Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: За ристиените - споделено с дедо поп  (Прочетена 12511 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #15 -: Март 21, 2011, 12:27:33 »
Добър ден и Бог да благослови всички ви!
Ще ми се да изкажа доволство от интереса към темата. Няма съмнение, че това са важни за мнозина неща и последния коментар на Аврам е много добър. Мисля да караме по реда на мненията, къде по-кратко, къде по-обширно.
На първо време за Символа на вярата. За повече информация, това място е добро - http://www.pravoslavieto.com/docs/kakvo_e_simvol_na_vjarata.htm
Освен което, като знаем, че според учението на свети апостол Павел, "вярата е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що не се вижда" (Евр. 11:1); по думите на св. Иоан Дамаскин "вяра е това, на което се надяваме и увереност в невидимото"; както отбелязва св. Иоан Златоуст "вярата е поглед към неизвестното"...
/цитат пак от същото място/
Няма две мнения, че там, където вярата присъства като елемент на обществените отношения, самите общества и народи са по-добри и подредени. разбираемо е. Това, че храмовете са пълни е добро, но не е и всичко. Не бива да чувстваме прекомерна вина за това, че при нас не е точно така. Но не бива и да се успокояваме - "ами това е, толкоз!" Хората идват в храма, водени от различни причини, но преди всичко от нужда - да помолят Бог, да Му благодарят, да потърсят утеха и упование. В този дух е и същността на понятието "Църква" - събрание, /от гр. еклисия/, на единоверци, на единомишленици, събрани заедно в Божието име, изповядащи една вяра, живеещи, по-скоро стремящи се да живеят по Божия закон.
Активен

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #16 -: Март 21, 2011, 12:43:44 »
Що е важно да се посещава Храма?Кво дава Верата на човек и кък рани душата му? и ред други въпроси.....щото ясно е-Верата е голема сила-ма още по голема става коги е подкрепена със Знание.

В храма се събираме за да отправим обща молитва, благодарност и да принесем хвалебна жертва. Знаете, че в Стария Завет Бог определя редица правила относно жертвоприношенията с цел народа да бъде възпитаван чрез това на благодарност за придобитото. В Новия Завет Иисус Христос /т.е. пак Бог/ законополага т.нар. безкръвна жертва - светата литургия, която и до ден днешен извършваме по подобие на Тайната вечеря. В изпълнение на Завета "там, където сте двама или трима в мое име, там съм и Аз между вас" се събираме в храма, по определен ред, зависим от времето, празника, неделния ден и т.н. В богослужението изпросваме благодатта, т.е. обещаната ни още по Христово време духовна подкрепа за самите нас в борбата ни с изкушенията и дяволските козни.
Човек е слаб и немощен в тая борба, ако е сам. Това не означава, че молитвата в къщи, в "тъмната стаичка" няма сила. Но едно е тя, друго е събранието /църквата/, когато знаем, че по едно и също време /относително/ на толкова много места по света става едно и също - събрани заедно хора отправят благодарности и просби. Небесна радост за Бога, за ангелския невидим свят, за светиите е общата служба на събраните верни. 
« Последно редактиранье: Март 21, 2011, 10:27:53 от Капитаня »
Активен

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #17 -: Март 21, 2011, 01:02:09 »
Последното нещо не се получи, исках да използвам цитат на Чвора, ама залепих и останалото. Е...
Какво дава вярата?
Живот! Упование! Надежда! Че не си сам на тоя свят, че ако намериш Бог, той ще те приеме в лоното на църквата Си, ще ти открие нов и непознат начин на отношение към тебе самия, към околните, към света около нас. Не бива да се лъжем, че светът с всичките му съблазни, изкушения и клопки е добронамерен към нас. Особено в последните времена, сатанинските козни са прикрити удивително умело под формата на неподозирани заблуди. Ето едно удивително поучение от онова време, Апостол Иаков: " Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия.
Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат". И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга.Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? пара, която се явява за малко време, па изчезва. Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова",сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави."
Активен

Самотока

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 23316
  • душманин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #18 -: Март 21, 2011, 01:06:55 »
от позиция на човек със духовен сан - как ще обесниш ставащото във българия във момента - народа измира, власта нехае умишлено -

ситуацията не е добра изобщо
Активен
There is no end, only new beginnings ... /Там отвъд няма край, само ново начало.../

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #19 -: Март 21, 2011, 01:43:38 »
За промените в църквата...За да я има през хилядите години, църквата е устояла не на последно място и заради нейната консервативност. Промените в църквата стават бавно и трудно. И никога чрез революции, интервенции, разколи или всякакви други светски похвати. Тук е мястото да се отбележи и едно важно нещо - грубо грешим, когато разсъждаваме за Църквата като за нещо подобно на просветно министерство или благотворителна фондация или въобще като някакво "светскоподобно" учреждение. Безспорно всичко това тя го има като цел и според силите си и времето изпълнява такива функция. Но...за да я разберем по-ясно и в същността и, трябва да игнорираме представите си за "уподобяемостта" и на нещо познато. Просто защото нито Синода е Министерски съвет, нито Патриарха - Президент. И не Църквата е взаимствала през вековете нещо от света, а обратно - светът е приел много от естеството на Църквата. И това е напълно нормално. Христос е вечен - вчера, днес и завинаги. Учението на Църквата е уникално, защото е неподвластно на времето, няма феодализъм, капитализъм, комунизъм и всякакви други "-изми". Знаещите са на ясно, че в голямата си част редица науки, като се почне от философията, психологията, етиката носят голям дял вечна мъдрост, почерпена от Светото Писание.
Що касае езика, на който говори Църквата. Ами... и той е един още от времето на Христос - езика на любовта!!! Тук не иде реч за църковно-славянския език, на който мнозина от нас служим, макар и да съм убеден, че който пожелае да разбере точно какво е съдържанието на службата, може да го стори. И всички ние, преди да започнем да "говорим" с компютрите, трябваше да научим в някаква степен техния език. Сравнението на пръв поглед е елементарно... но съгласете се, промените в езиците са динамични, не е по силите на Църквата често-често да се нагажда според тях. Напротив, ще повторя, ние сме тези, които /ако желаем/ ще научим езика на Църквата. А той е лесен, повярвайте, има ли човек желание, с Божията милост и помощ, ще го научи. Отбелязвам, тук не говорим за "език" в общоприетата форма на това понятие, нито за староеврейски, древногръцки или латински. Езикът на Бог е език на благовестието, на Евангелието, слава Богу, светите братя наистина са ни оставили един боговдъхновен език, който от опит ви уверявам, е изключително хармоничен, мелодичен и прост, що касае славословенето. Аз самия отчитам колко много се губи от красотата му, когато в превод на ново-български /особено в каноните - вид песнопения/ се налага компромис. Всичко зависи, естествено от подготовката на преводача, от поетичния му талант, най-вече от осъзнаване на огромната отговорност, която носи пред Бог. Което ме подсеща, че бако Аврам има къде по- малко, къде повече от всичко изредено...! И да се стегне да помогне!
Активен

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #20 -: Март 21, 2011, 01:57:42 »
от позиция на човек със духовен сан - как ще обесниш ставащото във българия във момента - народа измира, власта нехае умишлено -

ситуацията не е добра изобщо

Как да го обясня ли... думата е една и е актуална - изпитание... нали не смятаме, че през първите векове им е било по-лесно на християните. Или на прадедите ни през петте века, или на дедите ни преди петдесет години. Всяко време има своите изпитания. И не бива да се забравя едно важно нещо - на този свят сме не за блаженство и празнуване, а за изпитание. "В света скърби ще имате...", "Ако мен гонеха и вас ще гонят...".
Звучи оправдателно и примирително, но само на пръв поглед. А и "всяка власт е от Бога", ще рече не непременно, че е богоугодна или човекоугодна. Тя е и за изпитание и за благословение.
« Последно редактиранье: Март 21, 2011, 10:28:38 от Капитаня »
Активен

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #21 -: Март 21, 2011, 02:29:12 »
Нещо хич се не справям с цитатите, простете!
Това, което споделят и Бубето и Самотока е така...уви! Но... това не означава, че самата същност на църквата е объркана, след като допуска такива неща. Наистина в последните времена изкушенията и пред свещенослужителите са много и мнозина се подават. Това влияе и на хората, които търсят Църквата, и на живота в самата нея. Но, братя и сестри, това са отново дяволски, пъклени козни, трижди проклето да името му! Даже нещо повече - светите Отци учат, че дори недостойнството на свещенослужителя не означава недействителност на тайнството, което изпълнява. Друг е въпросът за отражението на поведението му върху вярващите, за авторитета на самия клир, но пак повтарям - Църквата като естество е неопетнима, защото главата и е Христос, а той е безгрешен и като естество и природа! А в крайна сметка отговорността за деянието си всеки лично ще носи. Затова нека не съдим прибързано... този събрат постъпва така, защото "така е намерил"... и енория, и паство, и епархия, и настоятелство, ако щете...
В този дух е и мнението на Краси - впрочем поклон за свършеното от тях за новия храм, да даде Бог тая милост на повече места! Наистина във видинско се наблюдава видимо духовно оживление - особено покрай епископ Сионий се оформи кръг от млади и високо-подготвени клирици и резултата няма да закъснее.
И като финал на днешния разговор ми се ще да повторя думите на бако Аврам /не че не ми е слабост той самия!/ Баланс и равновесие - две изключително мъдри /по същност/ думи - някъде бях прочел, че българите приличаме на махалото на часовника - или в едната, или в другата крайност. Нещо като историческа шизофрения. Но... започна ли по тая тема, както казва Капитана, не знам къде ще стигна, а може и за резил да стана, по-добре да не я почвам и зобщо.
В Божия замисъл за света творческото начало е основно - затова го и наричаме Творец - творецът е и съзидател, и добротворец, и хармоничен и всичко добро, което се сетите. Защото е вечен! Дяволът е припрян, вечно недоволен, беснеещ, завиждащ и всичко лошо, което се сетите. Човек е създаден по образ и подобие Божие, т.е. носещ тези черти в себе си. Дяволът е завистник и се стреми да обърне нещата в своя полза. И го прави. Но не винаги. И тук е мястото на човека! Избираш - още от адамово време - ядеш или не ядеш, убиваш или не, почиташ Бог или не, крадеш или не и т.н. и т.н. та до наше време. И всичко е в наши ръце. Но само и единствено уповавйки се на Бога, мислейки за Него, приемайки Го в сърцата си! Бог да пази всички ви, домовете, чадата и занятията ви!!!
Активен

Койо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 6341
  • Винаги има повече от един начин да са свръши нещо.
    • WWW
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #22 -: Март 21, 2011, 03:45:54 »
Само да вметна относно езика, че некои свещеници понекой път служат на съвременен език. А църковнославянският е много подобен на руски и лесно се разбира, стига само да се прочете веднъж литургията на книга, да се прочете и преводът и тогава целата служба може да мине с внимание към думите, с разбиране. Мен лично не ми харесва как некои по-възрастни свещеници предъвкват думите и тия думи хич не стигат до ушите на никого.
Активен

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #23 -: Март 21, 2011, 04:52:47 »
Възлюблени в Господа братя и сестри!Ще ми се да кажа няколко думи за самия катехизис,за да не остане неосмислен и недоразбран.За мнозина от нас тази дума е чужда и непонятна. Смятам че е редно да ви запозная със същността която тя носи в себе си.Думата означава на гръцки-обучение/устно наставление/,а според приетото за употреба понятие още от апостолски времена-основно учение в православната христова вяра.Православния катехизис се практикува на принципа въпроси и отговори свързани с православието и е отправен стълб чрез който формираме верните си възгледи.От гледна точка на Православието модерния и широко провъзгласян на последък икуменизъм,е опит за отклонение на Православната църква от нейните непроменени до днес позиции.При така изложените обстоятелства Православния катехизис играе решаваща роля за недопускане отклонения във вярата и приемане на компромисни икуменистки възгледи.И ако човек държи да следва христовите завети в онази си първична форма ревниво пазена чрез закононите на Христовата църква,то неизменно трябва да е запознат и с въпросите и отговорите които ни поставя и дава Православния катехизис.







Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Юбопитка

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 3274
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #24 -: Март 21, 2011, 06:45:57 »
Харесва ми че има вече и такава тема във форума ни. Още повече ми харесва, че разговорът се заформя като дискусия, а не суховата проповед изказана на недостъпен и неразбираем (поне за мен) език.
Активен
"....животъ иъ прекалено кратак да го прекараме в мразене , борчове , сгибанье , притеснениа и кофти ора" Ям.Тц.

