Резерват СЕВЕРОЗАПАД - нема такова место!

Моля влез или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Експертно Търсене  

Новини:

АФтур Тема: абе, повните ли прехода?  (Прочетена 4658 пъти)

0 ЧленЬове, членки и членестоноги и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Владимир

  • Гостенин
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #30 -: Юли 20, 2011, 11:30:45 »
Кък ви обеща, че драснем набръже кво помним я и кво мислим.
Пръво да кажем - нема преход. Има една излагация.
Второ - като чуем, че куманистите са виновни за сичко и т.н. ми са доповръща. Едно време имаше куманисте и партийци. Куманистите беа малко, и кои останаа от ньих, измреа още пръвите десет годин след 89-а. Останаа партийците, и они кък си беа на власт, така са си и сеги. Тава, че са под едни табели с разнобуквени съчетания ги не прави ни демократи, ни либерали, ни кво и да а. Тава са си партийци, и за тава преход нема.
Я влезна у казармата на 24 септември 1989 годин. Служи, кък разправя, у предния отряд на Варшавския договор - у поделението у Сандански. Клетвата ми беше на седми ноември и на другиа ден ни дигнаа на зимен лагер с запасняци на северния склон на Беласица. Такъв студ не съм брал през живота си оттигива. Бех телефонист на полевата централа. У палатката имаше место за масата, стола и едно легло. Никва печка. Нощеска съм спал със се блъарника, завит с дюшек и две одеала. Заранта са събуждам и палатката отвътре целата а у скреж. До обед не моем да си разгънем колената от студ. Та лагера требваше да а 40 дена, ма го приключиеме за две недии  - лазда заради известните събития.
Кой а бил у казармата, помни - гледанье на талавизия - вечер новините по график и после - по спалните. Никой от назе не разбираше кво става. Ората беа са сбръкале за часове. Коги ни водиа на баня, си купавааме весници, четеме и не знааме, тава у нашта дръжава ли става. Кой си излаза отпуска, са прибира, почва да говори едни несвръзани работии му са чудиме на акъла, къде му а изфирясал за три-пет дена.
После почнаа кръгли маси, протести против член Първи, избори за ВНС... Цирк пълна програма. Излазам отпуска, отваам си у София - едни луди ентусиазми, а ората, дека уж че променят системата - същите. Филип Димитров ми беше адвокат по префрълянето на апартамента 1988 годин - я още нема септември 18 годин, а баща ми можеше да му дадат служебен апартамент, та решиа да префрълат нашия на мене. И требва адвокат. Тигива са появи тоа образ. Пред Нотариата, по хавайска риза, бел панталон и сандали на бос крак. И отпослем ни стана министър-председател. Желю - президент. Да не изреждам нанатика. Още са чудим кво стана у таа дръжава. Кък целенасочено връвиме къде саморазрушаванье и деградация. Секаква.
Още епизоди: У казармата имаме помощно стопанство. Народа гладува, газимините празни. На назе секи четвъртък ни дават по половин кокошка с  още толко ориз за обед. Като излазам отпуска, сбирам маслото от закуска у бурканче да го занесем на наште. Пущат ма за Нова годин - 1990 срещу 1991, пристигам дом на 30 декември ноща къде един часа. Заранта макя ми дига сички у четири и половина и секи отваа на опашка за нещо. Баща ми - за леб, брат ми - за кисело млеко, макя ми - за салам или кво дойде, я - пред месарницата. На студа стоят вече едно педесетина човека, отварат у осъм и половина. Стига ми реда къде десет, сичко а свръшило, даже кокал не а останало. Прибирам са дом да стегаме новогодишна трапеза. Вервам, че барем половината от вазе така са посрещали 1991 годин.
Съкратиа военната служба с шес месеца, уволни са март. Макя ми без работа, баща ми пред уволнение, брат ми студент. Докъде дойдат кандидат-студентските изпити, фана са за два месеца да работим у бирената фабрика през некво новоорганицирано студентско бюро по труда. Накрая дават парите без компенсациите (не знам дали помните - тигива са раздаваа заплатите и компенсаторни добавки за инфлацията) - вместо 600, 180 лева. Тигива разбра, ква че а риформата и накъде отваа икономиката.
У университета - половината колеги мислат за ония три работи, другите - кък ча биеме куманистите. Една годин история, пет годин археология. Половин ден у университета, половин ден у библиотеката. По път за дом и закъде центъра - посмачкани физиономии или неадекватни погледи. Народа наплъно излезе извън релси. Свободата стана слободия.
Ожени са, излезооме на квартира. Жената почна работа, изкара половин година, фирмата фалира и я закриа. Она бременна, докъде намериме кой да ньги даде служебна бележка за трудовия стаж, роди. Я са фана на втора работа - от пет до девет разнасам весници, от девет до пет съм у университета. Водим и упражнения на хонорар. Пишем и дисертация. Не ми дреме за никви глупотевини и политики. После детството тия годин 1998-2000 ми беа най-щастливите у живота. Съдирах са на сто, ма много ни не требваше. Края на 2000 - блатото ептен са размириса. Почнаа задръстванията у София, идиотията на чиновничеството и разпада на дръжавата стигна нови висоти. Не можем да познаам ни ората, къде работим с ньих, ни града, дека живеем откък съм роден. Деградация у сички области, пълна чалгизация и упадък. Предложиа ми да идем у Варна, секунда не съм са замислил, дигнах са декември - а он втория са беше родил октомври - и оттигива съм тука. У Варна по-спокойно, колегите - по-нормални, почна да са посъвземам. И така къде пет годин. После са почна па същото - чалгизация и ламтеж за много и веднъга. Отврат. Ората са променват, гледаш ги и не верваш, че са они. Стана на четиресе, гледам къде съм, не са оплаквам, ма като гледам още кво ни чека, не знам кво да правим нататика. Нема преход. Прехода а движение от едно састояние у друго. А тука сичко а една летаргия - ден да мине, друг да дойде. Видимос за движение. И тава а у по-големите градове. По селата знаате кък а - времето а спрело негде къде преди трийсе годин и не а мръднало. Мизерията става се по-голема, и я борат с пиенье и приказки. секи чека на дръжавата, а дръжава нема. Секи чека некой да дойде да му донесе нещо, никой неще да стане и да си го направи. Те тава а от мене. Секи ден ставам и са борим с тава, дека му викате преход. Нема да са предадем, догде имам сили. Дако, че глупостта а непобедима. Нещем ни признание, ни слава, ни нищо. Сакам само да свръшим тава, къде ми а работа, добре. Тава ми стига. И мислим, че тава аа пъта. Ако ората са напъваа да бачкат и да са не ослушват, щеше да а иначе. Ма тука сме затънали и чекаме да видиме, кво че стане.
Тава а от мене. Може да манко резко, може да а манко чръногледо, ма така мислим. Ако некой са а засегнал - да ма прощава, несъм го щеял.
« Последно редактиранье: Юли 20, 2011, 11:36:35 от Владимир »
Активен

