Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Християнство , светини , корени , минало , настояще и бъдеще  (Прочетена 13760 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Хагия София (Hagia Sophia) e главната катедрала в Константинопол (Цариград), наречена на Божията премъдрост
                     Катедралата "Св. София"

(Св. София). Създадена е от св. равноапостолен Константин Велики (завършена в 360 г.). Разширена и възобновена от император Юстиниян Велики през 537 г. След падането на Константинопол под турско робство през 1453, Хагия София била превърната в джамия.

Юстинияновият храм св. София е и до днес най-забележителният, най-величественият паметник на християнската архитектура от византийски стил през най-цветущия му период на развитие.

Храмът "Св. София" е най-внушителният паметник на Византийското изкуство. Изграден е от двама гениални архитекти - Антимий (Anthemios) от Тралес и Исидор (Isidoros) от Милет през 532-537 година. Строена по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан (527-565), църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Ето защо е градена като най-голямата "парадна зала на двореца". Нейните строители се справят безпогрешно с изискванията на владетеля.
Юстиниан желае църквата да бъде по-голяма от Соломоновия храм в Йерусалим и същевременно да демонстрира превъзходството на Цариград над останалият християнски и езически свят. Размерите на  храма са внушителни - дължина с предверията - 120 метра, ширина - 72 метра, височина на купола - 60 метра и диаметър 30 метра. Тук архитектите съчетават двата най-използвани модела за строеж на църкви във Византия до това време - централно-куполния и базиликален.
Централният кораб представлява огромна зала с дължина 70 метра и ширина 33 метра, силно осветена от извисяващия се към небето свод с 40 прозореца, разположени в основата на купола.
Двете странични галерии са отделени от централния кораб със 110 изящни мраморни колони, които дават възможност пространството да не се разделя и благодарение на страничните прозорци да се постигне равномерно осветяване на църквата.
Триизмерен план на "Хагиа София", източник arc.miami.du
Украсата на "Хагия София" поразява със своето изящество и разкош. От всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя набавили разноцветни мрамори, скъпоценни камъни и злато, които, преработени от изкусните столични майстори, засияли във вътрешността на храма. Стените били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи библейски сцени.
Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите са били обковани със злато. С подобен обков са били евангелията и другите църковни книги. Църковната утвар предстявлявала върха на приложното изкуство във Византия от това време. Едни от най-забележителните елементи от украсата на храма са шестте хиляди полюлея и свещници, които осветявали огромното вътрешно пространство и създават неповторима тайнственост на църковното богослужение.

При завземането на Цариград през 1096 и 1204 г. кръстоносците плячкосали огромните богатства на "Св. София".

След покоряването на Византийската империя през 1453 г., новите завоеватели премахнали иконостаса и амвоните, замазали фреските и мозайките и превърнали Великата църква в джамия; вътре изписали сури от Корана, а отвън издигнали четири високи минарета.

След обявяването на Турция за република и преместването на столицата в Анкара, с личната инициатива на Кемал Ататюрк храмът "Св. София" е превърнат в музей. През са проведени системни реставрационни работи.

В горната галерия са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им.
Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - св. Константин, изобразен с макет на града, главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата, а над царските двери - на св. Богородица с Младенеца.
На страничната абсида реставраторите с трепет открили и изображения на св. архангел Михаил и светии.

 От Османският период в катедралата-музей са съхранени олтар (mihrab), амвон (minbar), трона на султана (максурой), два огромни свещника подарени от Сюлейман II през 1526 г., а при Мурад III са донесени от Пергам огромните алабастрови съдове, в които е била съхранявана светена вода. Баптистерията на църквата е била превърната в гробница (тюлбе) на Мустафа I и Ибрахим. В двора са построени три тюлбета и в тях са погребани султанските фамилии на Селим II, Мурад III и Мехмед III. [...]

Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Св. равноапостолни цар Константин и царица Елена

Константин Великий (Флавий Валерий Константин)

274 — 337 година

Празнуват се на 21 май
Разрешава се вино и елей

Константин (274—337) царувал в Рим и Византия - Цариград. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра.
Той свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград.

Майка му, царица Елена, живяла благочестиво и по неин почин бил открит Кръстът Господен на Голгота.


Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството, Константин от дете странял от езическите суеверия и се приближавал към Христа, истинния Бог. Сама Божията десница постепенно го подготвяла и по най-различни начини го очиствала, като избран съсъд на Божията слава.

Младите си години Константин трябвало да прекара не сред семейството си, а при двора на Диоклетиан в Никомидия, където бил взет почти като заложник, макар и почетен, за осигуряване верността на неговия баща Константин към по-старшия император Диоклетиан.

По това време се разгоряло най-ужасното гонение срещу Христовата Църква, надминаващо всички други гонения и със злобата на гонителите, и с разнообразието на мъченията, и с числеността на мъчениците, и с тържеството, победното тържество на Христовата вяра над езическите козни. Константин, поставен от Божия Промисъл до самото огнище на езическата злоба, не можел да не види напразността на всичките й усилия да победи непобедимото -непосредствено, с очите си той съзерцавал силата Божия, проявяваща се в немощ и покоряваща всичко на себе си. Във всеки изповедник християнин, във всеки мъченически подвиг пред погледа на Константин се явявал неоспорим свидетел на правотата на Христовата вяра, на превъзходството й над езичеството, на Божествения й произход. И Константин запазил в душата си залога на доброто, посят в детството - съхранил чистотата и невинността на сърцето, и уважението към Божия закон, макар и да се движел сред нравствено развратена среда. Но тази вътрешна отчужденост на Константин от гнилата придворна среда, любознателният му ум и духовната му благоустроеност, скрита от скромността, естествено възбуждали срещу него злобата на заобикалящите го царедворци; а величествената му, красива осанка, високият ръст и забележителната му физическа сила, привличащи към него погледите на народа и предизвикващи разположението на цялата войска, били причина за завистта на мнозина, и особено на цезаря Галерии, който замислял да го погуби, и даже съставил заговор, за да не допусне Константин до царското достойнство, на което имал право по рождение.

Животът на Константин бил изложен на опасност, но ръката на Промисъла спасила своя избраник и му дарила това, което искала да му отнеме необузданата, коварна завист. Константин заминал за Галия при баща си, когото заварил вече на смъртно легло, и който скоро починал.

 

След смъртта на Констанций Хлор войската, която била при него, провъзгласила (в 306 г.) за император на Галия и Британия Константин, който тогава бил почти на тридесет и две години, като любим син на уважавания от всички кесар. Под живите впечатления от ужасните гонения на християните на изток, Константин, след като наследил властта от баща си, сметнал за свое първо дело да потвърди всичките му разпореждания в полза на християните - обявил свобода на изповядването на християнството в своите области. Така се приближил часът на победата на Христовата вяра над езическото суеверие! Но настъпването на по-добри времена за Църквата предшествало времето на Божия съд над гонителите й. - Императорите Диоклетиан и Максимиан, уморени от собствената си злоба срещу непоколебимите страдалци за светата истина, се решили да търсят покой за себе си в отстраняването от царските престоли; но отказът им от властта, не давайки мир на самите свирепи гонители, послужил и като повод за обществени неуредици. Галерии, възцарил се на Изток вместо Диоклетиан и недоволен от възцаряването на Константин на северозапад, не го признал за император, а признал Север, който управлявал Италия и Африка; междувременно в Италия за император бил провъзгласен Максенций, син на Максимиан (наричан също Максентий, бел. ред.). Поддържайки Север, Галерии излязъл на война срещу Максенций, който търсел защита при баща си - последният отново бил приел управлението. Север се предал на Максимиан и бил умъртвен. Тогава Галерии провъзгласил за император своя пълководец Ликиний, а армията поверил на цезаря Максимин. Така се оказало, че в Римската империя царували шестима императори едновременно и всички те враждували помежду си.

По отношение на християните, по примера на баща си, той се придържал към политика на мир, защото ги ценял като усърдни и верни поданици. Константин разбирал, че християнството е велика сила, можеща да пресъздаде света. При това той още не бил християнин; при всичкото си дълбоко уважение към Христовите раби, не можел с лекота, без вътрешна борба, да се откаже от староезическите завети. И само стеклите се страшни и трудни обстоятелства го разположили открито да се преклони пред величието на "Разпнатия Бог", Който по дивен начин го извел от състоянието на колебливост и го утвърдил в решението му да стане християнин.

След Галерий, починал (в 311 г.) от тежка и люта болест, и Максимин - управителя на Сирия - завършил живота си с позорна смърт - самоубийство, в Източната половина на империята останал владетел единствено Ликиний, който след това се оженил за сестрата на Константин. А в западната половина - в Италийската област, след повторното царуване на Максимиан, отново се възцарил Максенций, противно на желанието на римския народ. Константин го признал за цар и даже изпратил при него мирна делегация. Но Максенций не само не пожелал да има мирни отношения с Константин, но даже не поискал да го нарича цар, желаейки единствен да бъде цар над всички земи и страни на Римската област. Укрепил се на престола, той проявил цялата им пълнота присъщата си коварна жестокост и користолюбие не само по отношение на християните, но и към единоверците си езичници. Като прелъстил, при възцаряването си, нужните му хора с дарове и обещания, той започнал да преследва и измъчва почетните сенатори, разграбвайки имуществото им, похищавайки жените и дъщерите им за задоволяване на животинските си страсти, а също и страстите на любимците си. И той бил непоносим и омерзителен за целия Рим, поради жестокостта си и скверния си живот.

Римляните, страдайки под тежкото му иго, се решили тайно да търсят защита при Константин, молейки го да дойде и да ги избави от мъчителя. По този повод Константин преди всичко изпратил писмо до Максенций, с което добронамерено го убеждавал да прекрати насилническите действия. Но Максенций не само не приел неговия добър съвет и не се изправил, но още повече се озлобил. Ожесточението му стигнало дотам, че започнал да се готви за война срещу Константин.

Като чул за това, Константин в 312 г. се решил да предприеме военен поход срещу Римския император. Походът, предприет от Константин за освобождаване на Рим от жестокия тиранин, не вразумил последния.  Злочестивият Максенций, като принесъл обилни жертви на боговете с тържествени церемонии, като изслушал предсказанията на гадателите по вътрешностите на бременни жени, с многочислена войска излязъл срещу Константин, но не успял да предотврати достойното възмездие за нечестието си. Закрилян от спасителното знамение на Кръста, след три сблъсъка с противника Константин се приближил към самия вечен град и тук му нанесъл решителното поражение. Максенций, спасявайки се с бягство през река Тибър, загинал при разрушаването на моста, както древният фараон със своите избрани конници в морската дълбочина. Победителят тържествено влязъл в Рим и бил посрещнат от народа с голяма радост.

 

Като станал по такъв начин владетел на цялата западна половина от Римската империя, Константин пръв от цезарите с указ (в 313 г.) обявил на подвластните му народи пълна веротърпимост: на езичниците оставил правото да извършват обредите на своето богопочитане, а на християните разрешил свободно да се покланят на Единия истинен Бог.

Но в същото време, когато на Запад християните благоденствали под управлението на Константин, съвсем различно било на Изток, където царувал Ликиний: възпитан при двора на Диоклетиан, пълководец при Галерии, той, достигнал цезарско достойнство, в душата си ненавиждал християните. Като се сродил с Константин, Ликиний на първо време не се решавал да се противопостави на своя могъщ шурей - даже подписал издадения от него указ (Миланския) за веротърпимостта; но скоро след смъртта на император Максимин, пълновластен владетел на целия Изток, започнал да притеснява и унижава християните.

Отношенията на Ликиний с Константин не били, а и не могли да бъдат, приятелски. Ликиний проявявал коварство и двоедушие в тях; той уверявал Константин, че му е приятел, а тайно в себе си го ненавиждал, стараел се да му причинява всякакво зло; козните не му се удавали и неведнъж между тях започвали раздори, завършващи с войни. Константин оставал победител, но измамен от лъжливите уверения на зетя, сключвал мир. Но с течение на времето отношенията между императорите придобивали все по-изострен характер. Угнетяваните поданици на Ликиний и гонените от него християни не виждали края на страданията си. Накрая Ликиний престанал да скрива замислите си против Константин и влязъл в открита борба. В 323 г. между тях се разгоряла жестока война. Тази война трябвало окончателно да реши съдбата на християнството в Римската империя, обхващаща "цялата вселена".

Езическите жреци и гадатели предвещавали победа на Ликиний, но Бог я дарил на Константин. Ликиний се покорил, а след време бил умъртвен в Солун, тъй като, предавайки се на победителя, съставил заговор против Константин. В 323 г. Константин станал единодържавен управител на цялата Римска империя.

 

След като станал самодържавен владетел на цялата Римска империя и обявил веротърпимост "по цялата земя", Константин обаче не бил "топлохладен" в царския си живот. Отказал се от езичеството и застанал начело на християнското общество, той виждал в християните важна опора на империята, основен залог за могъществото и преуспяването на държавата, която, според неговата мисъл, трябва да прокарва път към към свободното, без насилие, установяване на Царството Божие на земята, - да посочва и дава средства за възпитанието и усъвършенстването на човешкия род в Христовия дух. Константин, като явен покровител на християнството, не бил много обичан в Рим, където още оставали много езически обичаи и нрави. И сам той не обичал Рим с неговия Пантеон, където, така да се каже механично, били събрани езическите богове на всички покорени народи, и рядко и неохотно посещавал старата столица. На Константин се харесало положението на Византия, на древния неголям град на бреговете на Босфора, ознаменуван с морската победа над Ликиний, и той го избрал и го направил столица на империята; той сам с тържествено шествие отбелязал границите на новия град и започнал да строи великолепни здания. Просторни дворци, бани, театри украсили столицата; тя се изпълнила със съкровища на изкуството, донесени от Гърция, Италия и Азия. Но в нея вече не се строели храмове, посветени на езическите богове, и вместо Колизеума, където ставали битките на гладиаторите, бил устроен цирк за конни състезания. Главно украшение на новия град били храмовете, посветени на истинния Бог, в устройването на които живо участие вземал сам царственият покровител на християните.

Новата християнска столица, получила името си от името на своя основател - "град на цар Константин", Константинопол, заемаща средно положение между предишните столици на империите - Рим и Никомидия, както някога Йерусалим - "града на цар Давид", непринадлежащ собствено на нито едно израилско коляно, по своето благоприятно географско положение, и поверена на покровителството на Божията Майка, бързо процъфтяла и затъмнила славата и величието не само на пищната Никомидия, но и на самия велик Рим. 


 
« Последно редактиранье: Февруари 06, 2010, 04:54:31 от Avaram »
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

besniamiziq

  • Гостенин
... незнам далиа умесно ма те таа черква предуа я отворат исписвах вътре и вънка дарение ... и от мене кут християнин 
« Последно редактиранье: Февруари 11, 2010, 10:15:49 от besniamiziq »
Активен

Оньо-с-коньо

  • Гостенин
Те туке малко фотки на "Св.Софиа"



Те и отвътре малко









Много е красива , и е една от най-старите църкви в света , може да се каже че е едно архитектурно чудо , претръсили са я стотици земетрсения и тя не мърда , има нещо много интересно в конструкцията й , гледал съм филм по Дискавъри за тази църква , само турците не са й простили , осрали са я поганците , на джамия са я превърнали ......

А те това те е икона на св. Константантин и Елена



А те това е Арката на Константин пред Колизеума в Рим , снимката е гадна що е правена с телефоня през 2004 , тогава немах апарат ....


« Последно редактиранье: Февруари 11, 2010, 07:52:23 от Оньо-с-коньо »
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Т? ти на Костадин арката манко по ясна:



И отблизко:



Активен

Оньо-с-коньо

  • Гостенин
Те тука и за един малко известен ден
Ден на пчеларя

Денят на пчеларя се отбелязва на църковния празник Св. свещеномъченик Харалампий.




В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи св. Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита предимно в Източна България. Св. Харалампий се приема и като покровител на пчеларите.

И сега за най-светлия български празник Трифон Зарезан , ние си го честваме по стар стил , и никакви Валентиновци не признаваме ....

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.[1] Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.


 

 Ритуали 
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

 Празничната трапеза 
Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и?.

Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.
Те го светията




И Наздраве на всички и честит празник ...



Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
браво момци продължавайте......само да отбележа един любопитен факт-пред олтара на Св.Софиа има мраморна плоча дето а стоял византийскиа император....1 годин преди Балканската война,Фердинанд 1 Цар Български оди на посещение у Истамбул и получава разрешение от султана да влезне сам у цръквата сал с един офицер турчин ,който да стои на входа,и тоо нашиа отваа точно на таа пьочка и застава там.....после заръчва да го изрисуват ньего и целете царска фамилиа у дреите на Византйски император и императрици и све....кой един път а улезнал у Цариград и у Св.Софиа-тоа а пропит от сладката отрова на Византиа и Ориента ;)
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Оньо-с-коньо

  • Гостенин
Крокич , не че и я не можех да намера снимки , ма саках да са знаа , че съм минал под таа арка , не само , че моа са намерат снимки  ;D
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Крокич , не че и я не можех да намера снимки , ма саках да са знаа , че съм минал под таа арка , не само , че моа са намерат снимки  ;D

Да не мислиш че Я съм ги дирил, беа ми на компота - Я съм ги снимал  ;D
Като видо? твойта снимка се сет? одмах че бех одил по тиа камъняци (и се прееба с 9 кинта у тоа Колозей)
Активен

GODzillata

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 817
  • Сийбаломамата...
Бацета, яла ви те - Божи гроб....мое ми викате хажди Годзи  ;D....та те таа плоча е мястото за поклонение....има и врата, ама не пущат да го еба....само на Великден Йерусалимския патриарх влиза вътре и се моли, моли....докле слезе огин от небето и запали факлите.


Тук съм пред Гетсиманската градина и съм гнетил каката със синьото.  ;D


Т'ва зад мен е Йерусалим:


Tук съм във Витлеем, яслите, където се е родил Христос и се мъча да докарам мъченическа физиономия:


Яла те - децата нямат спирачки.....ех, а бехме млади:


Ма я да ви питам нещо сички ристияни - кои са първите 2-ма человека, създадени от Господ и колко деца са имали?
Активен
Добрите мумчета отиват у рая, а язе - за риба!

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Първия човек създаден от Господ е Адам.В библията пише че:"И създаде Бог човека,мъж и жена ги направи."По тази логика може да се съди че човека има две начала-мъжко и женско.Така погледнато човек се разглежда като двойка.Но има още една особеност.Преди това пише също."И създада Бог жената от ребро Адамово па я заведе при човека да я види".Което означава че човек е от мъжки род ,но съдържа в себе си две начала.
Колкото до децата им библията споменава поименно за три. Кайн, Авел и Сит.Но също така че са създали многобройно потомство. Което идва да подскаже че децата им са много.
 И така ако все пак разглеждаме човека като двояко творение на мъж и жена, то първите двама човеци би трябвало да се именуват чрез главите на своите семейства,а именно Адам и синът му Кайн.Тъй като Авел е убит преди да си намери половинка,а Сит е роден след това.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

GODzillata

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 817
  • Сийбаломамата...
...Тъй като Авел е убит преди да си намери половинка,а Сит е роден след това.


Тъй де, ама откъде са си намирали половинки?
Или сички юруш на Ева? 
...или пък в най-добрия случай на хипотетичните си сестри? 
Активен
Добрите мумчета отиват у рая, а язе - за риба!

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Сестрите.Там се корени греха.Но пък те не са имали друг шанс.По това време обаче кръвосмешението още не е било обявено от Бог за грях. Чак след много години Господ сключва с Мойсей своя завет и запрещава прелюбодейството.Когато Христос идва на земята в човешки образ,поема греховете на хората върху си като им опрощава миналите прегрешения.Така днес всеки има шанс да си намери половинка без да съгрешава и да върши кръвосмешение.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Маруца

  • Гостенин
Бако Авраме, тука таа теория издиша малко...начи да разбираме, че кръвосмешението е било единствения вариант тогива за да се увеличи населението на Земята и Бог некак си го е допуснал...но после като са се навъдиле достатъчно брой ора, изведнъж било признато за грех... ::)
Активен

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Само Бог си знае кво е било у главата му.Но е факт че ние сме грешни по рождение,както и че по времето на Адам и Ева нее имало завет между ората и Бог освен да не се еде плода на познанието за добро и зло.Он тагава още не а дал други предписаниа.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.
 

Страницата е създадена за 0.381 секунди с 22 запитвания.