Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ХРАМОВЕ,МАНАСТИРИ,СВЕТИ МЕСТА...  (Прочетена 10298 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
такаа....днеска е Разпети Петък.Утре Велика Събота.Други ден-Велик ден.Днеска гледах те тоа филм
http://bnt.bg/bg/movies/details/1434/bezsrebyrnici
Филма ме подтикна да се раздира и з интернета.Намерих те тава:
http://www.pravoslavieto.com/manastiri/giginski/index.htm
Заслужава си да се види ,прочете-а и да се иде до тамка.Българската Православна Църква НЕ Е продажните,покварени и лъстиви Архиереи и митрополити...Църквата са тиа отци ,църквата сме и ние.....
 thanks thanks thanks
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

onufri

  • Гостенин
В тоа манастир съм одил 2 пъти за по 2-3 дена, мисля, че беше 2003 и 2005 годин. Повлия ми доста.
Не знам сеги как е, ама тогава беше така: секи е добре дошъл, не плащаш нищо за спане и ядене, ма требва да работиш и едеш кво ядът и другите. Никой та не задължава да одиш на службите.
Активен

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Интересно, да. Не е далеко от София тоа манастир, заслужава си да се види. thanks
.........
Пущих Гугъля да дири,че нещо ми проблесна като прочетох за биволиците у манастира. Един японски професор беше преди неколко години у България. Не ма лъже паметта, за тоа манастир стаа въпрос.
http://www.svetogorie.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80/61/22-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%BB%D1%8F%D0%BA%D0%BE-%D0%B2-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80/
« Последно редактиранье: Април 14, 2012, 02:42:00 от унучка на Тинджулата »
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Краси от Дражинци - Геговския

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 27469
Яла те я кво уработвам за конкурент - че има пленер у селуту - Орешец- па после търг на картините на тиа дечоре ут училищету по искуствата - па парите че идат за въстановеване на храма Свети Георгии у селуту - ма по е ентересну те тава по на доле къде че качим - Башовишката църква до селото - дааа


Средновековната Башовичка църква се намира на около 3 км от църквата „Св. Георги“ в с. Орешец, в местността „Башевица“, в близост до пътя за Белоградчик. Разположена е на левия бряг на Скомлянска река, в подножието на Столова планина.
Днес този старинен храм се намира в развалини, стените му стърчат на места до около 2 м., целият е обрасъл с растителност и е трудно различим. През 1950 г. „полусрутената църква“, както я описва изследователят й - Г. Кожухаров, е била запазена до рухналия й свод. Но през 20-те години на XX в. църквата е била почти здрава. Тогава била извадена само вратата и горният каменен праг, а на свода е имало голяма надлъжна пукнатина. Последната, без да е поправена на време, е причина, в крайна сметка, църквата днес да е изравнена със земята.
Местното население е наричало тази църква „латинска“, а Столовата планина югоизточно от нея - „Пусто загоре“. При църквата е имало некропол, съществувал през средновековието и през последвалите векове. За това свидетелстват разкритите тук стари каменни кръстове. Два от тях са с еднаква форма и дата 1797 г., а друг със старинен вид и врязани върху него имената Улита и Неделя, с дата 1711 г. Според местните предания някога село Орешец се е намирало в тази местност  и вероятно тогава църквата е служела за гробищна.
Какъв е бил патронът на  Бешовичката църква днес никой не знае, не се знае и кога са престанали да служат в нея.
В архитектурно отношение църквата представлява правоъгълна, еднокорабна и едноапсидна сграда с голяма, по-късно пристроена нартика. Вътрешната дължина на наоса е 5,70 м, а широчината - 3,85 м. Дълбочината на апсидата е 1,95 м, а широчината й 3,05 м. Корабът е бил засводен с полуцилиндричен свод, който е започвал на 2 м от пода. Дебелината на стените е 0,95 м, а тази на апсидата 0,83 м. Подът на църквата се е намирал на 0,65 м под нивото на терена и е постлан с каменни плочи.Храмът е имал вход от запад, и е бил осветяван от три малки прозореца-мазгали (два на южната стена и един на апсидата). Църквата има четири ниши, намиращи се в олтарното пространство, една от тях, на северната стена в североизточния ъгъл, е дарохранителница. Олтарният камък не се личи, вероятно е затрупан под развалините.
Гредежът на църквата е от ломен камък и бигорови блокчета споени с хоросан, използвани са и два пояса дървени сантрачи. Сградата е била покрита с каменни плочи.
Надлъжните стени на нартиката са долепени до тези на наоса и са с дължина 11 м., широчината на притвора (нартиката) е 5 м. По дължината на цялата северна стена е имало 9 правоъгълни ниши, като предназначението им остава неизвестно. Градежът на нартиката, също както и на наоса е от местен бигор (варовик) с хоросан, но зидарията не е така здрава. Ясно личи упадъкът на строителната техника в този по-късен период.
При направения архитектурен анализ на църквата са разкрити някои твърде характерни пропорции, а именно: отношението на широчината на кораба и дължината му е 2:3; отношението на вътрешната височина на кораба и дължината също е 2:3; дебелината на страничните стени е ¼ от вътрешната широчина на кораба; дълбочината на апсидата е равна на ½ от широчината на кораба и др. Всички главни размери са свързани един с друг и произхождат един от друг, като основна мярка тук е широчината на кораба. Всички тези белези говорят за една високо стояща строителна техника, която намира паралели и в други църкви строени по българските земи. Бешовичката църква намира аналог с църквата в долния кат на Бачковската костница, с църквата „Св. Петка“ в с. Балша, „Св. Йоан Предтеча“ в Асеновград, църквата при с. Беренде, Църква № 18 на Трапезица във Велико Търново и др.
Въз основа на гореописаните архитектурни особености Бешивичката църва може да бъде датирана в широкия диапазон от XII  до XV-XVII век.
От стенописите, почти изцяло запазени до 20-те години на XX в. и с останали незначителни фрагменти на отделни фигури през 50-те години, днес не е оцеляло нищо или ако е, то се намира под насипа от строителен материал и пръст.
Цялата вътрешност на храма е била покрита със стенописи. По съдържание и по разположение, живописната украса на църквата е спадала към тази на малките планински църкви, подобна на църквите в Трапезица. Долният край на стените е бил зает с цокъл от геометрични оранменти, над който е следвал пояс от фигури в цял ръст: светци-войни, светци в царски одежди, светски лица (ктиторите) и църковните отци в апсидата. Над този пояс е имало фриз, а над него, който е бил в началото на свода, са следвали, без съмнение, сцени от живота на Иисус Христос.
Светлата цветна гама, хармоничният колорит и доминиращият червен цвят, навяват спокойствие и подсказват за големите майсторски качества на автора на фреските.
Установено е, че стенописите от кораба и апсидата са били дело не само на различни ръце, но и че са принадлежали на различни епохи. Живописта в апсидата е била изпълнена по-рано от тази в наоса.
В колоритно и стилово отношение Бешовишките фрески се доближавали твърде много до най-старите фрески от Боянската цъква.
На база на заварените от Г. Кожухаров през 1950 г. отделни стенописни фрагменти (най-много на северната стена и по-малко в апсидата и западната стена), при положение, че не е имало нито едно напълно запазено изображение, все пак е било възможно да се датира живописта, съответно и самата църква. За да датира стенописите изследователят е изхождал от следните белези:
1. В колоритно отношение стенописите се доближавали до тези от XIII в. Боите са чисти, пълноценни и наситени, но по-малко на брой, като някои цветове липсват напълно (индиговият, розовият и др.).
2. В стилово отношение разликата е по-голяма и се състои преди всичко в третирането на драпировката. Колоритът, без светлина, е бил главното изразно средство на художника. Това насочва като дата на създаване на стенописите към края на XII и началото на  XIII в.
Липсата на каквато и да е релефност при характерната за първата половина на XIII в. Колоритна гама говори за живописна школа, запазваща строго традициите на византийското изкуство.
В заключение може да се добави, че фреските от апсидата на Бешовичката църква са стояли по-високо от най-старите стенописи в Боянската църква, но.....

Източници:
1. Кожухаров, Г. -  Бешовичката църква, ИАИ, т. XVII, 1950 г.
 
   
   
 


Снимка на църквата негде около 1950 годин




















« Последно редактиранье: Юни 13, 2012, 03:00:55 от Краси от Дражинци - Геговския-Устатник на годината »
Активен
У  Наздравето е Силата !!! Кой му требем  те телефоня - 0897 917 900
Човек къде не пие неа мал

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
връло любопитно! :punk:
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

бацето

  • Гостенин
Поздрави за тоа къде а събрал тая ценна информация  :nazdrave:
Активен

Маруца

  • Гостенин
Да питуем нЯщо - некой интересувал ли са а от старостилеца Касиян дек управлява манастира в Копиловци(Кюстендилско) и за кво са бори?
Я от тех си купувам хранителни продукти(мед, плодове, зеленчуци, млеко, сирене, суи чушки на червен пипер, пресна риба и т.н...), включително и ръчен леп сека седмица правен без мая. Манастира се издържа от земеделие, макар и в ограничен обем. Хубава е храната им.
 
Та мисълта ми беше за друго, а именно че у тоя монастир сички служби се прават по стария календар. Касиан има издадена книга, в която обеснева защо требва да се придръжаме към стария стил къ руснаците и сръбете спазват, а ниа сме се измениле.
 
Некой да рече мнение?

БНТ 10 февруари 2012 г. „Малки истории" с отец Касиан

« Последно редактиранье: Февруари 24, 2013, 10:12:17 от Мариуца »
Активен

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Срам маа, че даже и не съм чувала за таа средновековна църква. :-[ Толку годин да съм живела у Враца, а она е съвсем близо до Мездра, у с. Царевец. Не е действаща, кюча седи при кмета, та който има намерение да я види, требва да са отбие пръво у кметството. Тава което я отличава е зидания  иконостас, единствен запазен у нас  в такъв вид.
http://svetimesta.com/%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8/%D0%A1%D0%B2.%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%20-%20%D1%81.%20%D0%A6%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%86

http://terrabyzantica.blogspot.com/2012/11/blog-post.html
Около селото имало и много скални надписи и рисунки, у пещерите покрай Искъра.
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
На любопитна статия от 2009 г попаднах:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=267176
Цитат
Кирил и Методий са изобразени като светци още през ХVI-ХVII век - много преди българският народ да започне да ги чества като такива, преди църквата да ги канонизира и поне 150 г. преди Паисий Хилендарски да напише за тях в своята "История славянобългарска" през 1762 г.

Образите на славянските първоучители греят в църква от ХVI-ХVII век в трънското село Лева река. Открива ги проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в началото на 70-те години.

Потвърдена ли е тава и от други учени я не не знам. Името на професорката го чувам за сефте. Оскъдна е информацията из нета. Липсва Владо да изкаже професионално мнение.
« Последно редактиранье: Май 24, 2015, 12:15:32 от унучка на Тинджулата »
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Койо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 6341
  • Винаги има повече от един начин да са свръши нещо.
    • WWW
Тва може да е верно за католическата църква, която ги канонизира ча през 19 век. Православната църква ги канонизира много скоро след смъртта им, така че 16 - 17 век просто не е верно, че е преди канонизацията. Така съм го учил и така е записано на не едно место.
Активен
 

Страницата е създадена за 0.286 секунди с 21 запитвания.