Шъ го глеам непремено, Ристо си ми е юбимец, ама не къто икона българска ( наспроти мене лайс шъ се окаже едън от ногото български митове, къде сме им гулеми майсторе да си ги измисяме )а най-вече къто публицис и посленка къто поет.
И пунеже я винаги глеам на мене си и на ората отвънка, къто страничен набюдател, тъ да не да се пристрастевам, те на кво книжле от Захари Стояноф попадна:

Кой га инресеца, моа да си го дръпне от читанка.бг. Моа да не ареса на ного ора, ама-ей, требе да знааме истината, што току виш се почепледзи неко, къде се праи пра-правнук на хан Аспарун и токъ виш па сме га избрале за министар - преседател, като Оня с 800-те дена...