СЕВЕРОЗАПАД > Думи, изрази и изречения от родния северозападен край

За наречиата у Северозапада

(1/22) > >>

onufri:
абе глеам, че а имало такава тема и а била заключена, що са а стигнало до дискусии за религиа, историа, политика и да да знам кво още и до размени на пцувни и обиди.

надевам са, че тоа период вече сме го надживеле и мое а си поговорим отново единствено и само за наречиата в Северозапада.

сеги ша копирам един пост от старата тема и после ша сподела некои мои наблюдениа, базиращи се основно върху форума. наскоро си мислех за теа неща, затава започвам темата. ако модераторете и Капитаня (глеам че а онлайн баш сеги) решат, че сичко вече а казано по таа тема, да ги тръкат.

onufri:
цитат от старата тема, от Пустинячка:


Тук нищо ново не казвам, само копирам класификацията на Стойко Стойков на говорите в Северозападна България. Направил я е в книгата си "Българска диалектология".
(В случай, че това се стори за някого от вас интересно.)

С е в е р о з а п а д н и  г о в о р и

    1. Белослатинско-плевенски говор
    2. Видинско-ломски говор

Ю г о з а п а д н и  г о в о р и

    1. Ботевградски говор
    2. Врачански говор
 
П р е х о д н и  г о в о р и

    1. Трънски говор
    2. Брезнишки говор
    3. Белоградчишки говор

Едно от приятните наблюдения на Стойков върху речниковите особености на българските диалекти е следното: колкото по-старо понятие назовава определена дума, толкова тази дума е по-широко разпространена на територията на България и толкова по-малко диалектни думи има за това понятие. И обратното - колкото по-ново (във времето) понятие отразява думата, толкова повече различни думи има за това понятие.

Например: лъжици е имало по-отдавна, всички са си служели с нея и думата за "лъжица" е една (ако някой знае друга дума за "лъжица" - да я казва). Обаче вилиците като предмет в бита на българите са се появили по-късно и поради тази причина за този предмет има поне 8 названия (според Стойков) - бон?ла, бон?лка, ви?лушка, въркули?ца, фръкули?ца, наб?тка, пентар?л’а, патр?га (ако някой знае и други - да казва).
Същото се отнася например за културните растения. По-старите, по-отдавна познатите овес, жито, ръж... за тях има една дума и всички българи използват нея. Обаче не е същото за царевицата (нова култура), за която има в диалектите над 22 названия (ар?пка, вл?шка, гуг?ла, гуг?ци, гъ?лъби, кукур?с, миси?рка, миси?р, момор?ска, мор?с, мор?з’е, мумур?с, пап?р, п?тка, пч?нка, пчени?чка, р?пка, ц?рефка, цари?ца, ц?рца, ц?рка, ч?нка и др.).
Ориз, слънчоглед, памук - за тях няма също диалектни думи, понеже са супер нови понятия и са заети в български език по време, когато диалектите лека полека почват да отмират (а отмират ли наистина?).

Ще говорим още за диалектите, ако се прояви интерес. Ако не се - търкайте темата и това е.

onufri:
начи я познавам от пръва ръкъ само Белослатинско-Плевенскиа говор. тава ми а бащиниа език, така а са каже. с останалите са запознавам туке у форума. и ми са открояват неколко особености за другите райони:

- тиа от Видинско-Ломскиа край викат "че" и пишат у множествено число
- тиа от Врачанско си пишат "ша/шъ" (куту у Белослатинско), ма от време на време слагат по некое "о" на края на думата, куту шопете

- тиа от Монтанско са ми загадка и най-вече заради тава започнах темата. тука видни представителе на тоа край са Чвора и Крокича, ма тиа пишат бая различно един от друг. Чвора пише в единствено число, с "ша" и от време на време слага по некое "о", Крокича пише с "че" и множествено число. сакам да питам смесено ли са говори у Монатана, ели как? моа а си представа, че у градъ има ора от различни села и са говори смесено, ма да запитам...

