Изпечатай

Моля влез или се регистрирай.
1 Час 1 Ден 1 Седмица 1 Месец Завинаги
Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията

[onufri]

 ,айде ръгайте историите на чичо Веко, да са не губат, а да са пазат за идните поколениа пустиняце!

[Aврам]

                                  История пръва от Веко.
                          За Владо Пъпежа-кучето и човеко.



Преду доста годин у Белстина,наред сас другите пустиняци имааме един,каде му викаа Владо Пъпежа.Тоа образ дом лааса немаше,оти спеше каде завръне-летоска из Лесопаркъ,ис туфите у паркъ у центъра,абе се убови и ладни места.Зимъска съ свиръше по запущени къщи,ели нощуваше у сееваня на неко чувек,каде му а работил прес денъ.Едеше кфо намери,ели кфо му дадът куту благодарнос за некфа помош,ели ут милосръдие.Иначе помагаше на ората,куги го викнът.Я не сам чул а е врънал ръка на некой,каде гу а викал а му нацепи ели пренесе дръвата,а му обръне лозето,а му нанесе кюмура и се текивее,фини рабути.Винаги беше прецакан от работодателете си,мъ съ не сръдеше никому.По душъ не беше лош чувек и сас никуй съ не закачаше,мъ дечурлиатъ из Белстина(нали съ се виран и неваспитъни)му не даваа миръ.Се гу преследваа и тормозеа,дуде неко чувечец срешне бесовицатъ им и гя растури набръже.У последните годин Владо Пъпежа нахитре и завъди с него си един пес а распъжда тиа неприатни немо урсулици ут дечоре.Песа не беше нещо особено,мъ беше ут породатъ*боливийскъ кончуелъ*и млого го слушаше и уважаваше,чако че ретко виждаше ранъ ут ръкътъ му.Пъ беше и шарен,а тава гу опредеяше куту млого умен и лааса разбиръше,че и стопанинъ мъ еде ут дъж на ветър,тъ немаше за кфо а му съ сръди.Е текее си прекарваа дните двуйцатъ,неубеспокоявъни ут никугу вече.Куту флезне Владо а работи у неко гръдеш песа легне прет вратникъ и гу чака дуде сфръши.Я тоа пес сас чистъ съвес моа речъ,че беше пес-психолог.Никуги нема а залае неко сфесен чувек,мъничък ели дрът.А тиа,каде не съ мал ги подушвъше ут далече и напъти Владо едва успеваше а гу убеди сас викове и ритници а не заапе некой.Един ден Владо Пъпежа сас верниа си пазач заедно,минал прес пазаръ баш у понделник,куги не мож съ размина ут ора.Смушил съ той ис навалицатъ сас яснатъ цел а мине по моста нади Скъта и а съ завлече на Феята а друсне една бира,оти имал некфи стотинки ис джеба си.Тамън преду моста съ разминал сас замесник кмета и дуде а гу посдрави,песа съ пущил и заапал гулемеца за пищалкатъ.Оня съ распищал,сбрал съ народ и почналъ гуулемъ гюрунтиа.Владо наш бил увикан и упцуван отсекъде оти води тоа зъл пес невръзан.Накраа замесникъ на кметъ на Белстина сакал Владо Пъпежа а му плати обесщетение,каде а бил заапан ут личниа му пес.Владо видел сиромаа,че нема оттръванье и рекъл:
  -Кмете,я млого пари неам.Те у джеба имам куту за една биръ и ку сакаш шъ ти ги дам.Ку нещеш-шъ зема а ти дръжа песа,пъ ти гу заапи а си му врънеш...

