнааме отношението към диалектите. Я уважавам диалектите, щото са богатство. Уважавам си нашиа. Уважавам и ората, дето си уважават тейните диалекти. Например те тава момиче си пише на мек диалект и има доста весели работи, требва само да се апстрахирате, че четете нещо от изток, ниа на запад не обичаме мого да слушаме източни мекости. http://elrid.cult.bg/bottom/Pages/Puezia.php

Тама изказах мнението си що у назе не а като у Италиа или Германиа, дето на диалекти се издават весници, приказва се по радиа и други медии. Щото сме малка дръжавица с ена шъпа народец у таа териториа и щото сме чуствителни на тема диалекти заради превръщането на един диалект у национален език - македонскиа.

Ниа с вазе обаче имаме мисиа. Призвани сме за ено велико дело. Да запазиме говора си и да го предадем нататика, та да го има и у бъдеште.

Aврам:
Я си пишем на нашенски,прикаам си каде ми е кеф на ньего и от уважение към приказката ни не го наричам с позагубилото авторитет и непонятно ми име диалект а си му викам ренионален говор или простичко нашенски.Що така че попитате? Бих го нарекал у невежеството си и език,но мее стра че нее езика на сичките ора у северозапада,а само на тесен регион.При назе макар и подобен говора си има у секи раьон своите малки ели големи особености.За тава подкрепям Капитана който каза некаде че нема да чистиме говора си.Ми оно не можеме и да сакаме що у секо село он си е уникален. Има думи каде другаде се не исползват.Ако тръгнеме да го нормираме нали че се испокараме куто кага се препирааме рекиата пече ли се или се вари.Я секи да си пише и прикаа как си знае.Ниа се разбираме идялно.Те как разбираме езика на македонците?Нима сме го учили некаде?Нима ни е майчин че да ги разбираме без преводач?Добре че они не кръстиа дражавата си Скопие що езика нги щеше тагава да е скопски,а от скопец до педерас е една крачка.Щеше да е голем смех.Не че сега не е. Ма кво да ги праиш?Ора!И они сакат да живеат добре,да ги не задеват и подбиват ,ма не са намерили верниа подход.За тава я поне внимавам да не усереме и нашенския говор що май друго не ни остана.

Плъхоубиец:
Я съм твръдо зади Аврам. Он пише на ломско-видински, както и Бушменя и Пръвака. И тримата имат усет за ударения, специфика и изговор. Езика е живо нещо и не бива да се тура у клетка. Пилето, излюпено от таа част има такова оперение, другото от другата част има друга премена. И двете са петлета, ма едното е "чучулято", другото е "ербато".  Езика  е нещо чудно, он е живия изказ на народа. Нещо таено и пазено, нещо кутано длъги години у пазвите и долапете, неподлежащо на асимилация нещо. Езика показва душевността на индивида, показва ньеговите тайни и явни стремежи. Езика е нещо, което независимо от властта и промените, остава постояно. Даже, ако е за пцуване се развива.

Чвора:
У езика според мене остават работи кои ги нема на друго место-езика а къкто се казва у мезицината-пръвата сигнална система-демек с тава се раждаш закърмен,на ньего не требва да се учиш оно ти иде от поколениата преди тебе та чъ до дедо Адам. ;)Къкто ти а дадено от Създатела да засучеш ,да се смееш и да ревеш,така ти а дадено да имаш родниа си език-нашенскиа ;)По времето на комунизъма се приказваше официално по един начин,после дойде демокрацията-айде сеги зе да се приказва по европейско бюрократски маниер.Ма и по онова време и сеги-пустиняк,омраз и кръндей ,са си пустиняк ,омраз и кръндей ;D ;D ;D

Ристо Цоцин:
Картинката с използването на диалектите е по-скоро шарена и да а разбереме требва да видиме по къв начин се използват местните говори:


* най-ниското ниво а разговорно- у семейна или тесна работна опстанофка
* след тва е разговорен език на сички нива на местно ниво- у банки, магазини, бизнес
* използване на местен говор у културата без да имаме стандартизациа - писан на тихотворениа, театрални постанфки , хумористични радио предаваниа
* стандартизациа на говора
* използване на говора за канцеларски (официален) език, туранье таблеки на улиците не него, весници и списаниа на него

Реалността у Българиа е че говорите се ползват само на пръвото ниво. Даже у един и същи град, двама човека къде дом си говорат на местен говор, ако се срещнат служебно (без да се пзнават предварително), нема да говорат на него. Нашиа форум попада у третата точка. Ако се огледаме малко, сръбите имат широка дейност у третата точка, ама нищо повече.
Ако продължиме, у Германиа плътно се покриват първите три точки, без да се минава грам натам (говориме на немски говори).
Французите са друга работа- тех са ги одучили от говорите нги, и они даже и пръва точка не покриват, обаче политиката а дасе реставрират местни говори и се опитват да прават нещо около точки 3 и 4.
У Испаниа, доколко знам, уверено са минали целиа път до последната точка, а у Италиа са минали точки 1, 2, 3 и 4.
У Англиа, пръвите 3 точки са покрити. По натам нема смисъл- да стандартизираш друга версиа на толко разпространен език е като да си дръпнеш щепсея от стената и да решиш да праиш ток чрез врътене на педали. Абсоютно същотото е положението у Швейцариа. У Скандинавиа пръвите три точки са плътно покрити. Там стандартните езици имат по слабо значение поради малкиа брой ора изполващи ги и съответно по малките ресурси на тех.  Даже е нормално ора от Даниа да ползват за бизнес шведски примерно, ако тва им е по изгодно финансово. У Норвегиа за разнообразие са напраили два литературни езика, базирани на различни диалекти.
Ако некой знаа по подробно, да поправи за тиа дръжави или да каже за други.

У закючение, ние не сме некаква кой знаа кво изкючение от картинката. При назе се е въвела мода по руско-френски образец през 19 век да има "висока култура" и пренебрежение към "простите" и неучени ора и таа мода дръжи и досега. Ама нищо неа вечно де...

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница