Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Живот на доизживяване...  (Прочетена 7948 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #45 -: Октомври 30, 2009, 10:57:56 »
...а мангаля неа имал и цигане даже-гаранция! ;D ;)
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

Пръвака

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4276
  • къде е тЕкло па че тЕче
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #46 -: Октомври 30, 2009, 11:19:31 »
по повод историята на мездренския и Я да каам една - имаше един кондуктор къде пътуваше по таа линия София - Видин, Дънди (от Дънди Крокодила) му викаа и тоа беше шашоф по целата глава, като войник е бил у некви специални войски къде са одиле на учение у Съюза и там го а улучвал "братски" куршум у каската и от тогива баш не беше у ред тоа човек, но ......... пътува он с влака София - Видин и преду Своге набарва двама мангале без билет и им вика или че плащате или ви сваям на Своге, а они гяволе нещат да плащат и тогива Дънди почва да ги рита и ги сфаля целите у кръф на гара Своге, обаче мангалите гадни -  отваат при дежурния полицай и му викат че са дале на кондуктора на бръзия влак София  - Видин една златна верижка да ги вози до без пари а он зел верижката и после ги прибил и сфалил на Своге и........ на гара Враца коги пристига влака що щеш  - целия перон у полиция и със спираньето му веднъга арестуват Дънди и после са почна една разправия - със зор са опрай човека заради тиа лъжливи и крадливи циганье  >:( >:(
Активен
жената Я  и приятели  

МЕЗДРАНСКИЯ ПУЩИНЯК

  • Гостенин
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #47 -: Октомври 30, 2009, 11:23:57 »
абе гяволе са та мамата си тракат ...само да не бачкат ...дай им  бира и кебапе...
Активен

МЕЗДРАНСКИЯ ПУЩИНЯК

  • Гостенин
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #48 -: Октомври 30, 2009, 11:38:48 »
Дай ми и на мене ;D ;D ;D

с тебе още утре  моем да ги спретнем..полети су водка.а...
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #49 -: Октомври 31, 2009, 01:01:02 »
Циганин кога и да го биаш се е късно! >:(
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #50 -: Септември 17, 2012, 01:18:01 »
       Историята е истинска.Посвещава се на Йордан Опиц /63г/.Той е осъден на 5 години затвор за това, че при самоотбрана срещу влязал в къщата му наркоман (наркоманът над 90 пъти е задържан в полицията и с две условни присъди) го е застрелял. Присъдата е потвърдена от Висшия касационен съд.                                       



                                                   За вината и прошката

                                                       

    Години на ред назряваше проблема. Безпринципни уроди посягаха безнаказано на дома и човешкия  живот. Гавреха се с ценностната ни система,влизаха безнаказано през дупките на кухото ни законодателство и излизаха от там още по-обнаглели и с пълни джобове. Разчитаха че либералното отношение на системата ще ги оневини,тогава,когато и Господ е  вдигнал ръце.В един момент вече не знаехме кой крив ,кой прав. Объркахме понятията, объркахме ценностите,объркахме се съвсем, изоставени от всички които можеха да помогнат. Остаряхме като последни неудачници,жертва на собствените си идеали и добродушие. Остаряхме като едни наивни смирени хора,евангелски подложили главици върху дръвника на ежедневието.Накрая нещастни, ограбени и озлобени приехме действителното.Приехме че сме сами срещу вятъра и щом го приехме целият ни досегашен живот изгуби значение и смисъл.В този миг през прозореца надзърна злото. Озъби се и се надсмя ехидно над нерешителността ни,над смирението,над ценностите и над хуманните ни задръжки, които години наред безсмислено сме градили в душите си.Тогава Опиц затвори очи и натисна спусъка!Съзнанието?То отдавна беше замъглено и когато в решителния миг се обърна към него,съзря само 60 напусто изживяни години.Злото се пльосна в праха и се изхлузи в дебрите на непристъпния град.Отиде да мре там където отдавна трябваше да го няма.Опиц остана отново сам.Разтворил юмруци,опозорен и безсилен.Извършил най-тежкия грях.Не забелязахме че заедно с мъртвото тяло си замина и частица от злото.Злото което никой преди това не се нае да изкорени.
     Осъдиха го като убиец!Равен на онези които влизаха безнаказано през прозорците.Които ни дебнеха зад ъгъла и чакаха да оставим огнищата си без надзор. Осъдиха го по общата процедура!Осъдиха го,па си отдъхнаха.Бяха се уморили!Тежко е да наказваш собствената си съвест!
     А нейде дълбоко в дебрите на общественото прозрение надничаше плахо,забравена и обезличена прошката.Тя нямаше лице,нямаше глас,нямаше усет. Тя беше се смалила и предала пред неумолимото законодателство. Тя беше отдавна обречена!Като нас! Като Опиц!Някой я подритна,па плахо я издигна над главите ни. Развя я като знаме.Чудно знаме оплискано с кръв. Кръвта на злото,което никой не се нае да изкорени.



 автор:Аврам
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #51 -: Септември 17, 2012, 03:32:36 »
Силно написано. thanks thanks thanks
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #52 -: Септември 17, 2012, 06:57:42 »
опитаите да гледате три хода напред - осъждат интелигенцията , тоя същата интелигенция която отглежда качествени хора със съзнание - а не чалга поглонници , интелигенцията е прогресивната част на обществото - именно затова избиват интелигенцията при преврати щото от тях може да дойде съпротива

какво се случи у нас със интелигенцията - няма я - умишлено и в резултат на определени деиствия - това е тяхната цел да няма съпротива , подсъсзнателната идея която прониква е че човека от народа няма защита от бандитизма и отново първосигналното чувство за опасност се извиква да блокира всякапрогресивна мисъл за развитие

ТЕ ви искат уплашени, притеснени за вноските по заемете  където ТЕ са ви дали уж изгодно, притеснени кво ще турите на масата , притеснени притиснати и вцепенени от ужас - само така те ви владеят мислите..
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #53 -: Септември 17, 2012, 07:04:49 »
++++1 0000
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #54 -: Септември 18, 2012, 04:19:05 »
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=5136691

"Йордан Опиц поведе стадото от наивници"



Активен

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #55 -: Септември 20, 2012, 07:15:19 »
Когато изправим общественика Опиц пред нищожествата които пишат всякакви глупости в нета  се получава следната картина:

Йордан Опиц е бил осъден на 5 години затвор за това, че при самоотбрана срещу влязал в къщата му наркоман (наркоманът над 90 пъти е задържан в полицията и с две условни присъди) го е застрелял. Присъдата е потвърдена от Висшия касационен съд. Председател на състава, произнесъл окончателното решение, е съдия Елена Авдева. Тя е била член на съдебния състав, оправдал прословутите братя Маргини. Също и на състава, оправдал депутатката Юлия Берберян за укриване на данъци през 2005г. А тази година е сред съдиите,
намалили присъдата на "известния" Цар Киро. Можим ли да й имаме доверие?!


ЙОРДАН ОПИЦ - ИСТИНСКИ ЧОВЕК И ГРАЖДАНИН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! 63 годишен, пенсионер, иконописец, с богата творческа биография, уникална родова история и неспиращи желание и енергия за сътворяване на нови и нови чудеса, посредством своя талант!Завършил е Сценография в Националната художествена академия, работил като художник в БНТ, Ръководител Дизайн във ВТО „Агрокомплект”, Ръководител Дизайн във ВТО „ТОРГО”. Негови икони се помещават в галерии в Западна Европа, САЩ, Япония, Колумбия и др. От малък се занимава с иконопис. Работи по технологията (ерминийте) на старите майстори. Строго спазва каноните на Българската православна църква.

Има пет изложби в чужбина и шест изложби в България. Последната от тях е организирана на 1-ви Ноември (Денят на будителите), 2010 г. в град Батак, със заглавие – „Едно докосване до вечността”. Г-н Опиц е дарил олтарни икони на храм „Успение на Пресвета Богородица” – гр. Пампорово, Исторически музей – гр. Батак, СБАЛ „Св. Екатерина”, Генералният щаб на Българската армия и др. Консултант е при изграждането на параклисите в УМБАЛСМ „Пирогов” и Онкологичен център – гр. София.



Дядо му, австрийският офицер Целестин Франц фон Опиц пристига в България заедно с Цар Фердинанд I и остава да живее и служи в град София до края на живота си. Службата му преминава на столичния булевард „Дондуков“, на мястото, на което от десетилетия се помещава филиал на Националната художествена академия! Жени се за българка, с която свиват семейно гнездо в подарената от Цар Фердинанд къща на ул. „Чаталджа“. Бащата на Йордан Опиц, Борис, е един от първите радио инженери в България, роден и живял на ул. „Чаталджа“. Синът на Йордан Опиц, наследил и продължил традицията на фамилията, завършвайки едното си висше образование в Националната художествена академия, а второто в Софийският университет и също като предците си, роден на ул. „Чаталджа“.... И ТАКА ИСТОРИЯТА
ПРОДЪЛЖАВА ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ 100 ГОДИНИ!
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #56 -: Септември 20, 2012, 07:27:42 »
Това е "изверга".Един от най-известните живи български иконописци.Човека 63 години служил за пример в обществото ни.Човека доведен до невъзможност да се справя с нефункционалната система и неразумно решил че правдата все пак ще възтържествува.Човека чиито живот изпълнен със служба на обществото ни и България го свеждат до сравнение с една отрепка,с един жалък наркоман пропилял живота си преди да е започнал.

                                         Размисъл върху една загубена кауза


Аз знам че няма да съм убиец!Знам го защото хиляди пъти съм си повтарял че никога не ще посегна на човешки живот.Знам го с онази магарешка убеденост с която съм се запънал за да остана до старини добър човек.Брадвата ли?С нея си цепя дръвцата.Малко са и може да не ми стигнат за цялата зима,но аз съм си такъв,имам си уред за всякакви случаи.Може пък да се промени живота и да изкарам до пролетта.Като нормалните хора.Може!Но днес виж ти...някой ми е отмъкнал дръвцата!И сега какво?Ще имам ли късмета да го преживея?А брадвата?Защоли ми е вече ненужната брадва?...Но той пак дойде.Те винаги се връщат.Ако не за друго , то поне да дообрулят душите ни.А беше студено! Много,много студено!И пак потърси дръвцата ми.Но вече нямаше какво да вземе.Останал бях сал с брадвата и с онази повтаряна до втръсване несигурна убеденост,че няма да бъда убиец.За това се учудих когато я вдигнах?Някаква неподозирана пъргавина се беше вселила в краката ми? Догони го...А нявга имах дръвца.Имах и брадва...Сега ми е все тая. Вече не съм убеден че не съм убиец! Какъв ли съм,стиснал тази опръскана дръжка в студа?Един премръзнал неудачник! Зима е,а зимното време не е сезона на добрите хора.За това днес съм от лошите!
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Пустиняка

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4809
  • Капистра - битер Кулчанин
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #57 -: Септември 21, 2012, 01:21:02 »
Азе затава като некой ма попита за съвет кво да праи, при положение че е опитал сички законови начини и е сигнализирал сички силови институци, но без резултат - казвам му да напраи квото е необходимо, но без свидетеле, и да си намери поне двама, къде да потвърдат, че са пиле цел ден и са играле на карти, ако са стигне до необходимост от алиби.
Активен
За глупочата граници нема!

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Живот на доизживяване...
« Reply #58 -: Септември 21, 2012, 09:19:04 »
А ето и становище на един достатъчно солиден човек.Това вече не са бръщолевения на клакьори,наркомани и наркодилъри съпричастни със убития крадец,а смислено обяснение на един ерудит.


Как може Опиц да избегне затвора
Проф. Иван Т. ТОДОРОВ

линк към публикацията:http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1545573

Повечето от нас, когато видят как нещо скъпо за тях им е откраднато или потрошено, са си представяли какви лоши неща биха направили на тези, които са сторили това. Да не говорим за родителите, чиито деца са били убити или изнасилени от изверги. Списъкът може да е много дълъг. И естествено, обществото реагира в бурна подкрепа за Йордан Опиц, застрелял един систематичен наркозависим крадец.

За последните 5 г. има обявени над 250 000 неразкрити обира. А реалният брой на обирите е към трикратно по-голям. Жилищата или вилите на повечето мои познати са обирани. И като резултат над 90% от хората искат сериозно да се разширят пределите на неизбежната отбрана.

Да погледнем за момент и от другата страна. Представете си, че сте родител, че детето ви е примамено от дилъри на дрога и е станало хероиново зависимо. Няма гаранция, че няма да ви се случи, въпреки грижите ви - не можете да сте 24 часа до детето, нито пък училищата се характеризират с тотална грижа за децата. От хероина няма измъкване! А нямате пари да го пратите примерно за 1 г. на лечение в успешна клиника в САЩ (към $ 350 000), където да има реален шанс нещо да се промени. Нямате пари и да му давате за дрога.

Какво прави детето ви - краде, за да се снабди с дрога - зависимият от хероин вече не може без дрога. И когато ви покажат трупа му... Дано не ви се случва. Дилърите си продават. Знае се къде продават и всеки може да ги види и да си купи. "Незнайно" защо полицията от по-долните етажи липсва...

Да се върнем към Опиц. Вече почти всеки знае какво се е случило. Накратко - на 5 февруари 2007 г. следобед Мариян Я. (загиналият) и приятелят му В. М., които се познавали от немалко време, отишли в жилищна кооперация. Макар входната врата да се заключвала, те успели да влязат. Което прави вероятно проникването с взлом в съсобствен имот, който не е жилище. Синът на Опиц среща подсъдимите, пита ги къде отиват.
Те казват име на лице, което не живее в кооперацията. Синът отива при баща си и му казва това. Опиц е с негов стар приятел. Те заключват входната врата на кооперацията и се обаждат в полицията.
Пострадалият и приятелят му не могат да излязат, затова отиват до прозореца на входа, отварят го и се готвят да напуснат кооперацията оттам. Експертизата установява, че прозорецът може да се отвори с ръце без помощни средства. Отвън обаче са Опиц и приятелят му.

Опиц е с преработен газов пистолет, който експертизата по делото класифицира като огнестрелно оръжие. Опиц има ловна пушка, която е много по-сериозно оръжие, но не я взема. Това е един от аргументите, че Опиц не желае да причини смърт на нападателя. Няма категорични доказателства, а само аргументирано предположение, че Опиц е имал убеждението, че борави с оръжие, което може да убие.

От този момент нататък има разминаване в свидетелските показания. Доста спорен е и въпросът дали Мариян е държал отвертка. След смъртта му в него е намерена отвертка с впечатляващата обща дължина 21,2 см. Нещо повече - в него са намерени 2 бр. ножчета и ножица. Факти, потвърждаващи, че е достоверно да се очаква такъв човек да е въоръжен. Според В. М. - приятеля на Мариян - Мариян скача от прозореца, без да държи отвертка в ръката си. Държането на отвертка е съществен момент, за да се окачестви поведението на Мариян като нападение и съответно да се твърди, че Опиц е действал при неизбежна отбрана.

Според обясненията на Опиц Мариян е държал отвертка и го е напсувал. Има противоречия в показанията в кой момент Мариян е извадил отвертката и в кой момент го е напсувал. Но подобно объркване не е невъзможно в стресова ситуация. Полицейският служител, разпитал Опиц, потвърждава, че Опиц му е казал това непосредствено след събитията, но полицаят прави това едва пред съда.

Съдът се усъмнява, че един полицейски служител може да пропусне толкова съществен момент в досъдебното производство, и не дава вяра на казаното от него.

Съдът не дава вяра и на казаното от Опиц, защото е естествено той да казва неща в съответствие със защитната му теза. Съдът не дава вяра и на показанията на приятеля и сина на Опиц, подкрепящи казаното от Опиц, поради две причини. На първо място, защото има противоречие в показанията им пред досъдебното и съдебното производство. И на второ място - поради личните отношения на тези двама свидетели с Опиц. Казано с други думи, съдът е на мнение, че те са нагласили показанията си в съответствие със защитната теза на Опиц.

Със степен на вероятност може да се приеме, че приятелят на Мариян не казва истината за отвертката. Може приятелят на Мариян да не го е чул дали е напсувал Опиц, или не. Още повече че в този стресов момент приятелят на Мариян допуска противоречиви показания във връзка със скока от прозореца. Със степен на вероятност може да се приеме, че полицаят е бил немарлив професионалист и е пропуснал да каже, че Опиц е споменал непосредствено след събитието, че Мариян е държал отвертка и че е заплашвал Опиц. При стреса около скока на младежа и изстрела е възможно Опиц да не може да определи в кой момент точно Мариян е имал отвертка в ръцете си.

Съдът определя това като непоследователност в показанията. За подобни промени в показанията на приятеля на Мариян във връзка със скока, съдът обяснява това със стреса при конкретната ситуация.
Все пак при показанията на Опиц във връзка със скока има повече противоречия, отколкото при приятеля на Мариян. Така например Опиц първоначално твърди, че Мариян "политнал" върху него при скока и той отскочил назад и се подпрял на една кола, а впоследствие посочва, че пострадалият се приземил и приклекнал на около два метра от него, като в това време той, подпрян на една кола, извадил пистолета и стрелял. Но пък не бива да се забравя и че Опиц е по-активен участник и съответно е по-стресиран.

Съдът до голяма степен обосновава присъдата си с показанията на приятеля на Мариян, който е и негов съучастник. Има противоречия и в показанията на въпросния приятел (В.М.). Но те касаели само обстоятелствата дали са отивали да крадат, или не. И тъй като всеки има право да не обвинява сам себе си в престъпление, съдът приема противоречията за нещо нормално.

В. М. страда от наркомания опиев тип, т.е. зависимост към хероин, Съдът възприема, че свидетелят, дори да е бил в състояние на абстиненция или интоксикация, е със запазени психични годности да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото. Но според публикации на психиатри и психолози това е доста спорна теза. Мозъкът под влияние на наркотици понякога дава твърде разнообразни отклонения и само със степен на по-голяма вероятност можело да се приеме подобен извод. Стабилността на дадена част от показанията не е гаранция за липсата на отклонения при формирането на възприятията при такива хора.
В. М. е и криминално проявен.

Освен това той има интерес да не се представи като съучастник на Мариян в нападение. Поради тази причина кредитирането на неговите показания може да е само със степен на по-голяма вероятност.

Независимо от изложеното бих искал да отбележа нещо доста съществено: единствено съдиите, които непосредствено са изслушали свидетелите и експертизите, могат да усетят много повече от този, който само чете материали по делото. Поради това най-точното вътрешно убеждение може да си създаде именно съдът. При това съдиите, постановили присъдата и потвърждаващите я решения, са едни от най-добрите.

Нека сега да погледнем какво се случи с делото срещу бившия шеф на Международния валутен фонд в Ню Йорк по обвинението му в изнасилване.
Това, че камериерката е лъгала преди за други неща и е извършвала правонарушения, беше достатъчно за една от най-професионалните прокуратури в света - Нюйоркската, да оттегли обвиненията. Не бих казал, че показанията на наркозависим, криминално проявен и заинтересуван свидетел, дал и някои неверни показания, са най-надеждното нещо, за да бъде осъден някой. Аргументите на съда са сериозни, трите еднопосочни съдебни решения са важен критерий за искрено вътрешно убеждение. Но когато основата на решението са подобни показания, това създава само една голяма степен на вероятност нещата да са така, без да има 100% сигурност.

Когато срещу теб изскача наркозависим и криминално проявен, това може да се възприеме при един човек с по-лабилна психика като нападение. Дори този човек да не носи отверка. Според съдебно-химическата експертиза в кръвта и урината на убития (Мариян) е установено наличието на морфин. Това е в потвърждение на убеждението на всички в кооперацията, че двамата крадци са наркозависими.

Житейски обосновано е като една възможност - че ако някой скача срещу теб, при положение, че ти държиш оръжие, да има намерение да те нападне. Още повече ако е наркозависим.
Струва ми се доста възможно Опиц да е бил убеден, че двамата младежи са откраднали нещо. Опиц е знаел, че младежите са засечени известно време след незаконното им проникване в съсобствените части на кооперацията. Свидетелите Л. И. и Е. И. са разпознали шала на врата на приятеля на Мариян като откраднат преди три дни от тяхното жилище - това си е обективно откраднато имущество. В онзи момент на стрес и липса на време това е възможно да е достатъчно да създаде убеждение у Опиц, че срещу него стоят крадци.

Законът допуска неизбежна отбрана срещу непосредствено нападение върху право на собственост - независимо дали е лично, или на други лица. Освен това съдебната практика в тези случаи изрично допуска да се използва оръжие, дори извършителят да не е въоръжен.
Ако се приеме, че Опиц е бил убеден, че е възможно да действа при неизбежна отбрана и че Мариян е държал отверка и го е заплашвал, то веднага възниква въпросът и за евентуалното прилагане на текста за превишаване на пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение. Нещо, което съдът не разглежда, тъй като приема, че липсва неизбежна отбрана.


Според ВКС бягството на заподозрян в извършването на престъпление, каквато убеденост подсъдимият О. не е могъл да формира при конкретните обстоятелства, изобщо не му е позволявала да предприема мерки за задържане с цел предаването му на компетентните органи, а още по-малко да използва огнестрелно оръжие, с което предварително се е въоръжил. (чл. 12а). Вече посочихме, че с оглед на проникването през заключена входна врата на лъжата защо Мариян и приятелят са в сградата, на обективното обстоятелство - носенето на откраднат шал, на желанието на двамата да избягат на всяка цена, дори срещу насочено оръжие, нормално е в Опиц да има убеждение, че тези хора са откраднали имущество.

Само четейки, оставам с впечатлението, че е доста по-вероятно изводът на съда да е правилен. Но не оставам с убеждението за сигурност, че нещата са стояли точно така. Пак правя уговорката, че само съдът има непосредсвените възприятия и най-голяма възможност за създаване на вътрешно убеждение. Затова съдът е този, който решава. Тук си позволявам само да поставя някои въпроси, върху които според мен може да се помисли. И по никакъв начин не поставям под съмнение професионализма на съда и правилното водене на производството.

Не съм убеден, че деянието на Опиц е по-обществено опасно от деянието на 55-годишния Андрей Гаврилов, поставил огнестрелни устройства в лозето си. При задействането им беше убит 24-годишен младеж. Гаврилов беше осъден на 3 г. условно. А между 5 г. в затвора и 3 г. условно осъждане разликата е между земята и небето.

Интересен е въпросът какви са правните възможности на Опиц да избегне затвора.
Текстът в Наказателния кодекс и в конституцията не предвижда ограничения за президента и съответно за вицепрезидента при какви условия да извърши помилване. На практика помилването може да е само поради изключителни и необичайни обстоятелства, по начало настъпили след присъдата.

Засега такива обстоятелства не са настъпили. Рязкото и сериозно обостряне на трайни заболявания на Опиц могат да бъдат такива обстоятелства. Изпълнението на присъдата може да се отложи от окръжния прокурор (в случая - СГП) при сериозно заболяване; при особени обстоятелства, когато незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или за неговото семейство и в случаите, когато осъдените са особено необходими специалисти в предприятия, учреждения или организации.

* При написването на материала са направени и консултации със специалисти по наказателно право.
Виж от същия автор в "24 часа": "Как да се защитиш от нападателя" - 16 март 2012 г.

 

Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.
 

Страницата е създадена за 0.29 секунди с 21 запитвания.