Ристо Цоцин:
Цитат на: Онуфри в Август 25, 2010, 03:49:43 >>>>начи я познавам от пръва ръкъ само Белослатинско-Плевенскиа говор. тава ми а бащиниа език, така а са каже. с останалите са запознавам туке у форума. и ми са открояват неколко особености за другите райони:

- тиа от Видинско-Ломскиа край викат "че" и пишат у множествено число
- тиа от Врачанско си пишат "ша/шъ" (куту у Белослатинско), ма от време на време слагат по некое "о" на края на думата, куту шопете

- тиа от Монтанско са ми загадка и най-вече заради тава започнах темата. тука видни представителе на тоа край са Чвора и Крокича, ма тиа пишат бая различно един от друг. Чвора пише в единствено число, с "ша" и от време на време слага по некое "о", Крокича пише с "че" и множествено число. сакам да питам смесено ли са говори у Монатана, ели как? моа а си представа, че у градъ има ора от различни села и са говори смесено, ма да запитам...
<<<<
Oнуфри, у форумната карта са нарисувани границите. Специално работихме неколко човека да дефинираме източната граница на резервата с Плевенско. Она не съвпада с окръжните граници, а резерватскиа език улаза у Плевенски окръг.

Грубо казано, има 3 говора: източнорезерватски (врачански), западнорезрватски (видинско-ломски) и торлашки. На тех едно и също изречение е така "Я(зе) шъ ?зпиа рекиата и шъ изям леба", "Я че изпием рекиата и че изедем леба" и "Я че изпием рекиуту и че изедем лебо"

Освен тава говора не е статичен а се развива. Като и със швабскиа например, диалектите почти не съществуват у истинскиа си вид (особено у градовете), а тва къде се говори е нещо като "северозападно градско койне", т.е. унифицирана смес от диалект и обработен език приета за общуване между резерватци. Я си спомям кък говореа бабичките на село- тва беше истинскиа диалект, и он е напълно изчезнал. Освен че се кааше "че" вместо "ше", се казваше "све" место сичко, що вместо че и т.н.  Тоа диалект никоги нема да се пише на него и никой нема да моа го въстанови.

Освен тава повечето ора от резервата регулират плавно съптношението диалект - книжевен език у зависимост от опстановката. Така от Я че изедем лебо преместен с едно ниво нагоре става Я ше изедем хлебо, Я ше изедем хлеба (и на тва ниво се беше фиксирало СЗ койнето у монтана преди 20 години), докато стигнеме до "Аз ше изям хлеба" за официално общуване (примерно двама непознати допреди тва  директори на СЗ фирми си говорат на банкет). "Аз ще изям хляба" по онава време не беше нормално за употребва и звучеше изскуствено, ама сега може и да се станало нормално там.

Моа форумен език е свален с едно ниво надоле от градското СЗ койне - с цел афтентичност. Т.е. тва е езика къде около 40-годишните ора от селата между Монтана и Лом говорат, ако не са били подложени на некакви други влианиа.


onufri:
ша ги погледна картата, сеги не моа. иначе ми а ясно, че навлизат у Плевенско западните говори. Се пак и Плевен е западно от ятовата граница и дори кореняците плевенчани (доколкото ги има още. те самите се наричат плевналии) говорат на западен говор, със западни ударениа.

на мен ми а интересно тава, че ората от Враца де пишат тука слагат "о" на края на думите. нали у некаква по-стара карта, некой беше турил Враца у ю гозападните говори. мое и да не е било съвсем лишено от смисъл. интересни са ми и разликите между твоето писане и тава на Чвора, надявам са и той да са включи. иначе прочетох старата тема и видех, че Плъотрепача е напрайл некои могу добри и точни коментаре. После темата а отишла у гъз де, ама айде. дано и с таа да не стане така.

а тава "ги" де го има при назе има ли го у Видинско? според писаниците у форума, май по-скоро не, ели?

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница