Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Други видове расказе  (Прочетена 98111 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

masok

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #30 -: Януари 22, 2011, 06:47:42 »
я ша кажа на сички де пишат у тоа форум ,че сте могу доби и могу истински неща пишете  ;)и ви чета и ми я кеф,шапка ви свалям......... :nazdrave:......не коментирам никой пу от делно те тука на един път...........и те така :P ::)
Активен

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Re:Други видове расказе
« Reply #31 -: Януари 24, 2011, 01:41:28 »
Година 2054 ,дръжава нема, град Софее. Разруха, студ , глад. Циганье плъзнале куту гъсеници чакат пред социалното за децки . Отварат ноф мол. Шъпа озвереле пенсионере бодро са маризът за намерена у кофите коричка леб , докъто в блиската съборетина шугав пес са криее и го я стра да го не намерат.
Б.Борисов прелисти и последната страница от романа „Шогун” Усети най-напред облекчение. След толкова много години най-после я прочете. Като си го представи в главата си усети и  прилив на сила. Толко беше силен , че го беше стра неко път да си не посегне да са плесне по челото от радос , че моа са самоубиа.  Прииска му се да открие нещо , квото и да е, аресваше му да млати шампанското. Я мол, я магистрала , я детска градина, или барем от къде таа Фидосова намира пари да си подръжа снагъта. Неволно по навик погледна телевизоря да види дали го дават у неко предаване. Секи път са чудеше къ са получава така, че ем си я  у кабинета , ем у сички канали. По Нова връвеше предаването „ На кафе с Бойко ( ако смееш )” , много  се чудеше кви са па тиа полумесеци у заглавието и тайно са надяваше Доган да има нещо общо с таа работа та да може да иде в сарайте после и да го смлати. Пуснаха някаква реклама за „Салама на Бойко” по стандарт „Стара планина” на лизинг, много изгодно било. По битивито па дават некаф рошав с бела престилка със завръзани за гръба ръкаве и рецитира вживявайки се  стохотфорение за него. „Тоа треа да я некой доктор  , ели па професор. Кой други оди с бела престилка.?”  Излезе от кабинета и се запъти къди секретарката си. Тя го видя мигом пребледня от стра и са сгръчи като чръв на земета, и изпадна в безсъзнание, трябваше да му каже че я закъснял за интервю за весник Труд. Когато застана пред вратата  тя му се поклони и се отвори. Излезе да се поразходи... 

Тава не трябва да ви е весело, ако ви е значи не живеете на таа териториа. Тава трява да ви плаши.
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

masok

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #32 -: Януари 24, 2011, 01:50:28 »
 :smeeeh: :smeeeh:

тури му запазена марка на тва ,че още довечара ,ша гу чуеме по неко телевизия баце ;) ;D
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:Други видове расказе
« Reply #33 -: Януари 24, 2011, 01:56:05 »
Шлепетар, тва го турни у раздел "Поплюйте а са не случва"  ;D
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Re:Други видове расказе
« Reply #34 -: Януари 24, 2011, 01:56:42 »
на там я тръгнало  ;D
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Други видове расказе
« Reply #35 -: Януари 24, 2011, 02:02:21 »
... Толко беше силен , че го беше стра неко път да си не посегне да са плесне по челото от радос , че моа са самоубиа. ...

 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Re:Други видове расказе
« Reply #36 -: Януари 24, 2011, 02:20:55 »
:smeeeh: :smeeeh:

тури му запазена марка на тва ,че още довечара ,ша гу чуеме по неко телевизия баце ;) ;D

тамън оня ден видо Сиромахов у пицариа Викториа в таа Арена къде я до мола близо. Нема да прайм на въпрос че му принесоа по- бръже от на нас, ако дойде бая след нас у пицариата. Човека верно не са прави на некво величие , що беше баш до наща маса и са чуаше сичко , ама сервитьорката беше почти готова да му напрай минет  деба таа щета
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:Други видове расказе
« Reply #37 -: Януари 24, 2011, 02:49:17 »
Тоа твоа разказ е т.нар."антиутопия"-тоест"Пюйте да са не случа!" ;D
На оня недопраен ентелегент Сиромахов,е требвало да му юснеш един зад вратъ,къде сума годин еде леб от наще шашкъний-иам предвид че ни копира къ си сака,ма не ебава да ни цитира...!
Така де-ако беа ора,с неговия работодател(Славчо длъгия изплезяк ;D)щеа а са съпикясат и да ни посочат кът източник! ;) ;D
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Re:Други видове расказе
« Reply #38 -: Януари 24, 2011, 02:51:40 »
еми бе ще цитират от къде я нали трява да дават заплати и на назе после :)  а сме много народ
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Други видове расказе
« Reply #39 -: Януари 24, 2011, 03:20:54 »
Ниа сме идеалисти-нам заплати от Славчо Некляса/т.е. такъв къде не ебка- ли така он сам съ определя/ ни не требват-за едното красно име живеаме като Рачко Пръдлето. ;)Достатъчно а да каа един път-е тава едни мончета от един СЗ Форум напъпиа идеата па наще сценаристе е доразвиа и раззелениа ;D
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

ШЛЕПЕТАР

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4591
Re:Други видове расказе
« Reply #40 -: Януари 29, 2011, 03:10:02 »
тука пущам историа, която описва случка от другата стран на дзеня. Историа с физическо насилие . Ората със слаби ангеле може да не четът. Афторя ( демек я ) не я имал жал ни към човек ни към природа.  ;D
 
НАПАДЕНИЕ


Зима е. Студ е сковал сичко наред. „Секъш некой я посипал земета с пудра захар” , помисли си Кочо и продължи да дзепа умислено през джама  към далечината, къди две кучета, енергично онождащи са. Но въпреки, че гледаше право в тя , той не ги виждаше. Беше са умислил за тава, къде му оредстоеше да свръши през деня и по изражението на лицето му се виждаше, че тава много го притесняваше. Стана и отиде да фръли кръпел у фурнята, след тава си доля в чашката от кафето, което седеше на туглата отстрани до кюнеца. Седна пак на масата до джама и докъто премисляше отново и отново кво го чакаше , си позимваше от мекичките , които вече бяя малко поистинали и спечени, но тава му не напраи ич фпечатление. Часъ наближаваше и трееше да измисли много итър план, ма нищо му не идеше у главътъ , и тава още повече го фръгаше в униение.
Предишния ден сенсей Ямото беше минал да му плати да откара в манастиря пет чувала кукуруз , че го бяя привръшиле. „Кво толко има да го мисли па тоа ? „ – би рекъл секи , който не познаваше патилата Кочови. Секи път кога тряяша да свръши некаква работа в манастира младите сенсеи  и даже некой от чръните нинджи , го ползваха да си пробат бойните техники връз него. Дали , че беше чрън циганин или просто що им беше на згода , ма не пропускаха да му показват тава-онова от северозападните стилове. Спомни си ка един път беше отишол да им откара нови кукошки, че нящо било станало с предишните и те го накарале да са дуелират с дръвени колци. На него му подфрълиа в краката една тъънка тънка дудова пръчка, къде прибират гъските с неа и само го изчакаа да посегне към неа, и наскачаа като скакалци връз него и окръшиа колците от гръбината му, па даже и един са беше поувлекъл и продължи да го млати с ръце и да му слача гащите за да го опиня.
А па друг път пак го беа викале да свръши неква работа и като отиде завари сенсеите голи до кръста тренират да цепат дръва с голи ръце.
-  Я яла насам за малко! -  му извика некой си  и Кочо са втрещи – Яла да видиш ка са тоши дъскъ с глава.
            - Земи таа талпа и я строши с главътъ си – подаде му един от сенсеите една бая дебелшка дъскъ.
Зе я Кочо и плахо плахо я тупна от челото си.
-   Епа не можа – рече им, като са надяваше ,че ще го остаат да си иде.
-   Е ка да не можеш? Глей са аз ще ти покажа. Важно я да повярваш, че можеш
и да са концентрираш.
Сенсея фана с две ръце дъскъта и са загледа втренчен в неа, се едно сакаше с поглед да я сцепи . Концентрира са до крайнос. Ча врабеца на чиряшата до тя спре да еде чиряшки и усети колко са я концентрирал тоа сенсей. Напрай две – три тренировъчни движения . Издиша.Замаана със све сила и я строши от главъта на циганина.
-   Те видиш ли, че можеш?
А той  подбели очи  и около главъта му зеа да обикалят дзвезди и мининки чавета ангелчета. Дори му се стори, че самия буда са надвесил над него и цъка с език, клатейки голата си глава. Освести са ча на другия ден в каруцата си, бяя го натавариле и магарето му си го прибрало.
За тава сега толко умуваше как да избегне прека среща с тиа откаченяци. Ама нищо не му идеше на акъла. Излезна навънка и натавари чувалете в каруцата. Турна амута на магаренцето и тръгна къди манастира, като връвеше отстрани до него, да му не тегне на добичето.
След около двайсетина минути пристигнаа до портите на манастира. Кочо спре магаренцето и застана пред него. Зе да го гали по челото умислен.
-   Ако та пущат жив бегай право у дома! – рече на животинката. След това зе
да бие медния дзвънец та да дойде некой да му отвори. Звънна втори път за секи случай и  скочи в пряспата, като са затрупа със снег, да го не видат.
Сенсейте, които целогодишно са готвеа за ежегодния турнир по бойни
изкуства на школите от околията, провеждан по време на кулския панир, предимно в бирарията, предишната вечер беа училе тактики и стратегии при водене на войнъ. И случайно или не беа подробно разгледале итрата идеа с троянския кон. И ка ония лютите беа излезнале от него и беа прибиле сички после, че даже им беа зели сичкото вино и рикиа и ецата от поди кукошките , па и кукошките. Даже некой позакъснеле, къде явно не било останало за тя кво да земат, беа обезчестиле некоа друга зафатна женица. 
    Портата са отвори и навън чевръсто скокнаа трима сенсея , като зеа учудено да оглеждат натаварената каруца.
-   Чудна работа – рече един от кя – Плъна каруца па нема никой.
-   Тава я само работа на ониа пияници от грамадското доджо. Сигур са са
скриле някъде в каруцата и нощеска , ще искочат да ни източат белия отел. Чул съм че тяния свръшил одаавна.
   - Имам идеа. Стойте тука . – рече най итрия от тя и са затича къди талканъта, като след малко са връна с една бала сяно. Метна балата озади в каруцата , секна с кибрита и я подпали.
   Кочо не можеше да ги чуа кво си приказват , за тава само гледаше , но гледката го втрещи. „ Малеее, мале , мале ,мале добре , че не бя в каруцата. Тиа щяа да ма запалат жив. Кви са па сага тиа бойни техники” мислеше си  и въпреки че бе посинел от студ не смееше да мръдне.
   Магарето , подплашено че му гори зади гръба, са втури  през вратата и почна да обикаля двора и да реве като шашаво. Огъня от сеното бръже стигна до чувалете с кукуруза и от горещинъта зръната зеа да гръмът и настана тотален анти дзен момент.
   Сенсей Ямото , който кротко и съсредоточено ползваше нужника по предназначение , дочу странно оживление и тренираните му сетива бръже му подсказаа , че космическата енергия и мировен континиум некакси са в странна деформация. Надникна през една цепка между дъските и картината, която виде го накара много бръже да свръши тава за което бе клекнал . Но въпреки постигнатия резултат и облекчението, което изпита  , не успеа да го отклонът от мисълта къде го налегна.
-   Нпадениееее !!!! – изрева Ямото , като разби вратата на трески и застина в
бойна стойка , без даже да си дигне слечените паналоне. Одели духа от телото си и обходи манастира да види кво я положението и къ да изкоманда отбраната, и колко на брой са враговете. Виде че чръните нинджи вече са беа укачиле по покривите и смело сочеа къди двора. Напрай му фпечатление една по- дебелата нинджа още са пънзаше по стлъбата. Дрейте явно му беа малки , що гъзерете му беа наполовина изфръкнале и са белеа на фона на чръния цвет. Останалете сенсеи по двора също беа заели позиции и са беа въоръжиле кой с кво намери.
    Таман да зине да даде заповед за атака и са чу са страшен вик.  Сички обрънаа погледи към покрива.Една от нинджите не издръжа на напрежението и са фръли от керемидите на неколко метра от фръчащата огнена колесница.  Магарето резко зави , като каруцата едва не са обръна на окръшениа войн и под съпровод с пукащите зръна кукуруз и виковете на сенсеите,  изфръкна през вратника и продължи да тича по пъкя все по – надалеч от манастира.
    Кочо, който бе използвал момента на суматохата и си бе плюл на петите , тичаше надолу по пъта , като от време на време фръгаше поглед назад да види дали не го гони некой. Виде магаренцето си ка излата от вратника с разпадащата се каруца зади него и му са сви сръцето. „ Горкото животинче” мислеше си тичайки.
   След краа на нападението сички у манастира беа у приповдигнато настроение. Вечерта до късно са веселиа и подкрепяаа с вино и мезе. За почетен войн бе избран смелчагата къде са фръли от керемидите и му подариа патерици да са крепи, докъде му заздравеат краката.
Активен
"Самурай без меч е като самурай с меч , само че без меч " - древна японска мъдрост

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Други видове расказе
« Reply #41 -: Януари 29, 2011, 03:33:53 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :zazhabil: :duhovata: :tazz: :krkanje:
тава влаза директно у рубриката -класика
Браво Шлепи направо ме разби,смеял съм се с глас,комшийката дойде да пита дали сме си зели свинкя и що а дръжиме гладна та така квичи! ;DМодераторете да го фръгат и у литературнио сайт веднагически
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Други видове расказе
« Reply #42 -: Януари 29, 2011, 03:54:30 »
 :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :zazhabil: :zazhabil: :pijenje:

три много сериозни моменти на конкретика и умело наврзванье има вав гудишниа традиционен турнир по бойни искуства , кулскио панир, и грамадцките нинджи,

брао на Шлепетарина , врви и стъпа вав Дзен яко
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27469
Re:Други видове расказе
« Reply #43 -: Януари 30, 2011, 03:33:30 »
Ааааа - Шлепетарче приби ма  :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh: :smeeeh:
Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Други видове расказе
« Reply #44 -: Януари 30, 2011, 06:44:48 »
                          Манчо и коритото


   Та,значи,Манчо е на 7-8 години-там някъде.Една прекрасна и безгрижна възраст.Ама именно-безгрижна!Ееех....!Топло,почти горещо лято,някъде из дивните местности на едно село от Северозапада.А-а,не където и да е,ами на едно затънтено място по река Цибрица.Малка река,ама с много спомени...Не до там стръмни и двата бряга,но беше като едно тайнствено сборище на момчурляците от махалата.
 Надвесили се над водата,без да си пречат едно на друго,в една прекрасна хармония,съжителстваха акация,бъз(с едри,бели,ароматни цветове),слива,дива джанка,черница,шипков храст,див орешак и мноого зеленина.Не,това не е измислица-истина е ,но в едно друго време.На това място реката течеше спокойна,повърхността и беше гладка като огледало и само някоя жаба като цамбурнеше от време навреме,се образуваха едни интересни концентрични кръгове,които след няколко секунди биваха погълнати от спокойствието и "огледалото" пак се избистряше.Няколко метра по-надолу по течението реката влизаше между бетонните стени,които събираха водата,за да работят витлата на воденицата.Но който е чел предишния разказ,вече може да си представи обстановката.
  Та,в този хубав,летен ден,на това място край реката,наречено от децата "Затънтеното" се бяха събрали 7-8 момчета, както всеки ден от лятната ваканция.Манчо,който живееше до сами воденицата ,се чувстваше като стопанин,домакин и обичаше да му се слуша приказката и да прави впечатление,без значение с какво-важното бе,да бъде видян,оценен и запомнен.И понеже всички се познаваха добре,трябваше да измисля все нови и нови подвизи.В този ден,той бе решил да възпроизведе част от един познат роман на Даниел Дефо.Беше дотътрил поцинкованото корито,в което баба му переше стари дрехи,вълна или боядисваше прежда.Носеше и една бухалка,с която жените като перяха черги в реката,след това ги налагаха здраво за да се изцедят.Бухалката явно трябваше да играе ролята на весло,а коритото-на сал.
   -Вардаа!-извика Манчо,свличайки се по задник заедно с коритото по брега,към реката.-Сега ще видите,как Робинзон Крузо обикаля острова си,за да търси място за бивака си!
  Хихикайки се,другите момчета подвикваха или "Не се излагай,бе!Бегай с това корито,да не земеш да се удавиш!" или подстрекаваха с "Не можеш!Я да видим!"
Но Манчо беше решил твърдо-ще плува,та каквото ще да става!Цопна коритото в реката,внимателно,пазейки равновесие,се настани в него,намести се и взе да се оттласква от брега с "веслото".То пък,да не вярваш,лека-полека тръгна и бавно заплува.Еей,каква тържествена усмивка блесна на сияещото лице на Манчо-Крузо-направо се почувства победител в многобоя с коритото,бухалката,водата,че и със себе си!Радостен,той полека се изправи в цял ръст,коритото се полюшна,но не се обърна.На върха на емоциите си,нашият пътешественик загреба с веслото и нададе боен вик:
  -Нема прегради за менеее!Аз съм Робинзон Кру....-и в тоя момент един от надвисналите клони на джанката го закачи зад врата,Манчо понечи да се обърне,за да се откачи,коритото поддаде на една страна и...пльооос.Робинзон трябваше вече с плуване да се добере до брега,но и да не изпусне сала,че баба му още му надвиваше,а той се носеше към към мястото,където реката се спускаше по улеите.Беше неделя и воденицата не би трябвало да работи,а улеите-да са затворени с преградите.Не би трябвало да бъде опасно,но...не!Би!Понякога,когато имаше повечко работа,воденичарят,отвряше воденицата и в неделя.В този ден един от улеите беше отворен,а водата между стените се стремеше всичката да се излее оттам и се заформяше един не съвсем безопасен бързей.Неусетно и Манчо ,гонейки сала си попадна във увличащия бързей.Цялата публика на приключението вече бе почти в паника и ужас.Манчо вече се бореше да излезе от водата,но неговите 20 килограма не бяха достатъчни,за да надвие течението.Безпомощно и отчаяно викаше и отиваше към улея.Над улеите имаше малък дървен мост-единственото му спасение,ако стигне дотам.Щастливата му звезда обаче помогна,като запречи коритото пред улея,той се хвана здраво за моста и...зачака помощ.
  Никой от дечурлигите не можеше да го измъкне оттам,защото бяха колкото него големи,а стъпвайки на моста и опитвайки се да го изтегли някой,можеше директно да падне в улея.А това вече би било ужасно.Но врявата,която бяха вдигнали,беше достатъчна,че един мливар,който беше влязъл в набързо скования до брега клозет,да чуе и да изхвръкне като тапа от там.Като видя ситуацията,чичото с разкочани панталони стъпи на моста,издърпа Манчо като чувал с брашно,плесна го по дупето и въздъхна:
   -Аабе,дедин,не можа и да се изтъркам заради тебе бе!Туу,д...а и ашлакора му!-и тръгна обратно,с леко разкрачена стъпка да довърши започнатото...
« Последно редактиранье: Януари 30, 2011, 11:12:30 от Черногледец Храбър »
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко
 

Страницата е създадена за 0.417 секунди с 25 запитвания.