Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Сериозните произведения,техните афтори ,чествания.пребъднали!!!  (Прочетена 51114 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Абеей, кой УЙ са е подиграл със стихотворението бе, мааму стара... И на сичкоту утгоре не моо и да го променъ... Дееба и тоо *хуй*, недуклатен... Намирам го не само за подигравка с паметта на Блага blax, но и за подигравка с мене!   thanks

ТАЙНА
Автор - Блага Димитрова

Защо си сама? - ме запитват понякога.
За този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

За*хуй* може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

За*хуй* може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
Ти пак си сама! - И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е със тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.


родена е в Бела Слатина...
... поне да имаше паметна плоча...

Нек*УЙ* си е напрайл те тоо майтап със "За*хуй*..." мое би утговорниците ша му подръпнат ушите...
« Последно редактиранье: Август 02, 2013, 12:09:06 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Баба Краса

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 436
Азе сутринта го прочетох това и се опулих. Нито Блага Димитрова би писала така, нито ти би го публикувал.
Някой е окепазил стихотворението. Дали можат да го фанат и му набият пестник в куфалницата проста.  :udri:
Активен
Пия ракия рядко, ако е гъсто, кусам го с лъжица.

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
Азе сутринта го прочетох това и се опулих. Нито Блага Димитрова би писала така, нито ти би го публикувал.
Някой е окепазил стихотворението. Дали можат да го фанат и му набият пестник в куфалницата проста.  :udri:

оти ми е криво, та зададох тук-там въпроса и еле кво ми са отговори ут отговорен фактор у форума: -
Цитат
тва е автоматичната система за модериране

автоматично замества думи като *хуй*,*хуй*  със друго
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
споко - автоматичната система за модериране я сработила - нищо неа станало , очи не са избодени , зъби не са избити , нико неа бит
Кро ще я управи като са яви
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

буля Иваница

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 9464
  • АЙЛЯК!
споко - автоматичната система за модериране я сработила - нищо неа станало , очи не са избодени , зъби не са избити , нико неа бит Кро ще я управи като са яви

 :smeeeh: Ямамото сан, Вашата мъдрост е безкрайна!  thanks
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Праилно, нали не сакаате мякане - туй-онуй, никой неа умпрел, знаа се за кво става вапрос и прочия
Активен

Юбопитка

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3274
ако се напише заместената дума с и н т е р в а л и между буквите, автопоправачката па ли ше я "хуйне"?
Активен
"....животъ иъ прекалено кратак да го прекараме в мразене , борчове , сгибанье , притеснениа и кофти ора" Ям.Тц.

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Активен

Aнe

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3057

http://starshel.alle.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8/



ногу убав источник, благодарим.

я често заспивам с Чудомир за добро настроение  и си мислим, че е напълно сирьозен афтур.

...Причеса се Тотка, приглади се, нареди плитка до плитка, завъртя две колелета червило на бузите, колкото две петолевки, излезе, стрелна очи надолу и нагоре по глухата улица и забърза към Павлеви. Върви и тресе набита снага, а буйните й гърди рипкат под ризата като малки прасенца в торба...

или

На морето във водите
не си натопих петите,
не си купих даже вносна
поне една кърпа носна.
Голите жени на плажа
намалиха ми грамажа
и не от една Венера
крачола ми потрепера,
но с усмивка, даже ледна,
никоя ме не погледна.
И отчаян, че не съм за
ни за тука, ни за там,
свърнах във локала "Гъмза"
сам утеха да си дам.

пак Чудомир

« Последно редактиранье: Август 05, 2013, 10:48:05 от Aнe »
Активен
Конощипат е селскостопански вредител. Движи са основну под земъта. Из тайните структури връъимгу. Не шаралее таа жена по светлото и одгоре, що го а страшингел да го не изребри некой с лопатата. Фенерски

apostolicia

  • Гостенин
АКО НЯКОЙ ПРОТЕСТИРА, АКО Е ОПАСЕН,
 ако искате да укротите някого -
 не го хвърляйте в затвор,
 спестете си оковите,
 не повтаряйте грешката на Средновековието:
 не произвеждайте светци.
 Не окови - пари му дайте,
 не тъмница - оградете го с вещи,
 не присъди - дайте му звания,
 ордените не пестете!
 Дори да не иска - насила му давайте
 и публично
 издигайте го нагоре,
 нагоре -
 от пост на пост го качвайте нагоре:
 като стъпала на ешафод!

 Ако не загуби главата си и там,
 а слезе с усмивка лека -
 викайте в петте посоки на света:

 Ето човека!

 Стефан Цанев
Активен

Марчето

  • Гостенин
Активен

apostolicia

  • Гостенин
Пропуснах да спомена, че днес има рожден ден Стефан Цанев - честит д му е.
Активен

apostolicia

  • Гостенин
ЗНАК ОТ НЕБЕТО
 Борис Христов

 Удуши ни дъжда и градушката смете
 всичко живо - сви го на топка.
 И видях как летеше и падна в полето
 от лед издълбана главата на господ.

 Докато светеше още в студеното пладне
 челото му и димеше полека душата,
 аз го взех на ръце - като агне,
 и гласът ми потече сам в тишината:

 "Кажи ми, Исусе, ти, който остави
 юдейското стадо на хълма да плаче
 и пусна след злия разбойник Варава
 в рая да влизат деца и палачи,

 защо от калта до небето разпъваш
 човека и в звездния огън го пържиш,
 а добрата вдовица земя си превърнал
 в огромна сушилня за сълзи!..

 Аз не съм ясновидец, но чувам
 с ушите на моята българска кожа
 тръбата на страшния съд да надуваш
 и да опира в костта острието на ножа.

 Кажи ми защо като фокусник криеш
 в джоба прокъсан на тъмната бездна
 ръката, която се готви да стрие
 кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."

 Но господ погледна с окото си влажно
 към хълма, където светеше кръста...
 И докато мислеше какво да ми каже,
 изтече на капки между моите пръсти.
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
На днешния ден  преди 111 години в Стражица е роден Ангел Каралийчев. Преводач и писател, автор на много разкази и приказки за деца.  thanks

                         "Майчина сълза"

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовица смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле...

Ангел Каралийчев
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

мааму стара

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1579
  • ич не биам на кво ударам
 :'( cv thanks
                 
« Последно редактиранье: Август 21, 2013, 09:35:50 от мааму стара »
Активен
шафьорлъка е майсторлък, а не курназлък...

Пали си мигачете, а'ти не запалът свещ некъде!
 

Страницата е създадена за 5.544 секунди с 25 запитвания.