Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Ваячката - разказе  (Прочетена 6346 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Ваячката - разказе
« Reply #45 -: Март 12, 2011, 07:31:07 »
разказ за  пред Гала у нова телевизия.....
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Парни валяк

  • Гостенин
Re:Ваячката - разказе
« Reply #46 -: Март 12, 2011, 07:32:26 »
туй я истински случай
афтура нема нищо общо, ма живота има
 :'(
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Ваячката - разказе
« Reply #47 -: Март 12, 2011, 07:33:18 »
ми що го пишеш тогива у РАзказите,а не у истински истори и случки ма чужди?
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Парни валяк

  • Гостенин
Re:Ваячката - разказе
« Reply #48 -: Март 12, 2011, 07:40:16 »
ми щото съм събрала две истории у една, та... затва
туй у Гръцко е на жена дека го е преживела
а прелезот... ох, така загина на моя приятелка дъщеря...
май не требаше да го дигам тоа разказ ???, ма има поука, та затва...
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Ваячката - разказе
« Reply #49 -: Март 12, 2011, 07:41:01 »
е убаво айде,нема да коментирам.....
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Черногледец Храбър

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 5342
  • мизерийка и безвремие - и от тава се прай тумбак
Re:Ваячката - разказе
« Reply #50 -: Март 12, 2011, 08:05:50 »
Чекай,съга Ваячке,не тръшкай се.Тава са само мнения,а щом има мнения ,значи е привлекло интерес.Недей да дръпаш надире ;)
Активен
Простотийооо, къ да се разведем с тебе ма?...
http://vbox7.com/play:79b74a6a
 У тоа живот най а неело глуповъ жена и мокар пепелник, оти се шъ намерът начин а ти угасът огъня!

цитат-Веко

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Ваячката - разказе
« Reply #51 -: Март 12, 2011, 09:33:15 »
Хареса ми,страхотен завършек,макар и тъжен.Когато човек се хлъзне по нанадолнището неминуемо идва момента когато трябва да се срещне със земята.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Парни валяк

  • Гостенин
Re:Ваячката - разказе
« Reply #52 -: Март 16, 2011, 03:46:50 »
Чворе, що подрипваш като ощипано моме  :)
Коминтар е едно, ма ти ме учиш дека да си го турям...  ;)
ми язе си знам

са... един за забранената либоф, ма сладката... като печен забранен плод с мед...

Жива

Извади огледалцето си в асансьора. Погледна се. Кожата и блестеше, а очите сияеха. Усмихна се... Усмихна се на Него.
Беше вече пред вратата. Ключовете пареха в ръцете и. Пое дълбоко въздух...

Мина вече година от онзи паметен пети юни. Ден като ден, но... Не! Този беше различен. Той преобърна и живота и, и представите и за лъжа и истина, за праведност, за грях и грехопадение.
Връщаше се от работа. Вяла от ритъма, отчаяна от липсата на топлина, изнервена от вечните проблеми... Чувстваше се като махало на часовник. Тик-так, тик-так, тик-так...
Никога досега не беше влизала в малкото, елегантно кафе на ъгъла. Сега влезе... Просто така... Или - не? Нищо случайно няма, нищо случайно! Видя младото момче на масата до прозореца, седна в другия край на кафенето и с гръб към него. Поръча си малко уиски, запали цигара и се замисли за поредните проблеми, създадени от децата и.
- Сама ли сте? - гласът му я стресна - Чакате ли някого?
- Да, сама съм. И не. Не чакам никого - беше леко раздразнена, но му се усмихна.
Сега забеляза колко млад и красив беше. Кафявите му очи блестяха и разпръскваха мека топлина.
- Ако нямате против... Не трябва толкова красива жена да е сама. А и изглеждате някак тъжна...
Мислеше да го отпрати, но вместо това...
- Моля, заповядайте. Седнете. Не съм тъжна. Просто малко...
"Просто малко... Какво? Просто малко ми е писнало от всичко. От това, че нищо не се случва, от сметките, от колегите, от липсата на ..." Не го каза. Усмихна се някак притеснено. И как да не се притеснява. Мъжът насреща и беше на не повече от двадесет и пет години. А тя... Две пораснали деца, съпруг, кариера... Чувстваше се по-възрастна от годините си макар и тялото и да бе добре запазено, а лицето - добре поддържано.
Напук на очакванията и, разговорът потръгна и само след петнадесетина минути, тя вече с изострено внимание слушаше красивите и добре премерени фрази на събеседника си.
Говориха някъде около час. Трябваше да тръгва вече и тогава... Тогава той неволно я докосна по ръката. Беше кратък допир, но кожата и настръхна. Нещо забравено... Нещо...
Поиска и телефона. Не се замисли, продиктува го, ей така, някак на шега. Защо да не се чуят, или да се видят отново, да поговорят? Защо не?
Обади и се още на следващия ден, не си беше изпила първото кафе и дори се стресна малко от непознатия глас. Искаше да я види. Отказа му. Не. По-точно отложи, защото заминаваше в командировка. Беше и някак неловко. От ситуацията, от младостта му, от порива му... Беше като някакъв сън.
Сънят продължи.
Видяха се пак, и пак, и пак... Нямаше начин да не дойде и онзи ден, в който се сляха небето и земята. В който от всяко докосване болеше, всяка целувка изгаряше и всяка милувка бе като свещенодействие. Тя дори не успя да се притесни от разликата в годините. Той не и позволи. Младата му страст достигна до всяка нейна клетка, засити жаждата и, приспа тъмните мисли, изгони гнева от душата и, разтърси я из основи и и показа как трябва да живее.
Жива!
Беше различна. Беше мила и добра. Усмихваше се. Беше изпълнена с енергия. Само понякога тъгуваше, защото не можеше да бъде постоянно с него. Но какво е малкото зрънце тъга в щастието?
Тя беше влюбена и обичаше. Една година балансираше между семейството си и Него. Една открадната година живот. Като сън.
Страхуваше се, че все някога ще трябва да се събуди. Страхуваше се от момента, в който се прибираше в къщи и трябваше бързо да се преоблича за другата си роля - грижовната майка и мила съпруга. А с времето не ставаше по-леко. Не, не ставаше.
А днес... Днес той и каза ей така, сякаш на шега: "Обичам те!"
Уплаши се. Не го очакваше и се уплаши. Вървейки после си помисли: "Глупаче, кой се страхува от Любовта. Кой се страхува от красотата?" И се усмихна.
Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Ваячката - разказе
« Reply #53 -: Март 16, 2011, 03:54:53 »
 Па че а попаднала на сфесно монче,оти обикновено тиа с проладналете отнушения у къщи попадат на гларусе,тъ ги разбере и глуиа после...
Активен

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:Ваячката - разказе
« Reply #54 -: Март 16, 2011, 04:19:55 »
Не знам.Аз съм моралис.Бих искал да не съм го прочел и да не е така добре написано.Да,но е!Нека!
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Ваячката - разказе
« Reply #55 -: Март 16, 2011, 06:24:06 »
Цитат
Чворе, що подрипваш като ощипано моме 
Коминтар е едно, ма ти ме учиш дека да си го турям... 
ми язе си знам

много си у грешка-ако саках да тъ уча немаша да съм така меден....
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Парни валяк

  • Гостенин
Re:Ваячката - разказе
« Reply #56 -: Март 28, 2011, 07:31:52 »
Веко, ми то секи с късмекя си!

Авраме, се си мисля, щото пусти морал нема общо с либовта, ма знаа ли...

Чворе, меден си готин, да знайш!

са па ша е от сереала "забранена либов", мотото на расказете ми е "Да се познаем", та... затуй секи да се разпознава ко може...

Съвест

Това, което изпитвам, качвайки се по стълбите, е досада или по-скоро раздразнение. Защо приех поканата? Какво толкова? Някаква нова козметична серия на никому неизвестна фирма. Хм! Може и да е известна... на мен - не е. Той взел две покани - за съпругата си и за мен. Това е то! Причината! Приех я заради неговата грижовност, а не че си падам по помади. Току що се разделихме, още пазя топлината на тялото му, а парфюма ми... е, това се казва унисекс - парфюм.
Залата на ресторанта е претъпкана с жени. И... О, Господи! Какво виждам? Официални тоалети като за прием... Инстинкта ми за самосъхранение изревава като ранено животно, но нали съм упорита... тръгвам смело през залата в своя семпъл ежедневен костюм. Все едно някой ме шиба с бухалка през краката, вървя на синкопи и се оглеждам за някое спасително празно място. Като че ли като седна вече няма да забелязвам десетките скимтящи, грачещи, ръмжащи и мяукащи същества. Идва ми да измуча или да изблея... няма значение какво, просто да издам някакъв звук.
Е, сега вече бухалката се стоварва точно в центъра на главата ми. Единствените няколко свободни места са в сепарето където е тя...съпругата. Познавам я по физиономия, така е редно, трябва да познавам съпругата по физиономия. Припълзявам до масата, показвам няколко зъба в повече, което отстрани трябва да изглежда като усмивка и сядам. В този момент съм сигурна, че целият свят знае, че седя на метър от нея. Четирите дами от сепарето леко разтягат устни, което също означава усмивка. Хубавото на цялата ситуация е, че вече разнасят напитките. Грабвам едно уиски и така въоръжена с чашата като че ли се успокоявам малко, но спокойствието ми трае само секунда защото четири чифта очи се вторачват укорително в мен. Чак тогава забелязвам, че дамите са си взели някакви безалкохолни коктейли. На ум вдигам рамене. Има пепелник на масата, което ми подсказва, че мога да запаля и цигара. Е, сега вече четирите са явно недоволни. Правя някаква гримаса с очи и устни, която означава "това е положението" и паля.
Някаква изрусена, имаща вид на мишка, жена, която доста трудно се крепи на огромните си токове се опитва да прикове вниманието на всички към себе си. Приковава го. Това е представителката на фирмата. Почва се рецитацията.
Използвам момента да разгледам отблизо съпругата. Хубава жена, някаква приятна смесица от женственост и детска наивност, наистина хубава. Знам цялото и житие-битие. Нямат деца. Знам какво е преживяла, мъчейки се да го дари с рожба. Стотици прегледи, манипулации...Той казва, че е фригидна. Че коя жена не би станала фригидна след толкова гинекологични мъчения.
Вътре в мен някакъв слаб гласец ме призовава към милост. Това е съвестта ми. Заслушвам се. Говори ми бързо, на пресекулки: "Ти трябва да прекратиш това! Трябва! Виждаш ли тази жена? Ами ако тя разбере? Нима искаш да плаче? Какво ще спечелиш, а? Какво?"
В този момент очите и засичат моят поглед. Първата и реакция е учудване, което много бързо преминава във високомерие. Да, да, от него знам, че е снобка. Отмествам очите си от нея и се правя, че слушам за някакъв шампоан. После за крема против бръчки, после за солите за вана... няма ли край?
Има! Свършва се! Ставам и отривисто, почти тичешком напускам ресторанта. Навън поемам дълбоко въздух. Да, наистина трябва да прекратя връзката. Ще му се обадя още сега и ще му кажа.
Набирам телефона. Отсреща чувам: "Ехейййй, свърши ли вече? Хареса ли си нещо?"

Сега, сега ще му кажа...
Гласецът вътре в мен мълчи.
Потъвам в мекото кадифе на гласа му...
Активен

BEKO

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4744
  • Щур чувек и силен ветар нищо ги не бръка
Re:Ваячката - разказе
« Reply #57 -: Март 28, 2011, 09:18:13 »
 Лааса а верно че не знаате кфо сакате,мъ го сакате бръже, :) После пъ ни обвинявате че ви манипулираме.
Активен

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:Ваячката - разказе
« Reply #58 -: Март 28, 2011, 09:20:14 »
фантастика -  ;D ;D ;D

седът пушат и са хилат ехидно - а фсъшност са жертва на праисторически истинкти - разгонената самка , уфицялната сапруга ,  нема начин да иде на тава сбирка що почва кеча
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:Ваячката - разказе
« Reply #59 -: Март 28, 2011, 10:57:06 »
фантастика -  ;D ;D ;D

седът пушат и са хилат ехидно - а фсъшност са жертва на праисторически истинкти - разгонената самка , уфицялната сапруга ,  нема начин да иде на тава сбирка що почва кеча
+2 :punk:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)
 

Страницата е създадена за 0.109 секунди с 20 запитвания.