Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: Историите на Веко: имало ено време у Бела Слатина и на други места  (Прочетена 46056 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                           История петнайста на Веко



Тавее,каде шъ ви распраам е станало горе-доле каде седамдесе и пета годин.
  У едно Белослатинско село-Комарево съ прибралъ младештъ каде училъ по градищатъ за летна ваканциа.Тиа,каде биле прифанале нещо ут музика си донеле сфирките дом и вечери съ збирале и сфириле.На фона на млоготу други оркестъре,зъ тиа мое съ рече,че си биле добри.Не минале и две недеи тренирофки и ут районъ почнале а ги канът а сфирът по забави и вечеринки.Получиле покана и ут Бръкачева.На тава село ич не можле а врънът ръка,оти по тава време там съ чувале едни ут най-сгодните момета,пъ и селото изнемогвало вече у напразни опите а довръши произведеноту ут народа пиенье.На уречената вечер музикантете куту сфръшиле кърската работъ съ прибрале дом,пооплакнале съ ут пепеяка,апнале набръже тава-онова и каде десет часъ съ збрале прет оремага у срет село секи сас инструментъ си.Зеле а съ чудът къ да идът ду Бръкачева.Тоо верно близо а,мъ такъф славен оркестър а оди пеша не връви.У тоа мумент един теен приател съ сасетил,че Беларуса,каде кара бащъ му силаж у стопанствоту с него а спрен на ръчна спирачка утгоре връз силажната яма,та дзарани а мое гу запали лесно.Целата музика са нанела набръже у високообемното ремарке,а синъ на трактуриста смело седнал зади геврека,пущил ръчната спирачка и съ понеле каде Бръкачева.Карал младежъ тракторъ по същиа начин къ а гледал че гу кара бащъ ми и слет десетина-петнаесе минути пристигнале прет читалището,кадето вече съ бил збрал народъ и сас нетръпение ги чакал.У тоа момент тракториста кфо а решил не знам,мъ дигнал ръчката на хидравликатъ и унаа безотказна руска машинария навирила ремаркето право нагоре.Музикантете са навесиле по мрежите отстранъ куту врапчета на плет.Къ а станало баш не знам,мъ са отворил и капака на ремаркето и сичкиа музикален инструмент,каде бил у него са иссипал на купчина връз трутоара пред смаяните погледе на публикатъ.Последен съ лумборосал тупаня заедно сас тупанджиатъ,оти сопственикъ му до последниа мумент гу дръжал здраво зъ каишъ,че бил ноф и още ни с чикия бил дупчен,ни пиенье било сипвано у него.Трепнал трактуриста,иссунал съ ис тракторъ куту мокра връф и фанал шуштаватъ нанекъде си.
 Слушал сам после от музикантете,че най-трудно таа вечер ин ги било да стигнат трактуриста и а му благодарът.Сгащиле гу каде краа на Бръкачева,благудариле му убаве и накраа гу убедиле а съ завре у тракторъ и а си гу закара у Комарево на същоту место,къ си а бил,оти ку разбере бащъ му шъ стъжни животъ на целатъ група.
 Нанел оркестъра после кфо било останало читаво ут инструментариумъ на сценатъ и вечеринкатъ почналъ.По инструментете немало гулемъ сатра.На двете тромпетки фунийте сочиле на различни страни,чако,че тромпетистете съ биле обрънале право каде танцуващите.На едната басфлигорна фунията и не била баш кръгла,мъ тава мое и ут осветлението у салоня да а било.Саксофонистъ гу преместиле откраа до завесатъ,оти бил малко сгънат саксофоня и куту гу надуе пуал въздух баш поди мишницатъ на акордьониста,пъ тоа последниа бил скоклиф и ут тава бръкал нотите.Най му немало нищо на акардионя,оти куги съ лумборосал бил закопчан,тъ и мехъ му не бил спукан.Бил ощръбел само с неколко клавише от дискантъ,мъ тиа баш не биле важни,пъ и понапреде пречиле нъ чорбаджиатъ си.
 Расправаа после учасниците у вечеринкатъ,че никоги преду тава не биле слушале тиа музиканте дъ пеат сас текиве силни и чисти гласове.Я си мисла,че тава а било от дуброто распеванье преду вечеринкятъ,куги съ виселе връз мрежите на ремаркето куту шебеци.
  Младите,каде четът таа историа мое и а не ловът вера за сичко,мъ я знам,че тава а историа едно каде едно и текивее работи вече надали шъ са случат...
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                        История шеснайста на Веко




Теле ви и една историа на темъ *заводски фолклор*.
 У завода,каде работее имааме един мотокарис Боби-млого дубро и работно монче,сал каде заадаше малко у приказкятъ и повече у акъя.Началникъ му,за да съ разбират дубре беше слезнал нъ негувоту ниво-пцуваа съ,ранеа съ и зъ гушите съ ловеа куги требва.Пу тоа начин съ имаа млогу,а и работатъ ин ги спореше бая.
 Една дзаран директоръ збрал началниците у една канцелариа доле у цеховете а ин ги набивъ чемберете.Баш у тоае мумент на наш Боби му притребвал началникъ.Пудирил гу тук-тамее и куту разбрал каде е съ навлекъл усрет савещаниету,баш куги началникъ му кийнал якатъ.
 Куту видел толкуву важни и въспитани ора,збрани на едно место,Боби рекъл да поздрави началникъ си по случай киханьету. И гу напрайл:
-Дуу,жено рупатничовъ!
Н,ам къ а продлъжилу тава савещание,мъ бая време подир тава сички викаа на тоае началник*Дуу жено*.Тъ даже и директуръ,куги му треаше за нещо питаше:
-Абе,а съ а меркал тъдева*Дуу жено*?
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                         История седемнайста на Веко



Бех още ерген куги работех у телеугояваньето у Белстина.Тава некуги беше дубро и гулемо претприятие и добри пари съ искарваа.Подир демокрациата от него останаа да стръчът само кулите на силоза и неко друг обор,абе куту къ а насекъде по нашенско.Гулемата заслуга за тава а на двуйца нашенски пикоче-Жоро Янчев и Васко Грацкиа,да ин ги сере некой у ендъците.Къ и да а.
  Имааме един бай Петко мисла че съ викаше.Некъф клатикурец беше,началство некфо,мъ я мъ неа интересувал,оти техниците немааме работа с него.Куги ни правеа сабрание ут него не мож зима думата.Се го избиваше нъ фаленье началства,зеенье връз циганете,що си носиле по неко мамул дом и неко турбичка сънчогледово семе и те текиве дреболий.Искарваше съ млого честен и принципен и текее настройваше сички да гу не обичат млого и а съ вардат ут него.
 Една дзаран пристъпих на смена и едно циганче-ранач на фуражомелките мъ пита:
-Абе,баче,разбра ли кфо а станало фчера?
-Еба ли гу кфо а станало,а не съ душле германците-викам му.
-Пилето(един друг циганин,каде работеше с гулемите фуражомелки)куту пристъпил сабалемтъ на работъ и засекъл бай Петко на купчината с тронен кукурус къ си пълни торбичката за у дом.Уместо а съ развикъ,пристъпил леко зади него и гу фанал за мъдете.(Претставам си кфа гледка а било,оти дрътиа бъше пъпес и не мое баш да клекне,ми заема една стойкя на пикаещъ крава).Бай Петко опущил торбътъ и пребил цвет и чудно къ неа получил удар,връ му го.Подир таа случкя тоа същиа-бай Петко съ закроти и дума му съ не чуеше.Малко подир тава зе та съ и пенциониръ,та ептен съ затри и оттогивъ ни сам гу виждал,ни сам чул нещо зъ него,пъ мъ неа и интересувало.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                                 История осемнайста на Веко


Един човечец от село имал двуйца сина каде живеле у градъ.Гътнал съ един ден той и зел тъ умрел.Разбрале синовете му,претичале до село,погребале го и къде икиндиа застанале на спирката а чакат рейса за градъ.По едно време малкиа викъ на дрътиа:
-Баца,бацее,днеска сичко ни съ нареди убаве-заровийме тате,мъ шъ фанем и рейса преду дъждъ...
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                            История деветнайста на Веко



Ако а било нещо умно да не сам го заповнил,мъ нали щур човек само щурутий са му ис главътъ.Тавее сам го чул ис кръчмите по Белстина,куги бее млого млат и тамън пристъпах у тиае свети заведениа.
 Случи са та бех на една маса с един музовир от мойта маалъ.С назе беше и шафьора на катафалкята-една Врашава пикап,каде често гя палеа с бутанье.Куту позапийнааме съ почнаа майтапе и лакърдий.Я си стоех кротко у галошете,оти бех млат и немаше кфо толко а кажа,мъ те слушах прилежно и попивах знания.
Тоа,от маалътъ ми подкачи другиа,че се е дубре пременен и с нови чепици,оти лааса дубре си оножда жената и тя гу пременува,оти а доволна.
-Нее,па ти,бе.Куту ми натоварът умрелиа у пикапа да гу карам каде гробищъ,нали краката му съ напреде-откъде мене.Я само съ пресегна и му приберъ новите чеели и ги смуша у сандъка с инструментъ.После,у дом ги премеръ и ку ми стаат-мой съ,ку ми не стаат-ида и ги връна у магазиня за обуща и за парите си зема нещо друго.
 И до днеска н,ам майтапил ли съ а,ели верно текее а правил...той и удавна умре,тъ нема къ да разберъ.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                                    История двайста на Веко


Некъде прес шеесетте години на миналиа век младите,каде учеа и живееа по градищатъ почнаа да пренасат по наште селиа по неко купешка,другоземска приказкъ.Те кфо са съсетих за Италянскоту*чао*.
 Една модерна тогива снаа,куто одила на госкье при свекръватъ и си тръгиняла за градъ винаги викала-Чао,мамо!Дрътата,куто не знаила кфо а тава*чао*зела та поразпиталъ кумшийките.Мислиле,умувале сичките и накраа решиле,че видиш ли-щом е снаа не може да е рекла на свекръва си нещо добро и повече ут сигурно а,че тава*чао* значи*да умреш дано*.Накострежило съ бабето срещу снаата и на скоре и съ случило да иде до градъ,каде живел синъ и сас жена си.На пазар ли а одила за разсад,по дохтуре ли а била-не знам,мъ си сфръшила работъ и рекла а съ отбие при дечурлиатъ.Синъ и бил по работъ,тъ го немало дом,мъ снаа и гя посрешнала засмена,учтива...нагостила гя убаве,па гя поканила а остане при тех да ин ги погостува,мъ бабето съ потпрело и са навръвило а си тръгиня за село.Куги а съ разделът на вратата свекръвата па чула-Чао,мамо и рекла:
 -Чао на майкя ти,чао на бащъ ти,на синъ ми-млого здраве а на тебе-два пъти чао!
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                   История двайсет и първа на Веко




Тавее сам гу чул ут един инструктор ут Белуслатинскиа техникум.
 Имааме преду време у Белстина един циганин-педерас.Викаа му Пичкана.Работноту му место/офиса/ беше нъ спиркатъ зъ рейсувете прет завот Мизия,баш тама нъ площадчету,каде а расклоня зъ Враца.Пу цел ден тоа младеш съ чепеше и предизвиквъше минуващите шафьоре дано гу дигне некуй у превозъ си и пу тоа начин а си фане надницатъ.Верно а,че млогу честу гу лумбуросвъа надол с главъ ут камионете си некуй по-нервени и капризни водаче нъ МПС-та,ама куту цело работатъ му не връвеше ич зле,оти беше пременен се сас скъпъ и марковъ руба.Беше един длъг,строен такъфее и ку съ не фникнеш по-убаве си гу зимаш зъ жена.Е,верно а че беше черномръцкаф,мъ фкус ортак немъ,къ викът бабичките.
 Оня,инструкторъ,каде ми а расправал историатъ баш на тавее площадче нъ расклоня си правил смените нъ курмуващите и нъ сека сменъ спирал за пу една цигаръ,пъ и дъ напише оценкатъ нъ ученикъ.Дуде спирал,учениците съ бъзикале с оня нещасник,педерасъ и леко полеко съ упузнале.И щоту и даская е бъзикчиа,напъти са фключвал у майтапете,тъ Пичкана и негу опознал.Текее си карале бая време...
 Един ден на даскя жена му трбвало а пазарувъ нещо ис градъ и тръгнале двуйцатъ-семейну.Зела гу тя с негя си не да и казвъ кфо ш,съ купувъ,ми текее,къ мъ зимъ мойтъ жена примерну.Рече ми само:
-Айде,тръгай с мене,оти ку не другу си як и шъ носиш багажъ барем.
И я тръгам,пъ то ми едно драго,нали пуне сам як...и даская текее,куту мене...
 Пазарувале кфо пазарувале и чувекъ накечил и у двете си ръце чанти,турби и сичко другу кфо назимале,пъ май и сас зъби влачил нещу и си тръгнале.Къ са прибирале каде домъ си срещу тех съ задал Пичкана и куту наближил съ засмел дече ли а видел...ц,нема а гу кажа кфо а видел.
-Здравей,приател,млого са тъ натувариле нещо и моа съ измъдиш-рекъл Пичкана нъ даская.
 Женицатъ му,нали и тя а даскалицъ и а въспитанъ,тъ скандал у срет градъ нема а напрай саму гу погледналъ едно таковее учудену,гневну и накраа съжалителну и с презрение некъкси.
 Пъ даская искочил един срамежлиф,притиснителен и кае,че му иделу а струпъ сичкиа багаш нъ купчинъ и а съ мушне утдоле,ели а утклопи капака нъ най-блискатъ улична шахтъ и а скочи надол с главъ у негя.Тегло,мааму старъ.Неа и приателству а имаш сас секи...
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                            История дваесе и втора на Веко



Тоо верну,че треа а уважаваме умрелете и гу праим що-годе,мъ мойте фпечатлениа спицялну ут Северозапада съ малку по-различни.Имах един приател доста по-дрът ут мене/лека му пръс/и един ден един негуф приател беше умрел,пъ той неа и пристъпал нъ пугребениету.Питам гу що така,нали а срамота,пъ той рече:
 -Ебал сам му маматъ,той мигар шъ доде нъ мойту пугребение!
 Таае и още други пудобни случки мъ карат а си мисла,че у главътъ нъ северозападниа чувек мое а съ устанале верваниатъ нъ траките зъ задгробниа живот и а си мисли,че утре и той куту съ гътне шъ съ зберът удвъде с приателете,къ си а било приживе.Знам ли...
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                     История дваесе и трета на Веко



Поотчувал са един сиромаа и му душло време а съ жени.За таае цел са разтичал насам-натам и намерил надиратъ едно дубро моме -по-сиромахкиня ут него.Аресале съ и двуйцатъ и рекле а пробват дали шъ ин ги уйдисат инструментете преду а съ земът.Прилевиле некаде на скришно и мунчето зело а гя обарва,гали,цалува и...забраил сам вече кфо още са праеше.Пу едно време моматъ викъ:
 -Сакам а тъ дупредъ напреде,тъ после а мъ не глъчиш и утпъдиш.Лааса а ут сиромашиатъ,мъ утдоле,бачко сам млогу тесна и глей а съ не усакатиш нещо.
 Тоае,нашиа сирумаа ин ги рекъл:
-То,бачковуту сирумаа чувек с полвин пичица си минува.Униа гуулемите,широките са зъ чурбаджийте,оти са сфикнале насекъде а гя карът нашироку.Я куту сам сирумаа шъ си мина и с таае твойтъ,тесничкатъ...
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                            История 24 на Веко


На десетина километъре северну ут Бел,стина има едно село-Бръдарски Геран му викът.Тавее село съ гу напрайле пудир освобуждениету ут турско ропству ора,наследници на бежанците ут Чипровци.Прес 1688 годин пудир въстаниету тиа ора ут Чипровскиа край бегале ф областъ Банат а моа съ спасът ут кланьетатъ нъ турците.Куги съ заселиле по нашиа край,чул сам ут дръти ора, баначенете заминувале нощеми сичко по къра,тама къде си рабутиле прес денъ.Тава плуг,грапа и други нагуде прибирале само куги сфръшат рабутътъ се.Нашенци убаче набръже ги отучиле ут тоае лош навик и орицатъ фанале а нанасът сичку дом,мъ и тава не винаги пумагалу.Тиа ора съ врънале у родинатъ на дедите си секи със своа занаят,архаичен български език и строго спазвале обичайте си.Жените им праат нещо куту душек,пълен сас гъши пух и дебел повече ут педесе санта.Куту легнеш връс негу,той съ сплати поди тебе и утстранъ съ сгръне и та завие,тъ немаш нуждъ ут дръгу чердже.За дъ моа си пузвулът тоае лукс оратъ чуват гуулеми ята гъски.Тавее,каде шъ ви распраа я не сам гу видел,ми сам гу чул ут тех.Било а приесен,оти бибетатъ съ биле отчувале и преличале вече на гъски.Една баначенкъ ималъ дубро ято и куту сички други гу била пущила да съ развивъ правилну на свободъ и саму вечер ин ги фръгалъ по малку кукурус а не забуварът а съ приберът дома си.Некъф баначенин бил исфрълил старатъ си пращинъ край селоту.Я ми а млогу чудно куту къ а станалъ таае рабутъ,оти тиа ора не съ расипчий,мъ знаа ли чувек-мое да а бил посъветван ут дофтуръ си а не пиа рикиа,ели пъ нещу другу.Те на таае женицъ гъските набарале таае пращинъ и съ нагмурале с негя та шъ съ пръснат.Упияниле съ текее,тъ едва съ дувлекле и  съ натръшкале прет вратникъ дома си.Що ли са сещам зъ пудобни историй,мъ с ора?Пу некуе време ступанкятъ пъкнала по вънка и гя фтреслу,куту ги видела.Тава си било гулемъ сатръ.Пумислилъ си тя,че съ яле нещу отровну и не месоту и не стаа зъ яденье,ми реклъ барем дъ ги оскубе и им прибере пухъ.Така и напрайлъ и после ги нафръгалъ у каруцатъ тъ мъжи и куту си доде ут работъ а ги искаръ нъ сметищету а си мрът на спукойствие и а не смрадът градежъ.Пуревалъ си,кък съ полагъ,мъ кфо моа напрай-животъ прудалжавъ.На другатъ дзаран куту са събудилъ  съ ушашавилъ.Ут ношнатъ ладовина гъските истрезнеле и пунеже познавале районъ съ прибрале пред родниа вратник,сгъчкани една у друга а съ греат и чакале ступанкятъ а ги пущи у сееваня нъ топлу.Разбралъ женицатъ кфа а рабутътъ и съ чудилъ кфи мерки а зимъ.Пущилъ ятоту у сееваня нъ топлу,пъ флезналъ дом и збралъ де що стари дрешки намерилъ ут унучетатъ си.Една пу една лови гъските и ги ублачъ по мерак.За куи и не стигнале дрешки съ растичалъ пу комшийките и зела назаем.И текее,пременени и пристегнати с убови премени куту зъ зборъ ги пущилъ па навънка а си пасът.Текее,дубре нагодени тиае гъски искарале бая време,ча дуде съ уперушинявиле па.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                                     История 25 на Веко


Тавее са случилу у Бел,стина преду шеесе-седамдесе годин.Ут грацкатъ интелигенциа ималу един дофтър сас млогу убавъ булкъ.Биле приателе сас месниа поп и секъ вечар са сбирале нъ яденье и пианье семейну.И двуйцатъ биле бъзикчий и млогу си нусиле на майтапете.Попадиатъ убаче не била баш убавицъ,мъ иначе била тафернъ и ставалъ зъ компания.
 Една вечар па съ биле збрале и дофтуръ съ пресетил тъ питал попа;
 -Абе,приател,къ спиш с таае грознъ жена,бе?
 Попа съ пузасегнъл,оти грозна-убавъ си а негувъ и свиднъ.Дубри дечицъ му народилъ,къщатъ си глеа-кфо толку а и придиръ.Рекъл му;
 -Куту легнъ с попадиатъ,заметнъ и фистаня връз главътъ и мисла,че легам с доктурицатъ.И ми съ получавъ секи път....
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                         История 26 на Веко



Седим си една летна привечер с комшиатъ на ботуръ прет вратникъ ми,ладиме съ с Леденика и подръпваме ут Арда-тъ та а ни не закачат комарете.Дуде чакаме а ни зглъчът жените а съ увлачъме нъ вечеръ расчепкваме къде кфо а станалу днескъ.Млогу съ имаме с тоае чувек,куту близнаци сме-сичку ни а еднакву.И жените ни съ еднакву затлъстеле и анцузите и пенюарете,каде съ мъкнат насекъде с тех ин ги съ еднакву ефтини и вехти.И дечурлиатъ ни съ еднакву невъзпитъни и пакусливи и пуправителните ин ги испите ф училище съ по едно и същу време.Даже и Москвичете ни съ еднакву учукани и вехти.Нема за кфо а си завиждъме и а съ караме с негу и лааса затавее съ имааме толкувъ.Пу едно време ут горниа край нъ улицътъ съ зададе една интереснъ личнус-наш опщ пузнат и мой стар приател,каде с негу куту млади флатааме нъ оратъ ис гълъбарниците и утбирааме по-таферните гълъбе зъ продан.Я,куту мъ зима мойтъ мъ утучи ут тоае адет,мъ негу нема кой дъ гу отучи и той си гу прудалжи и разрасте.Пучна а налатъ нъ ягънца,прасенца и другъ по-едръ пукъшнинъ.Пу едно време пучна а заада къде Казичене,Пазаржик и накраа чуаме,че а ф Миайлувграт-тувари тули,оти биле закъсале с планя.Абе с две думи-излааше ут затворете саму а съ чуе,че а жиф.Куту пристъпи облизу глеам гу един такъфее-никакъф,пъ му викам,
 -Ее,пендел,недей занича нъ оратъ ис градежете,оти липца ли нещу утре шъ връа а тъ батълисъм ис вазе.
 -Маани ми съ ут главътъ,дъ тъ еба у пустинякъ,викъ ми оня.Я ми съ а главъ запалилъ,пъ ти съ потпичкосвъш с мене
 Стана ми съвесну и рекух дъ гу пораспитъм,тъ дано му улекне,нали сме приателе.Пъ и некуа клюкъ шъ разберъ тамън.
 -Кфо а станалу,бе?
- Дай а видъ дали шъ моа ти испушъ една цигаръ,пъ щи распраа,деаба тейнътъ мама,ми викъ тоа,моа чувек.
 Дадух му я цигаръ,запали той,седна нъ ботуръ ду назе и пучна чудниа раскъс;
- Шъ съ маинвам ут тоае шашуф грат и шъ връа на другъ стран.Тиае пустиняци мъ раскъщиа тъ аиръ не моа си видъ.Фчеръ инвестиръх цели две кила рикиа тъ напоих пъдаръ нъ долниа рибарник.Верну а,че и я пих ут негя,мъ повечету испи тоае пустиняк.Уткъ съ усвини гу завлекух у тех дъ спи и претичъх тъ дигнах савакъ дъ излезнът малку шаране.Ут таае дзарън съм съ стаил у папуръ ду мостъ и с две въдици пълнъ чувая,тъ дъ има зъ продан,пъ и у фризиръ а турнъ неку по-дубро.Пу едно време двуйцъ цигане дувлекуа едно руло уграднъ мрежъ,свиа гу пуд мостъ и заодиа лааса а дирът превоз а си гу приберът.Тавее съ гу уткраднале ут фабрикътъ утсрещъ,викам си язе и шъ ин ги ебъ мамътъ а ги прецакам.Свих въдиците ду чувая с рибатъ,извлекух мрежатъ.префрълих гя прес дигатъ,връзах гя нъ багажникъ нъ колулоту и праву у дом.Путпрех превозъ с товаръ заедну нъ дуваръ и флезнах а сабудъ брат ми,деаба негуватъ мама заспалъ,дъ ми пумогне.Да съм съ мотал две-три минути,мъ куги пъкнааме-уя му.Ни колуло,ни мрежъ,ни гявол.Умрее ут яд.Баш пъ нъ мене ли тиа нумера.Куту ми помина зех колулоту нъ братъ и уттичъх ду баратъ а си приберъ чувая с рибатъ и въдиците барем.Куту стигнах, путпрех колулоту ф усновътъ на дигатъ и прескочих прес негя дъ донем чувая.Дубрее,мъ ни чувал намерих,ни въдици.Убикаях и заничах насекъде амъ-уя му и тукее.Сетих съ кфо а станалу и с рибатъ и въдиците и рекух а си връа дом дъ съ напиа барем.Куту съ качих нъ дигатъ щее дъ паднъ погръби-и друготу колуло,тавее нъ брат ми липцаше.Бее съ усамнил ф един пустиняк ут ваштъ маалъ,мъ неа той,оти ут оня месец па съ си гу прибрале ф затворъ.Ут тех идъ и си утвадъм праву у дом,оти ми припище дедувъ ут тоае шашуф нарот.
 Фръли фасъ ут цигаратъ,дигна съ е текее-бес дъ са а канил и заоди надоле пу улицатъ.Ниа с кумшиатъ съ беаме умлъчале,путънале у длибок размисал и саму дрезгавиа глас нъ жена му,къде гу викъше дъ вечера ми пупречи а му саопщъ мойту решение и я да съ маинвъм овреме ут тоае прупаднъл грат...
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                                 История 27 на Веко



Пу времето,куги у дръжавата ни пристъпаа кубинци,виетнамци и н,ам си кфи още вери дъ попивът челниа ни опит ф наукатъ и индустриатъ я съ случи тъ работее у един завот-бее стругар-нормаджиа.У цехъ,къде си вадее лебъ имааме двуйцъ баш ут тиае-дребните,жълтункявуцрънките,къде плашеа сичку живу из джунглите у дръжаватъ си.Назе-другите кулеги у цехъ ни не беше страх ут тех оти беа понаучиле *бъгърски*,пъ и текее,къ беа съ пудале нъ сфетлу не беа по-гулеми ут един надръвен уй и даже никфо уръжие не носеа.Малку само путрепвааме куги си примъцат нещу пу тейному,мъ и с тавее сфикнааме.Една дзаран пристъпий нъ рабутъ по-рано,оти тугивъ още бее съвесен и началникъ мъ бе заринъл с рабутъ,тъ едва смогваа.Надникнаа у буткатъ на пазача а земъ кючъ,мъ той ми рече,че сам закъснел,виетнамцете биле душле вече и утвориле .Муунах съ я у цехъ и глеам насекъде сфетнату мъ ни една машинъ не работи и никуй съ не види.Путпрее колулоту нъ шкафъ,уткючий гу,извадих си кфо шъ ми треа и пущий машинатъ дъ загрее малку.У тоае мумент иззади щитъ нъ съседниа струг съ пудаде единиа виетнамец и ее прес некулку машини пъкна и другиа.Рекуаме си мараба,пъ тиа пумижду тех си пруджъмолиа нещу и съ излекуа ис цехъ нанекъде.Я ми стана интересну куту кфа шъ а таае рабутъ и съ заврътех е текее куту инспектур Дюдю пу дирите ин ги.На два ут струговете у ваните зъ ухлаждъньету глеам мокри петна куту дъ а разливъну нещо течну таковее.Млогу ми заударъ нъ пикано и съ указъ,че сам праф.Машините беа нъ две попишки циганчетъ,къде на едно съ влачеа заедну с виетнамците.Млогу дискретну разучий я вапросъ и кфо съ указъ?Куту земеаме заплати,циганчетътъ биле изучиле донекъде чуждинците дъ играат комар.Пудир сменътъ четирмътъ съ стаат у саблекалните и расфръгат картите а си пробвът късметъ.Нам къф а бил тоае късмет,мъ виетнамците ду краа нъ месецъ гу искарвале сас заеме.Явну накраа са съ усетиле и теле ти гу теле-утмъщениету нъ самураа.Пу тоае начин куту пущиш машинатъ а работиш,скъпуценнатъ виетнамскъ течнус заедну с ухлаждащътъ ут машинатъ напъти пупадът връс тебе и ти придавът един млогу специфичен и чаровен арумат.Уттогиви се глеах да съм ф дубри утнушениа с тех и дзарани преду а пофанъ рабутъ млогу фнимателну праех оглед нъ упстанофкятъ пукрай машинатъ си,оти тава а дива гат и знааш ли му акъя.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                               История 28 на Веко