[Aврам]

                                            История втора от Веко



Преду четрипет годин живеех у горниа край нъ Испаниа.И тама беше плъно сас пустиняци куту мене и то баш мои грацки.Имена немъ а поменувъм.У едно доста гулемо село,баш нъ центъръ дветри мунченцъ ут Белстинъ имаа кфартиръ на третиа еташ.Поди тех а площадъ на селоту.Мунчеатъ работеа прес дениъ и вечери саотфетно пучиваа...активну,къ викът учените.Не заръди нещо другу,ми дъ ин ги а спукоен съниъ си пузимваа най редовну ут ефтините магъзинчетъ бирицъ,винце,напъти нещо по-твръдо-къ доде.Ку ин ги съ види по-тънку пианьету гу спрегаа одве,отри,абе същу куту прежда къ са спрегъ.До тукъ дубре,мъ куту позъжабеа и щоту си беа угледни пуфкарваа и момички при тех си.И у тава нищу лошу немъ,мъ куту съ видеа у момички понатискаа и музичкъ и то якатъ,пъ са случъше неку път а прелети прес прузорецъ ин ги неку чашъ,шише,даже и стол.Убове беше,че тръгичен случай сас случаен минувач немъше.Усладил ин ги съ беше животъ и караа е текее.По некуе време н,ам кфо и стана нъ кумшийте,мъ зеа дъ мрънкят нещо.Я си мислъ,че ин ги завиждъа.Деаба таа паплеч деаба,даже пучнаа нъ полиция а дзвънът,куту дече ли таа испанскъ полициа ин ги а малко работътъ сас баските терористе.Значи треа а е било у съботъ куги сефте полициа посети таа мирнъ и кроткъ кфартиръ.По-точно у недея по малките часуве.Тиа мунчетъ едно десет минути не чуле и дзвънецъ,оти а китайски и съ чуа слабо.Куту утвориле и полицайте нещо съ биле порасръдиле,даже биле и намръщени и упитвале а убяснявът нещо си.Ръзбрале наште,че съ попрекалиле и съ посмаамузиле,оти се пак тава неа полициатъ у Белстинъ.Тиа мунченцъ верно а че не знаиле убаве езикъ,мъ едноту съ сасетилу и реклу нъ испански,че баш таа вечер има *felis cumpleaños*-тава шъ рече-честит рожден ден.Разбрани ора искочиле полицайте и досетливи.Разбрале че съ напрайле фпечатление у другоземскатъ младеш и си фанале пъкя.Тиху,кротку и напоителну продлъжилъ вечертъ и текее сфръшилъ.Мъ не беше само таа вечер,ми сички следвъщи.Млъдежете убаче съ однасаа млого серьозну и даже неколко дена никъф звук съ не чуаше ът тех.Дуде доде другатъ съботъ.У недея диреа другъ кфартиръ и то по краа на селото,оти тоа път и честитиа рожден ден не помогнал.

[Aврам]

                                           
                                         История трета от Веко


                                           Каде се бие вълната


Тава а станало преду я а съ родъ още.Чул сам го ут по-дръти ора.Случилу са а на един чувек ут мойтъ маалъ(лека му пръс),каде куту мънички гу слушааме по един час сас утворени уста и той ги редеше едни шашкъний бес дъ пофтара ни една.Да разберете добре тоа чувек,шъ са упитам а ви изрецитиръм нещо чуто ут него:
 Доде беше *гут,гут* на секи вратник висеше бут.
Куту стана*харош,харош*-тръгнааме с един цървул и един галош.
 Нафтува печка,жена куту мечка.
Китка му наглава и а връви заглава.
  Клин дръво цепи.
  Уй къща крепи.
  Негувуту не беше само пуезия,ми начин на живот.Тоа чувек у главътъ си имаше толкувъ щурутий,че съ чудъ каде ги побиръше.И репертуаръ го обнувявъше ф зависимос ут новите сабитиа,каде ставаа по светъ и у назе.Млого пъти сам гу виждал къ си връви сам по улицатъ и си мъмле нещо,лааса а дирил убови рими...
   Било а околу педесе и некоа годин.Заради неко прикаскъ напреку на партиатъ бил фкарван у МВРто на Белстина.Кфо съ гу правиле я не знам,мъ некуги тава неа била днешнатъ полюция...полициа,извиневам съ.Накраа гу пущиле и той излезнъл.Врататъ на староту МВР беше баш срещу паркъ на площадъ.Тамън подал главъ навънка и глеа две женици ут селиатъ,фанале поди мишници по два чувале сас вълна и съ углеждат насам-натам и дирът нещо.Той ги пузагледъл и по-утворенатъ жена съ пресрамилъ и му реклъ:
 - Абе баьо,шъ прущавъш,ниа не сме ут тукъ и те глей-носиме вълна а биеме,пъ не знааме каде а дарака.

-Оо баьови-рекъл нашиа-ми виа сте стигнале.Флазайте сас чувалете прес таа врата.Те тука биат вълнатъ и мойтъ гя биа тукее.И си утминал.
 Не знам до каде а успел а стигне,мъ некфи милициунере гу стигнале и па гу поврънале у дарака...

[Aврам]

                                                     История четвръта от Веко
                                       
                                                               Хуманист

Пич си а бае Киро!Печен а тъ дрънка.Още преду петнаесе годин дуде у Испаниа.И то сам си.Е верно,не научи езикъ,мъ нали съ упрааше,пъ то сас камионете му и не треаше млого.И родъта докара тукее,и пузнати колко прибра-неа ти работъ.У кфартиратъ са съ сбирале по петнаесе душ.А съ чудиш каде съ спале.Убаве,че повечету беа камионджий,тъ са не засеждаа млого,ми се беа на път,та затава.Е верно а,че ин ги зимаше средно по двеста евра за тава каде си дръжът багажа при него,мъ каде по сфетъ днескъ има нещо бес пари.Тоо дъ речеш неа и забогател ут тиа пари.Сал една кола купи и за един апартъмент напрай по-гулемшкъ фноска и успе тъ гу плаща седам годин,мъ и тава неа за завис,оти куту дуде кризатъ,банкатъ си гу прибра,що не моа гу плащъ повече.Пъ и ората станаа некфи затворени едни,дече ли гу отбегваа.Абе шашуф свет-да ин ги съ чудиш на акъя,къ викаше той.Ти му завираш честтъ у гъзъ,то гя изпръда.У последнатъ годин само седам душ съ задръжаа при него.И то не че немаа пари а си земът кфартири,що си му плащаа редовно.Лааса гу уважаваа млого,ели обичаа дъ ин ги расказвъ куги а бил у Либия.Верно а,че за тава време откъ са заедно ин ги а расправал само десетина историй,мъ беа се ценни и поучителни.И мончетатъ гу слушаа сас интерес,особено тиа,каде беа душле наскоре.На пъти некой ут тиа,по-рано заселените съ упитваше а го прекъсне сас неко забелешкъ,мъ бай Киро веднагъ гу тураше на место:
  -Ти да млъчиш,оти я приказвам сеги.
 Текее съ нижеа дните за тоа нашенски хуманис,дуде му съ не случи тава,каде неа учаквал никуги.Баш у тоа ден четири мончета правеа паузи сас камионете и съ беа сбрале у кфартиратъ на бай Киро а си оперът мръсниа багаш,а съ обръснат,путстрижът,пъ и дъ поспът у нормален креват.По традициа,почнатъ удавна от него,бай Киро седеше на челото на масата,сегаше сас двете ръце а опитъ сичко кфо беа надонеле мунчетатъ зъ яденье и пианье ут другите дръжави,каде одеа и саотфетно критикуваше и даваше мъдри настъвлениа на тоа оня.Куту напълни мешинатъ убаве и понапрай главътъ,накраа съ сасети,че неа расказъл нещо поучителну ут историйте си и почна:
  -Виа знаате ли куги бех у Либия...тоа път не можа а прудължи,оти Еванчо,най-младиа,селскиа му сас яд некъкси,само рече:
  Знааме,знааме,бай Кире.Ти куги беше у Либиа ниа съ учееме нъ кака Кунка!

[Aврам]

