СЕВЕРОЗАПАД > Думи, изрази и изречения от родния северозападен край

Кулски думи и изрази

(1/10) > >>

Слави с Трабаня:
Мисля, че е редно както има раздел за торлаците, власите и т.н., да има и Кулски речник с думи и изрази, тъй като има хора, които вероятно не знаят някои думи какво означават. Аз пускам тук думите и изразите, които научих за краткия си престой във форума и се надявам да срещна подкрепа (най-вече от кулчаните) и да има и още думи и разяснения. Така с времето ще се събере ценна информация за идните поколения. Ако началниците преценят, че темата е безсмислена и ненужна - да я затръкват, ако не - нек' стои. Това са първите думи и изрази от мен:

Добандер! - Добър ден!
Азе - Аз
кя - тя
сиропуч - човек, който яде всичко, без да пробира. Обратното на маанджия.
шкял би - бих искал, искаше ми се. Пример: Яла а та вода у Библиотеката! - Щкял би, ма жната ша ма бие!
бадеваджия - човек без ангажименти с организация на сбирка или друго организирано мероприятие, гост един вид. Може да има и други значения.
смерат - намерят, уцелят и т.н. Пример: Да та смерат манафете! - дружеско обръщение.
слобогясал - слОбоден човек
гядово монче - дядово момче
курдисвам - настройвам, нагласям.
плън - пълен
чрън - черен
срце, слзи, брже, фрлям, дрва и т.н. - в Кула, явно заради близостта до Сърбия в доста думи се пропуска буквата "Ъ".
паметен - послушен, разбран.
млогу - много
манко - малко
песма - песен
више - повече (както споменах по-горе, сърбизмите се срещат често в Кулското наречие).
догледник - наследник
уработих - свърших, извърших, направих.
малу-у-у-у-у - израз, показващ удивление, възхищение, възмущение и т.н.
срупам - разрушавам, бутам.
"я" - "е" Пример: Тава я еди какво си...

използвани източници - Оджака, Шлепетар, Самотока, Джайо, Скаращисания

Оджака:
Цитат на: Слави с Трабаня в Юли 07, 2011, 07:49:32 >>>>редакция  :)

Добандер! - Добър ден!
Азе - Аз
кя - тя, също и тях
сиропуч - човек, който яде всичко, без да пробира. Обратното на маанджия.
шкял би - бих искал, искаше ми се. Пример: Яла а та вода у Библиотеката! - Щкял би, ма жната ша ма бие!
бадеваджия - човек без ангажименти с организация на сбирка или друго организирано мероприятие, гост един вид. Може да има и други значения.
смерат - намерят, уцелят и т.н. Пример: Да та смерат манафете! - дружеско обръщение.
слобогясал - слОбоден човек
гядово монче - дядово момче
курдисвам - настройвам, нагласям.
плън - пълен
черен - черен си я черен, нема чрън
срце, слзи, брже, фрлям, дрва и т.н. - в Кула, явно заради близостта до Сърбия в доста думи се пропуска буквата "Ъ".
паметен - послушен, разбран.
млогу - много
малко - малко
песма - песен
више - повече (както споменах по-горе, сърбизмите се срещат често в Кулското наречие).
догледник - наследник
уработих - свърших, извърших, направих.
малу-у-у-у-у - израз, показващ удивление, възхищение, възмущение и т.н.
срупаа - разрушавам, бутам.
"я" - "е" Пример: Тава я еди какво си...

използвани източници - Оджака, Шлепетар, Самотока, Джайо, Скаращисания
<<<<

Краси от Дражинци - Геговския:
Пъ но си има Кулски речник на даскал Йончев - Бог да го прости ???

Слави с Трабаня:
Не съм знаял, баче Краско... :-\ Този речник, за който говориш, може би е само на хартия, или?  ??? Щото на мене идеята ми беше тук във форума да го има тава нещо и да може всеки да добавя каквото знае и да се развие темата...Ако смяташ, че е ненужна - нека я махнат началниците...Яд ме е само, че се бях постарал за нея...

Краси от Дражинци - Геговския:
Убава си е темата Слави - убава - те речника на даскал Йончев :krkanje:Ма на некулку части че е длъг и не моа гу качим наведнъж ???


А

аа-я част. Отрицателен отговор, не. - Сложи ли на говедата? - Аа-я!
азе мест. Лично местоимение за 1. л. ед. ч. Вж. и “кя”. Азе и кя сме играле оро се един додруги!
ай част. Хей. Ай, Ванке, оди ли фчера на Пляшово?
айка ж. Разхайтен човек. Гуляма айка си, куга най-накраа ще си седнеш на дзадника!
алаверсън (алавер съм) словосъч. Използва се само в клетвата “Да бог даде, алавер съм!”. Най-вероятно произлиза от турското “аллах версън” и клетвата всъщност означава “Да Бог даде, да Бог даде!” (П. Йончев)
але мест. Ето тук. Але го ножето.
алее мест. Ето там, близо. Алее го къде съ скри!
алии мест. Ето там, далече. Алии го къде иде по пъкя!
алис нар. Също като. Алис баща си йъ, като че муу одрал кожата!
алма ж. Сорт кромид лук, главичките на който са сбити една в друга. Използва се предимно когато е зелен. Наричат го още “ломски лук”. Вероятно произлиза от римското име на гр. Лом- Almus. (М. Димитрова)
амка ж. 1. Примка. Направи амка на сиджима, тъ дъ го заамчиме за климиата! 2. Онова, което се захапва при “амкане”. Кво ще сложиме на амката?
амкам гл. несв. Стремя се да захапя “амката”. Ще амкаме ли довечера?
амкане ср. Ритуал на Сирни Заговезни (Заговенки), при който на конец се връзва така наречената “амка”- варено яйце, халва, парче баница и др. “Амката” се залюлява и всеки се стреми да я захапе сред общо веселие.
антомер м. Средно голям чук за трошене на камъни. Донеси антомера, че с миничкиа чук не моо строша тоо камик!
апсец м. Контра опора. Дрш апсец с манарата, да закова тоо клин!
арам гл. несв. Вж. “кабата”. Що мъ араш едноман?
арам нар. Даром. На таа козъ, ако и нела млекото, арам ти йъ давам!
арвалисан прил. Повреден, съсипан. Арвалисана комбайна.
арвалисвам гл. несв. Повреждам, съсипвам. Оня ми арвалиса чесовника.
аргасан прил. 1. Замърсен, зацапан. Па си си аргасал дрейте! 2. Боядисан. Аргасано с орова шума. 3. прен. Ударен. Глее като аргасан по главъта.
аргасвам гл. несв. 1. Цапам. Глей къ си си аргасал дрейте! 2. Боядисвам. Ама, жени, куга ще аргасваме онаа прежда? 3. Удрям. Аргасай го с тарабата, бе, кво има дъ го глееш!
ардалуп м. Загубен, простоват човек. Мани съ с тоо ардалуп от тука, че нищо не знаа!
ашоф м., мн. ч. - ашове Права лопата. Къде си денал ониа ашове, че ще ода на градината?

Б

бабанес, бабанеста прил. Много голям. Бабанеста жена, фала богу, глей колки бедри!
баги, багим част. Уж, май че. “В Кула баги имало една майка, която научила сина си да крадне.” (Й. Вълчев - "Родихме се змейове")
бакара гл. несв. Зачитам, ценя. Ич мъ не бакари за слива! - Не ме уважава въобще.
балабок м. Дълъг нивелир.
баласурин м., емоц. Възмъжал юноша. Колки баласурин, а си играа з децата!
бангиа ж. Само в израза “да не си бангиа циганка” - да не си привилегирован. Да не си бангиа циганка, тъ дъ седнеш най-отпрет ф салона!
бандер м. Вж. “бандера”.
бандера ж., исп. Дървен телеграфен или електрически стълб. Интересна е аналогията между думите “бандера” (на исп. - знаме, “bandera rossa” - червено знаме) и “прпорица” - “дълъг прав прът”, защото близката по фонетика българска дума “пряпорец” също означава знаме. (б.м.)
ба-нее част. Да, така е. - Ако ще да доде, нема да го чакаме! - Ба-нее!
бапка ж. Дупка по земната повръхност. Пъкя за Сторопатица йъ саму в бапки.
барабаръ (съ) гл. несв. Сравнявам, меря. По имот ти с него не моош дъ съ барабариш!
басамак м. Голямо парче от нещо. Але такъф басамак месо ми дадуа!
батериа ж. Джобно електрическо фенерче. Купи ли вътрешно за батериата?
батоза ж. остар. Вършачка. “Батозите” са били главно два вида, в зависимост от производството - “унгарка” и “американка”.
бафна, да бафна гл. св. Проговарям, обаждам се. Да не си смял да бафнеш пред майка си къде си мъ вигял!
бая нар. Много. Бая време мина, а ти ми не врщаш ониа пари!
бебечка ж. Малко обло камъче. Пенку Бебечката (прякор).
бека ж. дет. Овца. Яла, мама, да видиме беките!
беко-беко Междуметие за повикване на овците.
беломуес, беломуеста прил. Светлолик, светлокос. Баща му чер като циганин, а глей го то квоо беломуесто!
бембен прил. м. Розов. Саму дъ го не бойдисате бембено!
бендиляф, бендилява прил. емоц. Скитащ, мръсен и пр. Море ще видиш ти, куче бендиляво!
берберин м. итал. Бръснар. Сестра ми йъ женена за Ангел берберина од Видин.
берберница ж. итал. Бръснарница.
бестрага нар. Много далече. Дотегнало ми йъ од вазе и ще фана светъ и щ’ида бестрага!
бесувица ж. събир. 1. Кучешка любовна глутница. 2. прен. Шумна игра или тържество, невъздържани действия. Кваа таа бесувица од вазе?
бечкак м. събир. Акациева гора. Бечкака - местност край Кула.
бечковина ж. Акациева дървесина, акациево дърво. Фчера съм докарал една каруца бечковини за бутуци.
бечко дрво ср. Акация. Старото име на Виена е “Беч” и затова “бечко дрво” означава “виенско дърво”. Тъй като родината на акацията е Северна Америка, вероятно по нашите места тя се е появила доста след откриването на този континент от Христофор Колумб и е пренесена по Дунава от Виена. (П. Йончев)
бечкоф, бечкова прил. Направен от “бечковина”. За рекиа нема по-убаво од бечково буре!
биба, бипка ж. дет. Мръвка. Але баба ти йъ донела една бипка!
бибе ср. 1. Малкото на гъската. 2. остар. Малък дървен цилиндър, употребяван при игрите “свинкъ” и “попич”. Куга сме играле на попич, Донку Ероф йъ бил майстор да лови бибето с капата!
бирлък м. 1. Стъклена дамаджана. Азе занесу един бирлък вино и откъ го испиме, Ристу Андрееф съ беше вече кефлосал и го исфрли през джама! 2. Асо при игра на карти. При тебе ли йъ бирлък спатиа?
бировин м. Глашатай. Не реви така като бировин!
битанга ж. ирон. Пропаднал човек. Море и твоо син съ извъди една битанга, дето йъ нема по светъ бели...
битангор м. събир. Много битанги, пропаднала част от обществото. Казаа ми ората, че и ти съ вртиш покрай оня битангор!
бла ж., мн. ч. - “блъй” Бълха. Въпреки че е ясно как е получена думата “бла” от книжовната дума “бълха”, тя е включена в речника поради интересната форма на множественото число - завършва на “й”!
благиня ж. Остатък след топенето на маста от свинята, който се използва при домашното производство на сапун. Од лани и полани съм збрала има две канти благиня.
блкотева съ гл. несв. Мъча се да направя нещо, но не ми върви. От куга съ блкотева с таа нива!; Колку ще дъ съ блкотевиш по горъта, файда нема!
блсак, блсаци м. Тестис. Ще земеш някому блсаците! - Нищо няма да получиш.
блусерина ж. Петно от бълха. Чершавете и съ саму в блусерини!
блювам гл. несв. Повръщам. Од онова вино киселото съм блювал цела нош и още ми йъ незгодно!
блювоч м. събир. 1. Онова, което е повърнато. 2. прен. Лошо ядене. Не принасай ми тоо блювоч!
боздисан прил. Вж. “збоздисан”.
божем нар. Уж, май че, но не много сигурно. Божем и казал, че я аресва, ама азе не вярвам!
божи човек словосъч. Скромен, добър. Той йъ божи човек и нее напрайл онова, къде съ бъбре за него!
божукам гл. несв. Хленча, оплаквам се. Саму божукаш, къто че съ ти потънале гимийте!
божъта нар. Честно. Кажите ми сичко божъта и нема да ви напраа нищо!
борден прил. Тъмно червен. Бордена фланера.
ботур м. Пън. Санду Ботура (прякор).
ботурешки нар. Из под око, втренчено. Кво мъ глееш ботурешки, къто че бела еце и ще ти дам чурупката?
боц м. нов. Прав удар по топката във футбола.
Братаноф мос словосъч. 1. Мост и местност на изхода от Кула по посока към Видин. 2. прен. Межда, граница на Кула. Законете в Блгариа въжът саму до Братаноф мос! (В Кула всеки прави каквото си иска.); И кулските шестици въжът саму до Братаноф мос! (Успехът на завършилите в Кула не е реален.); Щом минеш Братаноф мос, веднъга станеш други човек!
брбарам гл. несв. Преобръщам, разбърквам. Не брбарай ф тенджурата, че ще ти исънат ръцете!
брбонка ж. Пъпка, оток. Ква ти йъ таа брбонка на бузата?
брдак м. Стомна. Кой од вазе строши брдака?
брецам гл. несв. Рева на дебело. Бреца като бивол.; Отук бряк, отам бряк, а ф средъта бивол бреца. Що е то? (гатанка). Отговор - задник.
брзоряк прил. Който не обмисля думите си, преди да ги каже. Нее убаво човек дъ йъ брзоряк, че моо збрка!
брига ж. срб. Грижа. Ич мъ нее брига за него!
брканина ж. Храната на прасетата.
брльок м. 1. Рядка кал. 2. Мътилка. Бил съм по Добруджа и там ората казват, че като доде време за вршидба, првата вода од бунаря слагат в локомобила, фтората дават на говедата и ча куга почнат дъ гребът од дъното и водъта стане на брльок, тугава пиат ората! 3. прен. Лошо приготвено ядене.
брска гл. несв. Вали слабо, но със силен вятър. Не си излазал вънка да видиш къ брска!
брскам гл. несв. Мета небрежно. Не брскай с таа метлъ, еми помети като ората!
брус м. Плочка от твърд камък за заглаждане на режещи инструменти. (абен като брус - Глупав, неграмотен.)
брусна, да брусна гл. св. Да кажа нещо не на място, да изтърся. Се тъко брусне н’ящо не със светъ!
буедак м. Гъста тревиста растителност. Излезните от тоо буедак, че ще настъпите няко змя!
буйка ж. дет. Обувчица.
букари гл. несв. Опложда свинята (за нерез). Ще заведа свин’ъта при нереза на Йоту Стефаноф дъ съ букари.
букна, да букна гл. св. 1. Да пламна. Тоо огън букна най-после! 2. Да почервенея. Букна като бужур! 3. Да разнеса слух. Не бъбри млогу, че ще букне цела Кула!
булуван м. Голяма буца пръст. Малеуу, що сте нанеле тиа булуване ф собата?
бундало, бунтало ср. Голяма неподстригана коса. Д’иаш на берберницата да манеш тъва бунтало!
бундрук м. Дървен хамут за кон.
буреча съ гл. несв. възв. Втренчвам се. Кво съ буречиш вроз мене?
бусер м. Чим.
буско цвете ср. Цветето “богородичка” или “астра”.
бутук м. Дебел кол за ограда.
бучник м. Край на пола. Да не си ми съ откъснал от бучника, тъ дъ ми йъ зор за тебе?
бъкам гл. несв. Вря. Водъта зе да бъка.; Знааш ли къ ми бъкат краката? (от умора).
бъсам гл. несв. 1. Премахвам нещо. Не бъсай таа шума!; Кой тъ бъса по ушите, тъ бъбреш? 2. прен. Карам се, навиквам. Като съ врнеме у дума, има дъ ни бъсат!
бътам гл. несв. 1. Преобръщам, събарям. Айде дъ бътнеме онова дрво! 2. прен. Заколвам. Днеска ще бътаме шипаря.
бъткам гл. несв. 1. Вж. “бътам” 1. Шарена туяшка през дол съ бътка. Що е то? (гатанка). Отговор - змия. 2. Заеквам. От къ го би, детето зе дъ бътка! 3. Сричам при четене. Абе, ти си станал трето оделение, а още бъткаш!
бъша гл. несв. 1. Крия. Не бъши парите, че ще ги намера! 2. прен. Пазя тайна. Що бъшиш од мене, че си одила в Малъта?
В

вавлгвам гл. несв. Правя нещо плоско да се изкриви, да потъне навътре. Варди тиганята, че глей къ съъ вавлгнала!
вавлгнат прил. Който е изкривен навътре.
вайкам съ гл. несв. възв. Жаля се, оплаквам се, съжалявам. И дъ съ вайкаш, и дъ съ не вайкаш, файда нема!
вален, вална прил. Мръсен, мръсна. Вални чарапе.
валкъ ж. Сбито парче при лошо приготвени тестени храни. Качамака стой на валки, на валки.
валям гл. несв. Мърся, цапам. Не валяй си панталонете ф тоо пепел!
вальок м. Парче качамак.
вара Вж. “кара”.
варякям гл. несв. Хленча, оплаквам се. Колку ще дъ варякаш, нема дъ ти зема батериа от панира!; Детето едноман варяка, сигурно йъ болно!
вбабен прил. Преждевременно състарен.
вбабил съм съ гл. св. Преждевременно съм се състарил. Абе, вигяле ли сте къ съъ вбабила мойта братофчетка?
вбинчвам, вбичвам гл. несв. Вдървявам. Вбичи си ръкъта, дъ ти напраа един гущер! (Когато с долната част на права длан се удари силно по стегнатия мускул над лакъта, се получава нервен тик, който свива мускулните влакна в змиевидна форма. Тази форма се нарича “гущер”.)
вбуречвам (съ), вдзурепвам (съ) гл. несв. Вторачвам (се), втренчвам (се). Кво си съ вбуречил вроз мене като дете в ламба?
вдрсвам гл. несв. Намирам малко време да свърша някоя работа между другото. Ще вдрсна до лозето да окопаа няко рет!
веднешки прил. Общ. Веднешки волове.
верижало ср. Верига с кука на края, която виси над огнището. На нея се закачат котлите за топлене на вода или съдове за готвене.
весвам съ гл. несв. възв. Появявам се. Къ нема дъ съ веснеш цела неделя!
взлил съм съ словосъч. ирон. Станал съм много лош. Абе, що си съ взлил и гледаш къто дзвер?
виа (съ) гл. несв. Вж. “букари”.
вирян м. Студено място на течение. Не стой на оня вирян, че немам пари дъ тъ вода по доктуре!
вител м. Приспособление за навиване на въжето при вадене на вода от кладенец.
више нар. Повече. Нема више да дваждам у вазе!; Таа годин сме набрале више кукурус од лани.
вишък м. Излишък.
влакуля ж. 1. Приспособление, приличащо на шейна, за насноваване на основата при тъкане на домашен стан. 2. прен. Повлекан.
власуняк м. Жабуняк.
влузвам (съ) гл. несв. Вмъквам. Азе вигя, че съ влузват у вазе, ама оде дъ знам, че съ дошле дъ краднат!
Водици Църковният празник Йордановден.
водник м. Дървен прът с набити по него дървени клинове, на които се окачват котлите с вода за домакинството.
водулека ж. Вада след дъжд или при поливане. Детето си намерило парица във водулеката на пъкя!
воскресвам съ гл. св. Силно се изненадвам. Воскреснала съм съ колку млогу знаа онова дете!
востебирча съ, дъ съ востебирча гл. св. Вж. “восчеперча съ”.
восчеперча съ, дъ съ восчеперча гл. св. Покатервам се. Абе, па ли си съ восчеперчил на тъва дрво?
восчеплеза съ, дъ съ восчеплеза гл. св. Вж. “восчеперча съ”.
вран м. Правоъгълен дървен капак на буре или бъчва. Донеси ми враня дъ го измиа!
врдам гл. несв. Мърдам непрекъснато. Не врдай толку, а седи мирен и яш, че боба ще сфрши!
врдлиф, врдлива прил. Немирен, неспокоен. Къто мъничък Владу беше млогу врдлиф!
вреден прил. Работлив. Вредна жена си зе наш Цану!
врзоглафка ж. Вид женска кърпа за глава.
врнкало 1) ср. Пумпал.
врнкало 2) ср. Детска играчка от конец и копче за дреха.
врнкам гл. несв. 1. Бръмча. 2. Моля, убеждавам. Колку ще дъ мъ врнкаш, нема дъ ти дам таа книга!
вроз нар. Вж. “врос”. Усуперил съъ вроз мене и мъ не остаа на мира!
врос нар. Върху. Не чеплези съ врос кревета!
вртоглаф, вртоглаф, вртоглава, вртоглава прил. емоц. Глупав, загубен. Тоо йъ вртоглаф и моо напрай няко пакос!
вртогъзица ж. Насекомото “щипалка”.
вршляк м. събир. Купчина сухи съчки. Донесите малку вршлячец да наклада огъня!
врфчанки мн. ч. Вид женски цървули.
въгарец м. Подкожен паразит по говедата. Не врдай, като че имаш въгарец в дзадника!
вътор м. Пъпка за бозаене при някои животни и при хората. Глей онаа кучка колки въторе има!
вътрешно ср. Батерия за джобно фенерче.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница