История четвръта от Веко
Хуманист
Пич си а бае Киро!Печен а тъ дрънка.Още преду петнаесе годин дуде у Испаниа.И то сам си.Е верно,не научи езикъ,мъ нали съ упрааше,пъ то сас камионете му и не треаше млого.И родъта докара тукее,и пузнати колко прибра-неа ти работъ.У кфартиратъ са съ сбирале по петнаесе душ.А съ чудиш каде съ спале.Убаве,че повечету беа камионджий,тъ са не засеждаа млого,ми се беа на път,та затава.Е верно а,че ин ги зимаше средно по двеста евра за тава каде си дръжът багажа при него,мъ каде по сфетъ днескъ има нещо бес пари.Тоо дъ речеш неа и забогател ут тиа пари.Сал една кола купи и за един апартъмент напрай по-гулемшкъ фноска и успе тъ гу плаща седам годин,мъ и тава неа за завис,оти куту дуде кризатъ,банкатъ си гу прибра,що не моа гу плащъ повече.Пъ и ората станаа некфи затворени едни,дече ли гу отбегваа.Абе шашуф свет-да ин ги съ чудиш на акъя,къ викаше той.Ти му завираш честтъ у гъзъ,то гя изпръда.У последнатъ годин само седам душ съ задръжаа при него.И то не че немаа пари а си земът кфартири,що си му плащаа редовно.Лааса гу уважаваа млого,ели обичаа дъ ин ги расказвъ куги а бил у Либия.Верно а,че за тава време откъ са заедно ин ги а расправал само десетина историй,мъ беа се ценни и поучителни.И мончетатъ гу слушаа сас интерес,особено тиа,каде беа душле наскоре.На пъти некой ут тиа,по-рано заселените съ упитваше а го прекъсне сас неко забелешкъ,мъ бай Киро веднагъ гу тураше на место:
-Ти да млъчиш,оти я приказвам сеги.
Текее съ нижеа дните за тоа нашенски хуманис,дуде му съ не случи тава,каде неа учаквал никуги.Баш у тоа ден четири мончета правеа паузи сас камионете и съ беа сбрале у кфартиратъ на бай Киро а си оперът мръсниа багаш,а съ обръснат,путстрижът,пъ и дъ поспът у нормален креват.По традициа,почнатъ удавна от него,бай Киро седеше на челото на масата,сегаше сас двете ръце а опитъ сичко кфо беа надонеле мунчетатъ зъ яденье и пианье ут другите дръжави,каде одеа и саотфетно критикуваше и даваше мъдри настъвлениа на тоа оня.Куту напълни мешинатъ убаве и понапрай главътъ,накраа съ сасети,че неа расказъл нещо поучителну ут историйте си и почна:
-Виа знаате ли куги бех у Либия...тоа път не можа а прудължи,оти Еванчо,най-младиа,селскиа му сас яд некъкси,само рече:
Знааме,знааме,бай Кире.Ти куги беше у Либиа ниа съ учееме нъ кака Кунка!