                                            История пета на Веко


Преду повече ут триесе годин съ случи тъ учих у селскоступанскиа техникум у Карнобат.Тама съ сприателийме сас едно месно мунче и мой саученик-Руси.Тоо, тава мунче не беше баш месно,оти майкя му беше ут Козлодуй и затава никуги мъ неа карал а му превеждъм кфо сам рекъл.Беше печен ду престъпнос,пъ са и учеше дубре и въпреки,че са сбираше сас мене, подир години разбрах,че а сфръшил инджилерство у Варна .Я верно съ отплеснах,мъ историатъ,каде шъ ви распраа сам гя чул ут него,пъ той-ут бащъ си.Теле гя теле:
  У некво село татика,каде Бургас един чувек имал убава булка и сас право си гя вардил ут тоа-оня,оти нали мераклийте съ повече и ут китайците.Каде и дъ одил,се с негу била и тя.Текее било и един ден-биле у дворъ си и садиле ели копале нещо.По едно време тоа мъш къ си работил сас периферно зрение забележил некфа чувешка глава,къ изнича и съ скрива зади дуваръ.Малиййй...само тава му требвало.Къ си бил сас мотичето уръки,текее съ засилил каде нахалникъ и куги оня надникнал па,тоа гу центровал баш пу бимберицатъ,тъ само час ут дръжальето устанала у ръкътъ му.Усвирепел съ засилил и прерипнал прес вратникъ,стискайки устаналатъ час ут оръжиету и с ясноту намерение дъ добъще оня утвънка.Пунеже вратникъ бил на другатъ улицъ му са наложилу а обиколи едно кьоше.Куги съ подал исзади бъзака съгледал един чувечец сас един искуствен крак къ са а връголил у пепеякъ и сас две ръце съ а фанал зъ сцепенатъ си главъ.Добар касмет а извадил баш тоа ден...

[Aврам]

                                                История шеста на Веко


Нема нема и съ сасетъ нещо куту луд за дома си...
 Куги почнах работа у завода ,куту младеш още,заварих един стар работник-бай Цветко ножофкаджията.На таа възрасна персона му викаа текее,оти караше тричетири фтуматични ножофки и с тех режеше пучти сичкиа матрял,къде требваше зъ цеха.Пущеше ги дзарани да тръкат по джилезоту и съ свиеше у слатка дремка на едно мъничко стуле,потпетил под дирникъ си една стара ватенкъ и само звукъ от неко одрезано парче от време на време гу сепкаше и гу караше а съ дигне и нагоди пак машинатъ,къде гу беше сабудилъ.Беше чувек голем,кротък,одрътел и с примирение некво чакаше задаващиа съ прет него пенсионерски живот.По времето,куги го заварих беше такъфее,мъ куту по млат, расправаа колеги,че а бил малко по друг чувек.
  Помижду двата заводе имаше една лафка сас скара,бира и секфи други убости зъ почифка и растуха на утрудениа наруд.И народъ верно почиваше и са растушваше у владението на Цара от Трънава,текее викаа на лафкаджиатъ.Един ден бай Цветко си не носил ут дом ранъ за пладне,ми съ завлекъл направо при Цара,лааса що наскоре бил и заплата зимал.Яднал една четворка сас салатка и натиснал на бира,оти било и жега.Я лично не вервам да а минал само с печес бири,ми а имало и нещо свръхзвуково,оти тоа як чувек само ут бира не моа съ докара до полужението у койо а бил.Куту сфръшилъ почифкатъ бай Цветко бодро съ дигнал и съ навлекъл у цеха да си прудължи трудоватъ дейнос.У тоа мумент почнала млого а му личи къ баш а почивал и той с последни усилиа сръчкал набръже машините си и опитал да седне на столето.Не отдалу му съ от пръвиа път,пъ и ут следващите и куту разбрал накъде отвада работатъ,легнал у палетъ сас стружките.Колегите му от уважение му подложиле некъф картон поди главътъ,а го не бочка и той,бес дъ усети даже тоа жест на фнимание заръкал куту заклан.Подир малко къде него надникнал началник цеха и куту съ ориентирал у опстанафкатъ,рекъл а го събуди и даже нещо куту че ли го сглъчал че съ бил напил.Отворил едно помътнело око бай Цветко и рекъл:
 -Ей чучуятиа,ич ми не прескачай дедова,оти я съм пил прес почифкатъ,пъ не сам виновен че после мъ а фанало.
 Почешал съ началникъ по лисото връз главътъ си,пъ поредил некъф друг работник а седне и а реже джилезо отпладне.Тръгнал за канцелариятъ си пъ са поврънал къде нашиа юнак и гу наметнал с ватенката,къде била сплатена връз столето му,оти и у жегите из цеховете беше течение.

[Aврам]

                                          История седма на Веко



Пу времето нъ ТКЗСтата бай Начко(лека му пръс) бил младеш и рабутил куту прикачвач на един верижен трактур ДТ54.Зъ времето си тиа машини биле млого ценна рабутъ,оти целътъ земъ на Белстина съ управала само с четири ут тех.Старши трактуристъ му бил некъф бай Еван,мъ я него гу не знам,оти а умрел преду а съ пузнаваме.Тоа чувек,бай Еван де, бил спицялис и си връшил съвесно рабутатъ.Кфо а знаил ут машините съ упитвал дъ гу присади и на младия си пумошник-Начко,мъ нали куги а млад и зелен чувек у повечету случаи а и шантуф.Те такъфее бил и бай Начко тугивъ.
  Случкатъ,каде съм чул станала една дзаран.Начко тугивъ бил остаен да оре с тракторъ ношна смена самичък.Орал младежъ,орал,мъ ич и не поглеждал машинатъ има ли нафта,вода,масло,влачи ли плуга подир негя си...абе прескуризъм ут секъде.Пъ мое и да неа бил виновен,ми баш таа нош да съ гу налегнале мисли зъ неко моме,зъ наливнатъ бира у стариа Байкал...знаа ли чувек.Къ си бил у браздътъ,е текее тракторъ пребил ручавицатъ,поприсецнал и млъкнал.Убаве било,че било на съминяло,тъ младиа трктурис гу не бръкалъ темница,мъ и сфетлоту му не пумогналу.Слезнал той,утворил капаците на мотора,заничал,попипвал тук тамее,мъ куту знаа само а дръпа бремзите и а настъпа спирачките,пъ от мотора нищо му неа ясно накраа къндисал и седнал вътре а чака старшиатъ.И ее не минало и две цигари време и бай Еван,укачил колулото си,съ подал ут каде циганската маалъ.Куту пристъпил дрътиа трактурис,Начко съ слекъл и зел да съ тепка и убяснява кфо баш а станалу с машинатъ.Исслушал докладъ дрътиа,пъ пристъпил и извадил сондата за маслото и му станало ясно,че Начко а стопил лагерете на мотора,оти си а питал дедувъ а види кфо сака машинатъ и а и сипе.Бръкнал отстранъ на мотора,утворил капачката за сипванье на масло и почнал да глъчи пумошника си що а сипвал масло къде не требва.Начко виновно запремигвал,мъ нали верно не бил и поглеждал баш таа капачка,тъ рекъл а съ отдума:
 -Майсторе,шъ ми ебеш маматъ,ку съм сипвал некуги масло тукее!

[Aврам]

                                               История осма на Веко



-Я шъ му еба путкятъ майчина!-слушам расгувор у Белстина.
 -На кой бе,кфо а станалу?
 -Синъ ми,деаба негуватъ мама шашувъ.Снощи съ прибра...прибраа гу приятелете му...мрътъф-исстуден...пиян на дирник...деаба тоа пустиняк...тава ут негу мал нема а искочи...шъ видиш...за един месец тава му а трети път...-пали нервено цигара и прудлъжавъ:
 -Мъ той дедъ му а виновен,бащъ ми де...Я гу глъчъ и налатам а му накарам ъкъл у кратунатъ,пъ той прет негу ми вика:
- Абе,альо алосани,ми ти на негувите годин повниш ли къф беше бе?Повниш ли куги съ дувлече подир новобранскатъ на Синигера и збръка кревата,тъ са навлече при дедъ си и той,сирумаа немал време а ти рече нищо,оти гу беше оповръщал целиа.Ми повниш ли куги подир руждениа ден на Качо тъ бе намерилъ кумшийкята прет вратникъ си пиян-заспал и си беше искаралъ акъя с тебе бе,пияницу мръсна.Ми то съ ияди пудобни случки сас тебе.Нема а закачаш детето,оти куту мъничък не съм та с пръс пипал,мъ сеги заради негу ш,ти еба маматъ а та закола.Къ а пил дедъ ми,бащъ ми,язе, тизе и той текее шъ пие.Кфо му а?
   Мисла си зъ мене си после-орисия ли а,родова памет ли а,ут местоживееньету ли а-незнам...пъ може и нещо генно да а...ебеш ли му маматъ...

[Aврам]

                                          История девета на Веко



Едно младо монче,нашенче зело та съ оженило.Минало кфо минало и с невестатъ шъ връвът на госкье у бабата и бабалъка.Замислила съ женицатъ куту къ шъ съ предстай сапруга прет родителете и,оти за него,куту и за повечето ут назе тава да гу нагнетеш некому на майкята било куту препинателен знак.По пъкя булкатъ гу предупредила млого строго а не плеще куту мокър дзадник,ми ку продума нещо а бъде длибокъ приказка,оти у тейнатъ къща съ не приказвале биле глупости.Пристигнале по живо по сдраво,биле посрешнати дубре(то отначало винаги а текее) и накраа биле настанени покрай паралията.За тиа каде не знаат кфо а паралия-тава а една кръгла и ниска синия,каде на негя моа съ фанат петнаесе души.Почнало съ едно дубро угощение,ониа благи и кротки разговоре между дете,фанало светъ и родителете му,абе-идилия.Нашия  чувек,младоженяка участвал само у яденьето,оти целиа му акъл бил фпрегнат да измисли некфа длибока приказка и куту гя рече,да блесне пред ората куту акъллия и да рассее неправилните мисли на сапругатъ си.
 Ората си гледале у къщи мачък и той си одил насам-натам спукойно,бес да подозира даже,че моа стане обект на толкова фнимание...Къ си са шматкал по негови си работи съ заврел поди паралията,мъ провръвил краа на опашката си връз негя.
 Просветнало у главътъ на младоженяка гениална идея и той изшутил мачъка утдиратъ,баш тама каде му са карамелите.Тава си действие придружил сас саотфетната длибока приказка:
 -Тпрус,жено кръжова,да тъ еба у гъзъ длибоки!

[Aврам]

                                                  История десета на Веко



Бая годин минаа от таа историа,къде шъ ви распраа.У кръчма беаме наседале...а си не помислите че сам бил пияница,а?Цъ...пияница никуги не сам бил,оти постоянно сам пил сас повод.Един убаф повод е а съ видите с убави приателе,пъ че са а случило облизу до кръчма-кфо от тава-флазате и поръчате.Текее съ бе случило и тоа път.Седим си кротко,весели,засмени от нещо си,прикааме си наши си работи-дуу бескрай.Забоварих да ви реча,че кръчмето беше *Феята*-на краа на Белстина,тама къде почва Лесопарка.Куту понаправийме главите ни изби на веселие и даже нещо куту пеенье почнааме.На никуго не пречееме,оти кръчмето беше на затул,пъ и тиа покрай назе беа на нашто дередже.У тоа путходяш мумент съ уяви един образ,аде а гу кръстим Цоло,оти ку прочете тава моа съ засегне нещо,знам ли...
 Тоа чувек беше една шъпа душа,мъ иначе даровит,таа женката.Пеаше убаве,и акардион пипаше,а пъ колко пъти съ беше женил и той не знааше(не че имам нещо напреки разводете ели женитбите).Некъде татика беше ут Белослатенските селиа,мъ гу познаваше наиатъ.Викнааме гу при назе и той ич съ на помотва,оти лааса тава е и дирил-дубра компания.Натръти дветри набръже и куту зина да пее-Шабан ти не треа.Зеяаме и ниа покрай него дуде съ омаламощийме и по едно време попритихнаамеее.Един ут компанията вика:
-Цоле,ку мож ми изреди сички жени,каде са ти биле булки-имаш каса бира ут мене.Глей само а не прескочиш некуа.
Затишийме съ ф учакванье и човека почна-Ванчето,Краса,Светла...(я ги реда е текее,примерно,мъ той си спазваше редъ).Куту изброй десетинапетнаесе съ умлъча и умисли нещо.По тоа начин и загуби касата бира.Тоа,каде бе заложил касата му вика:
-Кфо бе,Цоле,забовари ли некоа?
-Не съм забуварил никоа,ми унаа ут Добралево гя зимах фтори път и не помна подир коя беше.

[Aврам]

                                       История единайста на Веко



От тричетири дена,куту са сасетъ са ила куту врътоглаф,ми немах време а ви го напишъ.
Началникъ ни натири сас едно испанче а работим на друга стран(командирофка демек).Връшим едно-друго прес дениъ,пъ куту земе а съ мръкиня съ приберем у хотея а опчиваме.Дзарани стааме,пиеме по едно кафе набръже,нагодим си ранътъ за прес дениъ и съ завлачаме па на работъ.Ранътъ си носиме у едни плигуве ут Лидъя,тиа де гирманските вериги магазинье.Лошоту а че само с текиве плигуве располагаме.У тех си сбираме и буклука и дзарани куту тръгнем за работа единия ден я гу исфръла,другиа ден испанчету.Тоа ден,каде ви распраам за него треаше тоа младеш а гу исфръли.Ни я сам разбрал кфо а фрълил у контейнеръ,ни той.Разбрааме гу ча на пладне,куги флезнааме у един работнически бар а яднем и пийнем нещо неалкохолну.Седнааме на синията и зееме  а растураме торбичките.Я вада леп-той вади обелки ут ябълки.Я вада салам-той вади блажен весник.Надирата истръси и една консервена кутия с фасове,нарани си господа(тиа текее съ пцуват) и уткъ прибра сичкиа си багаж па у плига утиде на бара и си поръча нещо а ядне.

[Aврам]

                                          История дванайста на Веко






Имааме едно време у Белстина един дофтур(лека му пръс)-млого разумен и таферен чувек.Дубре си разбираше занаята,пъ и иначе беше млого начетен и за кфо и а гу закачиш се,стааше дубра приказкя с него.И къщата му добра,и жената му разумна и убавица,мъ с челяд не беше случил.Син имаше,мъ дече ли не беше гу той правил-глъмаф,тъ знаа ли съ.Ич не беше радостен тоа чувек сас наследникъ си,мъ кфо а прай куту Господ му гу а дал такъфее...
 Веднъш мунчето(синъ на дофтура де)заодил по градищатъ и два дена бащъ му и майкя му гу не знаиле на каде а.Набарал некъде талафон и къ така а знаил нумера си у дом не моа съ сетъ,мъ те-звъннал на бащъ си.
 -Добър ден,тате,мож ли позна кой ти съ обажда?
 У тоа мумент на тоа кротък и въспитън чувек му прекипело и само рекъл:
 -Жорко,мама ти глупова деебна!Каде съ завлече два дена,тъ ни искара акъя с майкя ти бе идиот такъф...

[Aврам]

                                               История тринайста на Веко




иа дена съ бех сетил за една историа отпреду триесе и повече годин.По тава време я вече бех пораснал(на височинъ само,оти тиа,къде мъ знаат викът,че у акъя съм си същиа).Беаме съ сдушиле четири приятеле и се заедно съ влачееме насекъде.Текее лааса ни а било по-удобно и за карти, а не дириме четвръти,оти нали народната мъдрос кае,че най-трудно съ намира четвръти за карти и фтори за ебанье.Одееме на работа и посред лето,куту зееме заплатите съ пресетиаме,че ни съ оди на почифкя по морето.Заебааме работите си(заради тава после ни и изпоуволниа,мъ некфо особено неудопство я не повна да съм почуствал)и на другиа ден още беаме нарипале по влакове,рейсуве и н,ам кфо още и пристигнааме у Приморско.Сас пристъпаньето,преду а сме намериле къде а заврем глави натиснааме на бира,оти ич не беше ладно пустуто му време.Дуде съ мръкна съ и не събедиаме да дирим квартира,оти съ беаме бая отплеснале у наште си работи.Тама и нощувааме-из дрънкашете покрай тава сгодно капанче,каде ни съ беше испречилу.На другиа ден къде пладне ни съ беше пораскарало и даже квартира намериаме и съ нанесоаме.Къде икиндиа съ уявийме и на плаж .Тама облизо за наш кеф-друго капанче.Цените беа куту у Белстина и асуртимента същиа.Налегна ни онава спокойствие и почнааме активно да опчиваме е те текее,къ си са печееме растурени по плуфки само.Дуде са заклопи слънцето беаме опчинале,тъ ча кожите ни съ цепеа куту съ мръдаме.И таа нош ни съ не наложи да спиме под керемида(къ викат бабичките),оти от песъка ни беше ладно,пъ и течности колко ти кеф ,и се облизо.Не повна колко дена искарааме на тоа режим,лааса дуде привръшиаме парите,оти беа устанале колко а съ завлечем у дом и а си викаме*наздраве*по пъкя.У главътъ ми е останал само спомен зъ едно кръчме-Каваците и пъкя от него до квартирата ни.Забоварил съм от каде съ качихме у един метеор(имаше текива по тава време).Требва да а било от Бургас.Знам,че живи и сдрави стигнааме у Варна,зеаме си билете за влака до Червен брег,оставиаме некфи дребни пари за дековилката до Белстина и сичко друго кфо артиса го обрънааме у твръдо пианье.Посред нощите,куги пристигнааме у Червен брег съ оказа,че вече сме трима.Единиа явно беше фанал за къде Софиа и липсаше.Тоа,същиа от тогива не съм го виждал и го не знам и сеги каде а.Знам само,че а жиф и сдраф,оженил съ а,има дечоре и е на друга стран.
 Претовариаме багажа си у дековилкята и потеглийме къде Белстина.Зор от таа работа не видееме,оти багажа ни беше останал малко-десетина бири и малко твръдо,мъ не повна баш кфо.Сабалемтъ мъ събуди кондукторъ у Букьофци,тъ ми съ наложи а съ връщам у Белстина с некъф работнически рейс от АЕЦ-а,оти у мене си немах никва стотинка.
 Що пцуванье отнесоа ониа двуйцата,къде беа забовариле а мъ сабудът,куги съ видеаме одвечер...Здобриаме съ ча куги тиа платиа таавечарната сметка у Република.

[Aврам]

                                                 История четринайста на Веко


Тавее сам гу чувал куту виц,мъ се и нещо верно моа има у него.
По соцялистическо време са измисляа най-невероятни и бесполезни щатни работни места и на тех съ назначаваа се свои ора.Такъфее щат беше и*нормировчик*.Имаше го у секо предприятие,тъ даже и по ТКЗС-тата.Тиа клатикурници сметаа за колко време моа съ сфръши дадена работа и уш така планираа та да има по-висока производителнос,мъ назе-работниците ни не бръснеа за слива дали сме съгласни с тиа промени.
 У едно таково соцялистическо ТКЗС един човечец му било работа на ръка а коси лицерината,каде с негя раниле говедата.Един ден е текее,къ си испълнявал служебните задалжения къде него съ притъкламисал нормирофчикъ,приседнал поди близката сенкя,извадил тефтера и зел дъ занича и пише нещо у него.На другиа ден връз косъта на работника прикачиле още едно косило,тъ куту маа у едната страна да не прай празен ход надзаде,ми дъ коси и на двете страни.Пъшка нашиа чувек,пцува,мъ кфо а прай-маа извръъ глава с онаа мудерна косъ,та насекъде фръчи дреб,фъндък и пударак...
 Карал текее малко време и една дзаран теле ти гу теле-нормирофчикъ па са муанал поди сенкята и па фанал а го занича и а пише нещо у тефтера си.От другиа ден нашиа косач повлекъл подир него си драгалеца,връзан с цизал(естествено)за кръста му.Тава било да не губи време подир косеньето а збира лицерината,ми къ си гя коси текее си гя збира.
 За нашиа герой сеги уя бил вече одве,мъ па немало кфо а прай и прудължавал по новиа начин.
 Минало кфо съ минало и една дзаран куту пристъпил още на ливадатъ тоа,същиа косач загледал отдалече,че нормирофчикъ па а повлекъл клепарете каде неко.Зафрълил косътъ у дрънкаша и набил шуштаватъ,тъ ча пепел дигнал по него си.Е текее,къ си тичал съ срешнал сас един свой кулега-офчара у ТКЗС-то.Запрел съ при него,запалиле по цигара и съ заприказвале.Оплакал му съ косача къ му са а стъжнила работатъ напоследък и накраа си признал,че избегал от нормирофчикъ,оти сигур на другиа ден шъ му връже фенер на уя,тъ а гу не бръка и темницатъ и а моа си коси и нощем.