Владимир

  • Гостенин
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #31 -: Юли 20, 2011, 11:44:06 »
И още нещо да добавим - у университета у мойта група само двама беаме минали през казармата. Седиме на една банка. На едно от упражненията влаза асистента, почва да са запознава с назе. Ръси глупоч колко щеш. По едно време вика: "Човешкият мозък е така устроен, че помни само хубавото. А лошото остава в хумористичен аспект - примерно, помниш ли, в каква кал лазехме в казармата, колко смешно ни беше, ха-ха-ха!" С колегата само са спогледааме млъчаливо и го намразиеме за цел живот. Тоа асистент са казва Валери Кацунов, сеги а член на комисията по досиетата.
Та моя мозък не помни нещата у хумористичен аспект. Помним така, кък а било. И помним, кък съм знаял, кво че го бъде. И кък тава а стнало. И помним, кък съм гледал същото у Молдова и у Украйна и съм са чудил, кви ора сме тава, и що грам здрав смисъл нема у назе, ми сами са гмуркаме у тинята, па си мислиме, че тава а Карибско море.
Активен

Ристо Цоцин

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 8442
  • Život brže prolazi
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #32 -: Юли 20, 2011, 07:06:00 »
Владимире, тава твойто неа спомен за прехода ми си е жива афтобиографиа. ;D
Тава е идиялно обяснение на "прехода" за по младото поколение и моа се подпишем поди ньего и лично съм преживел частите свръзани с гладуваньето.
Само че Я участва само у пръвата половина на купона - като се размериса блатото краа на 2000, криво лево видо през мъглата за кво става на въпрос. Ели по-точно един по дрът и печен бановец къде работеаме с него ме накара да видим и почти с ритници ме докара до летището. Затва каам че съм политически емигрант, а не иконоимичекси- тогива зимах двойно или тройно колко Пешо Стоянов
Активен

Чвора

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 21592
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #33 -: Юли 20, 2011, 07:09:52 »
викаш като доам у ФРГ и я да се пишем политически ;) ;D
иначе-кво да каем-същото като Владо без часта у казармата що се бе уволнил...отгоре на сичкото тати-лека му пръс бъш 91-2 се разболе от рак на кръвта  и остана на легло-та правете сметка маке ми и ниа с кака къ сме се оправале-я студент,майка дом с тати,сестра ми с две мининки деца..... ебал съм ги сите политичаре  у тулупете-де вика Владо-най-важното а да се опитвам да си връша работата като ората и да съм доколко мом чвек с другите ора-останалото а ,,панта рей"-само дето при назе а ,,говна рей".........
Активен
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите...".
,,познанието минава през етапете - чел съм , учил съм го , практикувал съм го , правил съм го 15 годин, не ми аресва"
цитат по форумниа класик Самотока ;)

багабонтин

  • Гостенин
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #34 -: Юли 20, 2011, 07:12:41 »
Оф, Владо и ти си уцелил прехода като сички тука, дето не сме се възползвале от него. Ебем ти демокрациа как я направиа. Я съм 75 набор, та тия несгоди ги помна. Ма на 10.11 помна че бех гимназис със спорен успех. А студенти като Кошлука се оправиа. Със скачанье по митинги. Ма се си мисла, че ако тогава бех 5 или 6 годин по дрът, па немаше да прайм теманета и скачанье. После и моето студентство дойде, след казарма и тука съм съгласен с професора, че само шашкъния помна. А после вече беше бачкаш и кога падение, кога добре. Действителнос. Най ме боли от целата изгъзица, че си заебах професията заради секви мутри и дерибеи ама пак не се предавам.
Активен

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #35 -: Ноември 10, 2012, 08:08:57 »
Днеска са навръшват 23 годин от оня 10 ноември. Таа дата я ненавиждам лааса повече от 9 септември. Ненавиждам предателите, лъжците, крадците,глупците....
Щаслива съм,че по-големата част от живота ми мина светло и човешки и  ми е мъка, че са налага да живея в клоаката,в която превърнаха родината ми.
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

Дръмон

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 14170
  • Под прикритие-с разкритие!
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #36 -: Ноември 10, 2012, 08:11:51 »
Я па повна че на оня 10-ти валеше дъжд у несвес и избегааме от консомолско събрание с едно другарче,плющееме бирици у "Опасни муцуни" на гарата у Червен брег!!! :green:
Активен
Дееба тиа връзки-кой ли ги а измислил?!?
(Цитирвам уважаем съфорумец,докъ са опитва да си изуе обущата у крайно нетрезво състояние!!!)

унучка на Тинджулата

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 12596
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #37 -: Ноември 10, 2012, 09:07:10 »
Запазила съм си една листовка. Снимах сал едната страна,че ми падна батерията, ма моо нафрълям кво пише на задната страна.


Така са почна. Пред "Кристал". Пъкя ми към университета минаваше от там. И я са подписах.

Кво пише отзаде накратко:

ЕКОГЛАСНОСТ
Независимо екологическо сдружение в България

Основано: април 1989
Членове: От 19 при основаването броят им нарасна до 101 през октомври. Членуват химици, геолози, философи, ........Нови членове се приемат без оглед на образование или произход, стига да са готови да работят за гражданска екологична самозащита.

Председател: Петър Слабаков
Секретар: Арександър Каракачанов
Председател на Контролната комисия: ст.н.с. Петър Берон.

Дейност: Екогласност е сдружение на граждани от цялата страна, започнали със законни средства да се борят за екологичните си права. Главно средство в тая борба е  ГЛАСНОСТТА. По повод на европейския Екофорум в София, Сдружението за пръв път разгласи редица отдавна и умишлено премълчавани факти:
-за истинската степен на радиоактивното замърсяване от Чернобил
-за АЕЦ "Белене", която се строи в сеизмично опасна зона
-за замърсеното Черноморие
- за проектите, които обезводняват  Рила и заплашват да пресушат Места

Екогласност изготви Черна книга за тези и други национални екологични бедствия:
- за арсена, отровил язовир "Тополница" и напояваните от него земи
- за злоупотребата с нитратните торове
- за фосфоритите, внасяни за преработване в тор, които са така богати на уран, че могат да служат за уранова суровина, но наторяват нашите плодове и зеленчуци
- за хилядите тонове тютюн, внасяни срещу валута в страната, за да бъдат изгорени. Данните за такива екологични престъпления се крият като "служебни тайни"

...........................
Присъединете се към Екогласност

октомври 1989
« Последно редактиранье: Ноември 10, 2012, 09:28:53 от унучка на Тинджулата »
Активен
Я шси реча, па шси млъча ( баба ми Ценка)

уйна

  • Пустиняк
  • Публикации връъ му гу: 17601
  • гньетена с култура
Re:абе, повните ли прехода?
« Reply #38 -: Ноември 11, 2012, 12:03:17 »
Чуда са, що са пропуснали обгазяването на Русе, точно по тава време беше голем проблем и са приказваше за него, ама под сурдинка.
Активен
Ние сме ора естете.

Секи шут отзад е крачка напред.

Северозападният език спрямо книжовния, е това, което е офроуд трасето спрямо магистралата - непредвидимо и много по-интересно. Казах!  yn
 

Страницата е създадена за 0.069 секунди с 22 запитвания.