Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Други видове расказе  (Прочетена 97664 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Други видове расказе
« Reply #15 -: Август 06, 2010, 01:39:49 »
 ;D ;D ;D ;D ;D
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Ренгеня

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 1194
  • видна врачанска пияница
Re:Други видове расказе
« Reply #16 -: Август 06, 2010, 01:40:35 »
той така е и замислен, този разказ - като начало на цикъла за "Биромория", даже бех напраил карта на континенто, дръжавите бех определил - биряни, бирюги, биряги и биронки - жени -амазонки, които охраняват единствения каптиран сладководен извор на континента - Жабобкрък, но тама си остана ...
Активен
ТУМБАК - Талантлив, Умен, Музикален, Бохем, Арабия, Красив ... а, и СКРОМЕН

оффишъл фейсбоклук-пейджС : ПИЯНИЯТ БАРД  и Докторс Гого Бенд

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Други видове расказе
« Reply #17 -: Август 06, 2010, 02:06:19 »
 Сюжетъ а млогу добър. ;D
Активен

Плъхоубиец

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #18 -: Октомври 05, 2010, 01:41:40 »
Те и част от книгата дето пишем съга. Още неа готова, затава ви пущам откъси.

Торбалан се закотви при локвето и вещо взе да вади сосните лъжички, като през това време, старицата се зае да скубе някакви водорасли. Помисли си следното: “За това същество трябва само тормоз, иначе почва да мисли за философии и да разсъждава. Ша му дам аз една дефиниция за Дзен, даже и две- по една за всяка буза. И едно голямо неокастрено дървено хайку по гръбината, че да му се избият коаните от главата.” По едно време обаче, тя дочу някакви странни тайнствени плясъци, нямащи естествен природен произход. Те бяха с много загадъчно звучене, което я накара да се осъмни в нечистите дела на хаярсъзина. А той, преизпълнил плана си, сега го беше обърнал на игра. От изпод на дрехата си, взел че измъкнал едно средноголямо парче стиропор. Това уръдие на труда държеше в ръка, а с другата хвърляше жабешките деца във въздеха и с широк, но бърз замах ги пляскаше от стиропора. Нещо като “последен тенис”. Леталните сервиси свистяха, късайки тънката нишка свързваща душата на поповата лъжица с клетото и, още неразвито тело. Наколо беше станало партийно събрание на гарги, таралежи и змии, които пируваха, подхранвани от лудетината. Щеше да остане и за кожоядите малко… Това начинание, освен игрова стойност имаше и практична умисъл. На пръв поглед благотворителност. Нищо подобно. От толкоз много попови лъжици, всичките твари що плюскаха, щяха да пукнат от преяждане и съответно да наторят полянката. А от добре наторена полянка, не можеше да се очаква нищо друго, освен да изникне една качествена горичка, която кръстника Торбалан, по-късно щеше да назове с някое име. След като избасти всички личинки от локвата, таласъмина отиде да как върви ягиното дело. Докато се довлече до нея, естествено се разджапа вбесяващо и размъти водата. Яга не вдигна поглед, за да не му стори зло, меко казано.
-   Кво работиш ма свао?- полюбопитства той, правейки се, че не вижда с какво е заета.
-   А ти какво работиш бре куме?- запита го заядливо тя през зъби.
-   Ми нищо. А ти?- продължи да ръси дразнения дядката
-   Ми и аз нищо.- отвърна бабушкерата, вече губеща търпение и по-яко заскуба водораслите.
-   Е какво е това нищо? Яде ли се, пие ли се, какво е?
-   Пие се!- изребчи се старухата
-   Е та като се пие, то трябва да уточниш за да те разберат околните какво имаш на предвид и какво искаш да им кажеш. Тогава напримерно трябва да се изразиш както подобава, отговаряйки им: “Пия нищо”.
Баба Яга изопна вратните си жили и заби пръсти в чакъла. Торбалан не забеляза това, а реши да помогне малко. Обаче той помагаше изключително посвоему. Откъсна едно водорасло с театрален жест, загледа го задълбочено и го пусна по течението с думите:
-   Ей това растенийце мижаво и водно, понеже го пуснах на свобода, то сега ще пее песни за мене и стихотворения ще съчинява.
Въпросното многоклетъчно отплува по реката и наистина запя някаква песен, но със съмнителен смисъл, понеже никой не го бе питал иска ли така наречената свобода. После обаче, виждайки как Ягица граби чевръсто близките му водорасли, размисли и промени текста в ползу Торбалану. На възпятият пък му стана интересно, хвана ягината ръка, тикна я във веществата и побутвайки бабичката с лакет в ребрата, напевно и думаше: 
-   Аре ма Яго, а и ти откъсни едно, че и за тебе песни да пее. Аре де, скубни…скубни де, скубни…- боботеше той, като я ръчкаше в ребрата с лакет.
Вещицата не се поддаде на изкушението, само че не водорасленце, а торбалановата глава да отскубне.
...........................................


Присъни му се, че в гардероба, някаква кукумявка е снесла яйца. И само това. Като се събуди, пак се поразтъпка и за здраве се качи на едно дърво. Така да се каже, спортно катерене, развива координацията, преборва стреса и получаваш аеровитамини от чистия въздух. Щом допълзя до средата на дървото, Торбалан зърна птиче гнездо. Много обичаше да рови из тях, да вземе яйчице, да го доближи до ухото си и да чуе има ли вътре пиле. С големи мъки се пребори с клонака, съдра си дрехата, но успя да изравни погледа си с гнездото. И що да види: отвътре го гледаше Гъба Очиларка! Очевидно мътеше. Дървото беше старо и надвесено над реката. Отровният взор, отправен от очиларката, стресна дедото, който се изпусна от клона и звучно цопна в един вир. Пребори се с първоначалния стрес от забиването на главата си в дъното, след което взе да излиза на белия свят. Докато изплуваше към повърхността, успя да зърне някой интересни подводни картини. То не бяха риби, то не бяха чудесии. На Торбалан му дойде страшна идея. Защо да не опознае подводните обитатели, без да ги яде?! Откърши едно стъбло сух папур, избуши му сърцевината и си направи тръба за дишане. Доволен я захапа, пробва има ли проводимост и се усмихна многозначително. Потопи се бавно като някакво африканско блатно животно и когато “Повърхнината на Очакването, Делбата и Обединението” раздели очите му от водата, Торбалан поспря, за да я разгледа по-отблизо. Тука тя беше на три части- Горе, Долу и Очите му. “Бре че повърхнина”- помисли си стареца и се потопи до самото дъно. Предприе лазене на четири крака, като изследваше всяко едно нещо изпречило му се. Пробва и да се зарови в пясъка, като си внуши, че е риба попче.  Не му се отдаде въобще, но за сметка на това вдигна огромен облак тиня, примесен с ларви, личинки и пиявици. От цялата работа единствено останаха доволни мренките, кленчетата и другите видове риби, устройвайки си богато угощение. В същото време пък, стареца възприе себе си като дълбоководно осмоного, което бълва облаци мастило за да избяга. Беше виждал рисунка на такова в една от книгите на баба Яга. После дълго страдаше от изкълчена ръка и посинено око, понеже му беше забранено самообразоването с нейни книги. След като избяга заднешком, дядката се паркира в един подмол. Почувства се като костенурка, която е подводна и къщичката и е скала. Не се знае как диша, никъде не ходи, но е защитена дори от пряко попадение на снаряд. Ама нещо не му беше комфортно, понеже като се замислиш, колко често дишаш и колко често снаряди те обстрелват? Едно към гьотере.  Тъкмо тръгна да бяга от дома си, когато нещо му се стори странно. Мренките се изпокриха, кленчетата зарязаха недоядените ларви и също се покриха.Странна работа, слънчево затъмнение посред обед, буря в лимонадено шише. Нещо стана прекалено мрачно, нещо не беше наред. Водораслите се размърдаха, а Торбалан се занити назад в къщичката-бункер. Накокошини се и се загледа в дълбините на вира. От водораслите заизлизаха парцаливи същества, които с едната си ръка носеха нещо като паница, а с другата правеха движения, подобни на кусане. Съществата отново се доближиха до дедото, който се сви като мекотело във външния си скелет, който людете наричат черупка. Нямаше оттърване от тея навлеци. Примижа, запази самообладание, но те не отминаха. Повтаряха безмълвните си движения и в празните им погледи се четеше страх, лудост и безконечна душевна болезненост. Тука вече не беше като на сушата, нямаше да мине номера с изкусването на чорбата. Тука чорбата нямаше да се свърши никога. Защото тя е течен символ, а реката пълнеше паниците постоянно. Както и ако той беше под пясъците на някоя пустиня, те щяха да кусат пясък, докато той не се свърши. Докато имаше река, щеше да има и чорба, също и дотогава Торбалан трябваше да издържи. Което, естествено не му се понрави. Странните твари го притискаха с безмълвните си жадни уста, погледите им бяха празни  и страшни. Торбалан се сгугуши и опита да измисли нещо. Нищо му не дойде умствено, само дето в пристъп на отчаяние вдигна високо ръка и промълви неразбрано през папуреното стебло: “Буду е всичкото едно, взети заедно!” Кой беше Буду, какво изобразяваше, кое беше това “всичко едно” не се знаеше, ама чорбоядите напуснаха смутени дедото, скривайки се отново във водораслите. Уплашен и треперещ, Торбалан излезе из водата, като продължи да диша през тръбата още половин час, толкова силно стискаше зъби. “Значи така- помисли си той- чорбоядите боравят със символи. Чорбата им е символична, явно и самите те са символи. Ама на какво?” Въпроса остана да виси. Но сигурно стана, че изразът “Буду е всичкото едно взети заедно” е прозрение.
Активен

Камик

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 772
Re:Други видове расказе
« Reply #19 -: Октомври 05, 2010, 05:06:33 »
Ммммм ... Плъотрепачо, това е добро, както и предишен откъс на произведението, дето го беше пускал по-отдавна.
Активен
Във вceки човек дреме по един простак, а в някои - по повече.

Плъхоубиец

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #20 -: Октомври 12, 2010, 01:53:12 »
Ето ви още един откъс.

- Бегай да наловиш къртици, че да ти не свия сърмите! - ревна Яга
Това му  и трябваше на хрантутника, за да спре палячовщините. Едни сърми приготвени в бъдещо време, винаги оправяха нещата. Гиди мазни негодяй изприпка, седна удобно връз едната къртичина и така старателно обогати с метан подпочвения въздух, че Баба Яга за да види колко градуса е концентрацията, запали отворите на другите къртичини. Един ученолюбив охлюв Лукорум (лат. название на вида), наблюдавайки с интерес горитбата я обясни със своя си теория на шепа градински охлюви, сдуденти по геология:
-   Забележете, ето напримерно тука различаваме сондажи, от които блика природен газ, от което следва, че по-надолу има непроучени нефтени залежи. – В същия момент, метанотворащия старец изчерпа своите газови запаси и пусна в ход големия си коз- фекалните маси. Поради това злодеяние, от отворите на сондите се показаха къртиците, индикаторите на подземните неправди. И в пълния смисъл на думата, “рукнаха” да бягат през изходите, служейки на професора Лукорум като нагледен материал за лекцията:
-   А ето го и нефта. Вижте, как хората го експлоатират безогледно.- Като че да потвърди неговите думи, бабушкерата ловеше и тъпчеше в торбата слепите същества и от кеф си бъбреше нещо. Но измежду тях се случи, да има едно сляпо куче, което Яга си задели с цел развъдна дейност. Тя гледаше много такива в едно старо буре, ей така за хоби. Следеше им разцветките, правеше селекции и породи… Ягушка прилежно завърза торбицата, а през това време преподавателя от охльовъден произход, лигавейки се обилно продължи да влива знания в главите на студентите си:
-   Видехте ли какво стана? Онуфрий, не ми гледай тревите! Бяхте свидетели на това, как нефтеното находище биде изчерпано пред очите ни. Не да се вземе една къртица заради кожухчето, ами всичките за моментна печалба. Такъви са тенденциите в днешно време. Такъви са и световните моди. Такава е и конспирацията. Накрая конспирацията ще се окаже без конспиратори. Обезконспиратена. Щото горко им. Мислят се за велики, ма не са нещо повече от нас, освен, че са алчни и хитри. И тя завалийката, ще се свие някъде да почака стотина годинки, докато се намерят нови водачи. Но да не я жалиме, тя ще се оправи, ние да му мислиме… Онуфри! Изплюй тоя стрък и тръгвай!
Охлюва професор си взе книгата “Нравствени писма до Луцилий”, отбелязана с изсъхнало листо от дъб на следния пасаж: “Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава. Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме - това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.”
-   Онуфрий!- извика Лукорума- Айде ти като по-дъвчещ и небрежен, убеди нам неверующих, че днеска не си дошъл на екскурзия с цел зеленоядство. Ти, противнико на четенето, смятащ книгите за “застинал ум”, прояви се като буден студент и кажи ми какво извлече днес от лекцията?
Въпросният Онуфрий си спретна рогцата назад, преглътна вкусната кощрава и издума:
-   Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо. Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда - нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.
Лукорума още повече пожълтя, а Онуфрий продължи:
- И тъй като не можеш да прочетеш толкова много, колкото имаш, достатъчно е да имаш толкова, колкото можеш да прочетеш. "Но ще ми се – казваш - да прелистя ту една, ту друга книга." За преситения стомах е характерно да пробва много неща; но когато са най-различни и несъвместими помежду си, те го разстройват, а не го хранят. Затова чети винаги утвърдени автори и ако някой път ти хрумне да кривнеш към някой друг, връщай се отново при тях. Всеки ден си подготвяй по нещичко, което да ти е в помощ срещу бедността, срещу смъртта, както и срещу други беди. А като прехвърлиш много, избери си едно, което да смелиш през този ден. Аз самият го правя - от многото прочетено усвоявам едно.
Лукорума прежълтя още повече, откъсна нервно стрък кощрава  и го задъфка. Онуфрият го запита:
- Кажи ми учителю, ти гледащ тревите, какво научи от днешната лекция?....
Това за охлювите беше мимолетен ум, временно доказване един над другиму. Те живееха толкова малко, че ако нямаше кръговрат, нямаше да има защо да учат. Знанието оставаше в кръга. Докато единия умре, другия се ражда и си преподават и се изпитват един-друг. Не като при хората, знанието да се мъчи да върви напред, стъпвайки по умиращи тела, по недотам чисти намерения, по нечие нещастие, боящо се да не пропадне в нищото и да се загуби вовеки. При охлювите всичко беше кръгово. Видели ли сте умен охлюв? Не, нали? Понеже от тях знания не излизат, всичко се върти в общността им. Знанието изчезваше единствено, когато изчезне вида. Но пък Еволюцията пръкваше друг вид в който това знание намираше гостоприемник, добра почва за развитие и пак разлистваше теоремите си. Охлювска му работа. Професора отведе студентите другаде, като по закона на кръговрата, те го бяха отвели всъщност. Тука се скараха, кой е студент, кой професор и кой води, но това бе в реда на нещата, заложено в охлювските общества.
Активен

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Други видове расказе
« Reply #21 -: Октомври 18, 2010, 05:38:41 »
ндааа -
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Други видове расказе
« Reply #22 -: Октомври 18, 2010, 08:35:58 »
ебааа тоа разказ като римски летописи :o ;D
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27469
Re:Други видове расказе
« Reply #23 -: Октомври 22, 2010, 05:17:02 »
Ммммъъъ -дааа -  ???
Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал

Плъхоубиец

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #24 -: Октомври 22, 2010, 05:31:12 »
Млого арно.
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Други видове расказе
« Reply #25 -: Октомври 22, 2010, 05:51:54 »
Черногледец-тава а прекалено убаво,та да го пращаме на ,,Агенция пътища".Въпреки ,че а поетичено-есеистичен стон...убаво а...Поздравление! :)
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Други видове расказе
« Reply #26 -: Октомври 22, 2010, 05:55:29 »
Черногледец-тава а прекалено убаво,та да го пращаме на ,,Агенция пътища".Въпреки ,че а поетичено-есеистичен стон...убаво а...Поздравление! :)

 ;D ;D ;D
На фона на Ренгена и Плъотрепача,не бех сигурен,че му е тука местото,ма ми дойде и не видех по-сгодно место-знам ли разказ ли е,есе ли е,пътепис ли е ???
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

masok

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #27 -: Октомври 22, 2010, 05:57:54 »
добре си го написал мале.....истинско е ;)
Активен

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:Други видове расказе
« Reply #28 -: Октомври 23, 2010, 09:40:52 »
Красиво и тъжно...
Още по-жалко - истина е.
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn

Снаата

  • Гостенин
Re:Други видове расказе
« Reply #29 -: Януари 22, 2011, 06:44:42 »
Черногледец добро е, харесва ми, пренася в друго време!
Активен
 

Страницата е създадена за 0.134 секунди с 22 запитвания.