Да съм бил къде трети-четвръти клас.Край Бел,стина у Гереня има една локвъ къде некуги беше пълна с таранки.Навръвил сам съ я един ден с въдичкътъ и сам си напраил сметкъ дъ седна баш нъ едно куту полуоструфче,оти тама клъвеа най-гулемите.Куги пристъпих глеам некъф заградил баш мойту месту с мрежъ-пилещаркъ,пущил вътре кокошки и утпреде турил една кулибкъ и връзал един зъл пес-жиф ш,тъ изеде.
 -Ебаа го,викъм си-тоа шъ ми прували рибуловъ.
 Фанах камънье,буци пръс и набръже фкараа песъ у къщичкятъ му.Зъ дъ утпразнувъм пубедътъ си нат дзверъ,пъ и после а ми не прай врътеле пристъпих удзаде и рекух дъ гу залупъ с къщуркятъ,пъ куги си тръгнъ шъ гу пущъ.Дубре,мъ куги гя дигнах унаае къщуркя у ръцете ми стана нъ дъски и съ иссипъ връс песъ.Исквича той злувещу,пъ я испищах и съ разбегааме.Убувоту беше,че пубегнааме нъ различни страни.Спрее язе и гледъм пущуренуту уд мене животну къ фана праву къде къщетътъ  нъ лозарете пу баиръ и синджиръ му дрънчи пу негу,тъ са чуе ут светъ растуяние.Пювнах си у пазватъ протиф уплах,прерипнах пилещаркътъ,пураспъдих кукошките и пучнах рибуловъ.Дали минаа и десет минути и глеам ут баиръ некъф тичъ къде мене.Пузнах гу,че а чурбажиатъ нъ имотъ,оти същиа пес беше пувлекъл упашкя пу негу.Збраа я нагудете си набръже и съ изнесух ут тавее месту нъ иу.Сфръших с ловеньету нъ риба и съ прибраа дом,мъ бех дуволен,оти чувекъ мъ неа пузнал.Неа мъ пузнал,мъ одвечер същиа тоае чувек путпре колулоту си нъ дуваръ и флезна у дворъ.Я куту гу видоо,че иде и съ изнищих набръже ис дом,прерипнах у кумшийте и заодих нъ друга стран,тъ дано отлужъ боя.Зъ мументъ гу утложих.Деаба мааму,кфо стана накраа?Риба че не фанах-айде неа сефте,бой че ядох-страшно немъ,оти ретку замръкинях непретръшан.Лошуту стана другиа ден,куги бащъ ми ми турна уръце една турбичкя и ф негя една теслъ и един джоб пиронье.
 -Шъ иеш дъ скувеш кулибкятъ нъ тоае чувек нъ кученцету,оти ш,тъ маанъ с таае теслъ пу главътъ тъпа дъ съ куртулисъм ут тебе-рече бащъ ми и мъ утпрати дъ въстанувявъм сатрътъ,къде бее напраил предниа ден.И я утидее-кфо дъ праа.Сума време пудир тава приателете мъ бъзикаа,че сам станал тишлер.
 -Тишлер-тишлер,кфо толку.Занаят си е тавее и то не лош.На един му доде отръки,пъ на друг-ут чуду.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.

Aврам

  • Тумбак
  • Публикации връъ му гу: 4478
  • я па я да не поверваш
                                                История 29 на Веко



Преду малко приказваа с кръсникъ ми пу талафоня и ш,съ пръсна ут смех.Нали а пенциунер и гу устаиле а гледъ малкиа унук,що майкя му тръгналъ нъ рабутъ.Тоае,малкиа а едно благу бандитче нъ окулу три годин,русоляву и кфо и дъ стане съ не или куту варенъ главъ,ми а се серьозен.Я нъ живу още не сам гу виждал,оти сам далече и не сам са прибирал у Българиа ут години.Текее,куту гу гледъм на снимки ели пу скайпъ а гулем сладур,пъ и имету нъ дедъ си носи.Слезнал кръсникъ ми пу стъпалатъ у мазътъ а изнесе нещу и рекъл нъ лапенцето а гу чака горе.Пъ то гу не чакалу,ми пристъпилу пу негу и врътналу кючъ,куту къ а гледалу че праат дрътите.Устанъл чувекъ доле у мазътъ куту пленник един вит.Пучнал дъ прикотквъ унучету а гу утключи,мъ то гу заебалу доле и фаналу пу игръ ис дворъ.Пустиняче,тъ знаа ли съ,дъ му изам дробету.Зъ излазанье прес прузорчету не мое а съ мисли,оти а мъничку и нависоку у горниа край нъ стенътъ,знаате къ съ слагъ прузорец нъ мазъ.Видел кръсникъ,че лааса шъ искаръ доле дуде си доат младите,мъ съ не паникьосъл,оти тава а мъзъ-сичку има-една среднъ по продалжителнус опсадъ моа а съ издръжи ф негя.Пу едно време съ пресетил,тъ наредил поди прозорчету разни щайги ли нещу си там,кфо ималу и стапил връс тех,тъ пудал главъ навънкъ.Развикъл са със се силъ дано гу чуе неку кумшиа и а дое а гу откючи и текее и станалу.Чулъ гу кумшийкятъ му прес една къщъ и дошла,тъ гу пущилъ.Зор виделъ само дуде прескочилъ прес плетъ/уградътъ/.-Сеги вече,кае кръсникъ ми-сам навръвил нъ гушатъ си де що кюч има ис дом и текее,куту мъничку дете съ разнасъм насекъде и  утглеждъм унучету,мъ пъ сам спукоен вече ут тоае вит изненади.
Активен
Душата ми жадува полет.
Душата ми е гняв и плам.
Душата ми е сняг на пролет
стопена от угоден срам.
 

Страницата е създадена за 0.118 секунди с 24 запитвания.