дедо поп

  • Гостенин
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #25 -: Март 21, 2011, 07:25:56 »
За езика на богослужението сте прави - има дори и официален превод на ново-български език на ежедневния служебен цикъл, на литургията, на някои по-специфични последования. Аз лично служа почти изцяло на ново-български и това се приема добре от хората. Тук разбира се въпросът опира и до личния избор на свещенослужителя, и до подготовката, и до още доста неща. Важно е да се помни, че службата е редно да е разбрана, хората трябва да знаят за какво се молим, какво споменаваме, от там и вникване в същността на самата служба, най-вече в Светата литургия, която е образно казано, "венеца на богослужението", времето на "комката" е отминало. Имало е период, в който умишлено народа е "държан" по-встрани от знанието за естеството на нещата. Редно е да се знае, че свещеникът предстоява /ръководи/ богослужението, но молещият се народ има своето важно място в целия цикъл. Например, Света литургия е немислимо да бъде отслужена от сам свещенослужител, в други последования е възможно, но практически трудно. Това изисква и подготовка от хористите, от помощниците и ред други. За да става всичко по реда си и за да има полза. Останалото е... мълчание.

Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #27 -: Март 21, 2011, 09:17:49 »
Благодарим Отче,крайно интригуващо, позволих  си да дам линк къде една статия,де може би косвено отговара на въпроса на Самоточето
http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1841_mitr_Kliment_Vasil_Drumev/zavet.htm
Мнго ми се ще ако може да кажеш кво е мнението ти по въпроса са възпитанието на малките децА у Православието-подходящи начини,възможности за изучаване истините на Църквата, опит на другите Православни църкви....
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

Койо

  • Админ
  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 6341
  • Винаги има повече от един начин да са свръши нещо.
    • WWW
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #28 -: Март 21, 2011, 10:32:22 »
Само процедурно включване. Отче, нема да те уча на излишни работи, ако го докараш, добре, ако не, я връва по тебе и редактирам цитатите, нема страшно. Става като натиснеш цитиране, ти това го правиш, но след думите, които цитираш, слагаш своите направо, а требва първо след цитираните думи да запазиш е те тоя код [/quote] това в превод значи край на цитата. След тоя край, след тоя код си слагаш твоите думи и те така те. А ако го изтриеш случайно, отиваш на редактиране на постинга и добавяш кода след цитата.
« Последно редактиранье: Март 21, 2011, 10:34:49 от Капитаня »
Активен

Божура

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 11299
  • Бау!
Re:За ристиените - споделено с дедо поп
« Reply #29 -: Март 21, 2011, 11:50:44 »
А църковнославянският е много подобен на руски и лесно се разбира..

Я нарочно засегнах темата за езика именно заради децата. Щото сметам, че верата са възпитава у човека още от ранна възраст. Затова казах, че комуникацията с верващите требва да е по-опростена и разбираема, за да бъде интересно не само на възрастните, но и на децата.

Сега ша ви дам един пример с едни мои познати - семейство с две деца, американци. Они са мормони, от Юта, сериозни ора с добри професии, страшно религиозни ора. Преду ядене казваха молитва, постоянно пращаха колети с дрешки и играчки от децата за Африка. Я тава само по филмите го бех гледала. Къ да е.
Бех свидетел на разговор между майката и дъщерята, детето тогава да е било на 5. Беше поканена на Рожден ден в неделя, точно когато ходят на църква целото семейство. Та детето попита макя си как така ша иде на рождения ден и ша пропусне църквата. Майката й вика, че може да си избере - да изпратат подарък на детето и да се извинат или ако иска да отиде на РД и да пропусне църквата.
И за мое най-големо очудване детето каза, че предпочита да отиде на църква и да изпратат подаръка... Без никакъв натиск от страна на майката, тава дете на 5 години предпочете да отиде на църква със семейството си, а не на детски РД, където ша са забавлява с децата, ша еде торта, ша пука балони...
Е, как става таа работа?
Активен
По неко път седа и си мисла, а по неко път само си седа...
 

Страницата е създадена за 0.389 секунди с 23 запитвания.